Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: ДругиСивостен
Последни статии
Съобщение: Конкурс за фотография на тема "Усмивката на лятото"

Автор: Наталия Николаева, понеделник, 24 август 2009.

Публикувано в Статии :: Други

Мултимедийното списание “Public Republic”, с подкрепата на Немско-българското дружество в Хамбург, Българския културен институт в Берлин, Дружеството за българо-немски икономически и културни връзки, Германия организира конкурс за фотография на тема „Усмивката на лятото”.

В конкурса oт 23 август до 15 септември 2009 г. може да участва всеки – любител или професионалист.

Творбите ще бъдат оценявани от международно жури в състав:

Иван Голев (главен редактор на списание “GEO” за България), Алан Росин (Телевизионен и филмов продуцент, САЩ), Максим Бехар (председател на Българската асоциация на ПР агенциите и CEO, M3 Communications Group, Inc.), Людмила Филипова (писател), Христо Шопов (актьор), Пол Бидъл (приложен фотограф, Великобритания), Асен Блатечки (актьор), Корнелия Вайнерт (фотограф и редактор към Public Republic, Германия), Юлиян Ангелов (фотограф и основател на поредицата фотографски продукти Мust see Bulgaria), Веси Борисова (филмов продуцент, собственик на Buzz films и фотограф), Арт МакЛиод (фотограф, Канада).

Наградата за класиралия се на първо място в конкурса е фотоапарат Canon EOS 450-D предоставен от фирма PixelPlus.

Фотографиите на победителя в конкурса ще бъдат публикувани в премиерното принт издание на Public Republic.

II награда е уникална пластика на скулптора Алeксандър Пройнов
Няколко сайта, на които да загубите времето си приятно...

Автор: Димитър Грозданов, четвъртък, 13 август 2009.

Публикувано в Статии :: Други

Интернет сатирата става все по-популярна в наши дни, бидейки един от успешните начини да се привлече много внимание и зрители с малки инвестиции, и да се изкарат нелоши пари от Мрежата. Поне отвъд Океана. Както винаги се случва в подобни ситуации, след време става трудно да се отсее житото от плявата. А хората просто искат да се забавляват. Списание „Сивостен” подбра пет развлекателни портала, способни да ви инжектират спасителната дневна доза смях.

College Humor
http://www.collegehumor.com

Колежанският хумор започва като проект на двама съученици – Джош Абрамсън и Рики Вам Вийн – през 1999. Когато сайтът стига четири милиона уникални посетители през 2006 е закупен от InterActiveCorp. Въпреки известната комерсиализация, и до днес тук работят едни от най-талантливите интернет комедианти. Множеството разклонения на сайта се занимават с пародия на филми и игри, борба с клишета и стереотипи, публикуване на забавни есета и статии, както и са арена за показ на лично творчество на почитателите.

Тук ще намерите наистина много забавни филмчета, подигравки с популярни имена като „Матрицата”, ”24”, ”Супер Марио” и прочие, и прочие. Очевидно в сайта се наливат немалки суми, защо се работи с качествена техника, добър и разнороден актьорски състав, великолепна режисура и обработка на продукциите.
"Хъшове" в Народен театър "Иван Вазов"

Автор: Димитър Грозданов, събота, 11 април 2009.

Публикувано в Статии :: Други

След почти четири години хвалби, аплаузи и положителни отзиви като цяло, при това от изключително разновкусови хора, тръгнах към Народния театър с голяма торба очаквания. Също и с известно съмнение – уважавам творчеството на Вазов и почитам неговата важност, но трудно бих го нарекъл любимо. С интерес съм чел почти всичко негово, но стилът и като цяло начинът му на писане са далеч от големите творци на различни епохи. Умишлено, за да бъде разбран от населението ни преди 130 години, но дали наистина може да се претвори по интересен начин днес, през двадесет и първи век?

Отговорът се оказа по-скоро положителен. Морфов очевидно не харесва анахронизми – хъшовете са представени по-един далеч по-различен начин. Ще видите и надписите с тебешир „Fuck the Sultan”, осъвременената обстановка в Браила, промяната в образите на героите. Самата идея на постановка е силно редактирана – хъшовете на Морфов са противовес не на българите от преди сто и трийсет години, а на нас – модерните хора. Точно тази гузна мисъл ще се просмуче у вас след блестящия край на представлението, под звуците на аплодиращата зала и песента „Бел Кон” (в оригинал - „Циганска песен” на Балкански Коне).

„Хъшове” предава точно живота на героите си – буйстващи пияници, гамени, крадци, гладни, бедни, боси, груби. Но зрителят ще ги види и на брега на Дунава – гледащи с копнеш и тъга към България. Контрастната същност на този дуализъм в образите е в основата на постановката. Диви сцени на
"Дон Жуан" в Народен театър "Иван Вазов"

Автор: Димитър Грозданов, неделя, 05 април 2009.

Публикувано в Статии :: Други

Доста се говори за „Дон Жуан”, също както доста се говореше и за „Хъшове”. Независимо дали е гений или простак, режисьорът Александър Морфов винаги е „на топа на устата”. Когато една постановка, или изобщо едно произведение на изкуството, получи такава разнообразна гама от отзиви – от „нечувана кичозност” до „зрелищен спектакъл”, значи трябва да се види. Трябва да се види не защото за него се пише и защото е популярно, а защото явно е нещо, за което човек сам съставя мнение, съответно на възприятията му.

Именно така стоят нещата и с „Дон Жуан”. Трябва да призная, че не съм особен почитател на модернизма в нито една от всевъзможните му форми. Обещах си обаче, че ще гледам постановката с непредубедено око. От видяното впоследствие си съставих съответното мнение – Морфов не се опитва да осъвремени театъра. Похватите, които използва – озвучението, английските думи, шегите – те са много повече метод да се подчертае, че голяма част от идеите на Молиер, терзанията и демоните на Дон Жуан, живеят и днес. Те са на улицата, в атвобуса – те са цинизмът в душата на обществото в нашата откровено меркантилна епоха. Меркантилна, защото макар всеки да е разтревожен от сравнително мъглявата за нашенци финансова криза, никой не се учудва, че българската литература няма нито едно младо име с потенциал да стане голямо в бъдеще, че почти няма обещаващи изпълнители, артисти и художници, а тези, които присъстват, са много повече повлияни от западната поп-култура, отколкото
In Memoriam: Климент Денчев

Автор: Константин Делчев, вторник, 31 март 2009.

Публикувано в Статии :: Други

На шестдесет и девет годишна възраст, почина големият български актьор и интелектуалец Климент Денчев. Известен най-вече като легендарния разказвач и рисувач върху стъкло от „Лека нощ, деца”, от където и си остава неговият прякор бате Климбо.

Той е един от малкото ни актьори, които успяват да направят кариера отвъд океана. Още през седемдесетте години, докато е на върха на славата си, но недолюбван от тогавашната власт поради възгледите си и несъгласието с масовото налагане на определена културна линия „отгоре”, Климент Денчев заминава за Канада, където години работи в радиото и телевизията, преди постепенно да се оттегли.

След завършване на ВИТИЗ, където по негови думи любим учител му остава Гриша Островски, Климент Денчев освен като детски телвизионен актьор се изявява и на сцената на Сатиричния театър, и като киноактьор, участвайки в „Баща ми, бояджията”, „Войната на таралежите” и т.н. общо над тридесет филма, заснети в България, Канада и САЩ.

Последният му филм, „Разследване”, от 2006 година, бе заснет у нас и се прие като част от завръщането му в България, заедно с издадената година по-късно книга, „От нощта на времето” - по същество сборник с автобиографични епизоди, илюстрирани със собствените му карикатури. В тях бате Климбо очертава множество разлики между българската и канадската действителност, които едновременно пълни с остра критика към тогавашното статукво, особено в културно и социално отношение и с наситен,
"Колко е важно да бъдеш сериозен” на сцената на театър "Българска армия"

Автор: Димитър Грозданов, вторник, 10 март 2009.

Публикувано в Статии :: Други

На един от най-хубавите празници в годината – Осми март - заедно с любимата решихме да посетим театър „Българска армия” и по-специално постановката „Колко е важно да бъдеш сериозен” по Оскар Уайлд. Още на входа на сградата ни посрещна наистина ведро настроение - множество забавляващи се кавалери и дами с букети, смях и гълчава. И трябва да отдадем чест на постановката и на организацията на Армията, че с абсолютно нищо не развалиха тази атмосфера, а тъкмо напротив – на финала всички бяха с повишен градус на веселие.

За онези, които не са ходил в този театър, можем да споменем, че голямата му зала всъщност не е толкова голяма, но за сметка на това е изключително кокетна, удобна и отворена – без „слепи” ъгли или „мъртви” места. Сцената е обширна и всичко се вижда прекрасно дори от втори балкон. Та в тази обстановка се настанихме удобно и зачакахме мистичното затъмняване на светлините, събитие, което се случи малко след 16.00 часа.

„Колко е важно да бъдеш сериозен”, като тук изрично ще спомена оригиналното заглавие – “The Importance of Being Earnest” – което всъщност е ключът към разбирането на смисъла, е една от коронните постановки в „Българска Армия”. И резонно има вече над сто представления. Не само защото е една от наистина хубавите комедийни пиеси на Уайлд, а и тъй като е адаптирана прекрасно за българска сцена и наистина може да ви накара да се посмеете добре. Сюжетът се завърта около две влюбени двойки, пречките на пътя им, важността на
Казанова, червен сатен и Prodigy

Автор: Мариана Иванова, събота, 28 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Други

Източник: teatri.bg

Произнасянето на името Казанова светва червено и предизвиква усмивки. Асоциацията с любовника продължава да събужда интереса на читателя и зрителя. Нашите родители помнят срещата си с него във филма на Федерико Фелини „Il Casanova di Federicco Fellini” (1976), когато в ролята е Доналд Съдърланд. Единайсет години по-късно, в него се превъплъщава Ричард Чембърлейн, когато още не е отминала славата на неговия отец Ралф де Брикасар. А пък в нашите представи изглежда като покойния вече Хийт Леджър, който изигра италианския прелъстител в „Казанова” (2005).

Предоставя ни се поредна възможност да се срещнем с него, този път „на живо”. За първи път на българска сцена можем да видим авторския спектакъл на Диана Добревам, на сцената на ДТ „Сълза и смях ”, посветен на ловеца на женски души, тела и мисли. Спектакълът досега не е интерпретиран в родното театрално пространство, което от една страна е добре - няма база за сравнения и препратки, от друга страна е трудно, когато създаваш нещо за първи път.

„Казанова” на Диана Добрева ще предизвика у вас усещания, които няма да можете лесно да забравите. Експресивно е всичко в него - от пищните костюми, през отбраната, на места с цитати музика и силния текст, който извира от Владимир Карамазов, в ролята на Джакомо Казанова. Голотата също има роля в постановката, понякога прикрита, в други моменти
За нормалните табута

Автор: Мариана Иванова, вторник, 24 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Други

Източник: teatri.bg

Покрай гръмките заглавия на театрални премиери последните седмици искам да ви обърна внимание на спектакъл от началото на този сезон, който може да сте пропуснали. Това е постановката „Табу” в Камерен театър „Възраждане”. Създател на текста е Яков Джераси, племенник на Карл Джераси – измислил хапчето анти-бебе и автор на 12 пиеси, които се играят с успех в цял свят. С режисурата се захваща Георги Михалков, когото познаваме от черната комедия "Паметта на водата" от Шийла Стивънсън в Младежкия театър и „Укротяване на опърничавата” от Шекспир в театър „София”

„Табу” предлага модерен поглед върху семейството, неговата патриархална и хетеросексуална рамка и променената ситуация в 21 век. Героите се опитват да отговорят на въпроса какво е нормално и въобще уместно ли е да се дават такива определения за дадена връзка. В малкото пространство на театър „Възраждане” много силно се усеща убедеността на персонажите в правотата си.

Тази на Камерън (Даниел Цочев) и неговата съпруга - набожната Присила (Надя Конакчиева). Влюбената двойка не може да приеме „различността” на Сали (Валерия Кардашевска) - сестра на Камерън и Хариет (Ивет Радулова). Сигурни в това, което чувстват в същото време са журналистката и лекарката, които приемат за съвсем нормално да си направят бебе ин витро, чийто донор е братът на Хариет – Макс (Тодор Доцев).


С най-висок годишен рейтинг
 
Кратки @ Сивостен
Най-четени в Други
 
Най-висока средна читаемост
Още статии
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.