Мъдростта на растенията: Смокиня

Автор: Илиана Т. Илиева - Дъбова, понеделник, 19 юли 2010.

Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария

Прародината на смокинята можем да търсим сред планинските райони на Древна Кария, една от областите в Мала Азия. Днес това растение е широко разпространено из цялото Средиземноморие и субтропиците. То е едно от най-рано култивираните от човека растения, някои изследователи дори приемат, че е първото. Расте под формата на дърво, което може да достигне до 8-10 метра височина или като храст при по-хладен климат. Стволът на смокинята е гладък, покрит със сива кора. Корените и са мощни, имат голяма възстановителна способност. Листата са едри, с наситено зелен цвят. Смокинята е двудомно растение – мъжките и женски съцветия са разположени върху отделни дървета. Това е едно дълголетно растение – познати са екземпляри на възраст повече от 300 години.

Хранителните качества на плода на смокинята определят и голямото значение, което е имала за изхранването на населението. В древността, когато хората не са разполагали със захар, набавянето на необходимите количества за организма е ставало чрез консумацията на плодове. Особено голям дял в този процес се падал на смокинята. Това е едно от растенията, които човек започва да използва в най-дълбока древност - свидетелства за това се откриват на територията на древен Египет и Шумер. Плодовете на растението били употребявани както сурови, така и изсушени.

Познати са и лечебните качества на смокинята. В народната медицина се използват както плодовете, така и листата и. Отвари от тях намират приложение при

Мъдростта на растенията: Нар

Автор: Илиана Т. Илиева - Дъбова, четвъртък, 15 юли 2010.

Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария

Нарът е едно от най-рано култивираните от човека растения - приема се, че е познат на човечеството от преди четири хиляди години. Негова прародина е Персия. Специалистите смятат, че нарът е имал огромно значение за изхранването на хората през онези далечни времена и го поставят в това отношение наред със зърнените култури и меда, смокинята, гроздето и маслината. Нарът бил добре известен в Близкия Изток още преди бадема, прасковата и кайсията да бъдат култивирани и разпространени в района.

Финикийците пренесли растението в страните от Средиземноморието посредством своите колонии. В Древен Рим го наричали „пуническа ябълка“, защото възприели нара от картагенците (пуните). Другото име на нара е гранат, което означава зърнест (лат.).

Растението се развива като гъст храст или невисоко дърво. Клонките му са фини, с малки и тесни листа. Цъфти с продълговати оранжево – червени едри цветове, които силно наподобяват пламъчета. За отглеждането на културата не са необходими специални грижи, всяка година дървото дава плодове. Но те могат да узреят само при дълго и горещо лято, макар да издържат на кратки зимни застудявания с температури до минус 9 - минус 12^oС. Растението не понася обилна влага. Плодът на нара има сладко-кисел вкус. На големина достига размерите на голям портокал. Обвит е с кора, която съхранява от 400 до 700 ядливи семена, обвити с прозрачна ципа, под която прозира гладкото ярко червено месо, под което е скрито

Великденско: Чорба от агнешка глава

Автор: Ангел Генчев, сряда, 31 март 2010.

Публикувано в Статии :: Кулинария

Великден наближава с пълна пара и ароматът на агнешко почти може да се усети във въздуха. За съжаление обаче, усеща се и в джоба, след като, както обикновено, цените на сезонното месце преминаха с бодра стъпка в горния разред. Това обаче незадължително означава, че ще трябва да оставим традиционната мръвка настрана, като освен варианта за дроб-сърма, винаги остава възможността да се спрем и на агнешките главички. А сред не толкова многобройните опции за тяхното приготовление, чорбата определено е от най-привлекателните.

Може да се каже, че има два основни пътя, по които да подходите към приготовлението на подобна супа, като грубо казано в единия случай бихте се приближили повече до шкембе чорбата и подобните и, а в другия - по-скоро до пролетна супа - и хубавото тук е, че и в двата случая няма да сгрешите, а дори можете да си позволите и известен експеримент. Нещо повече, до голяма степен приготовлението е еднакво, така че нека се опитаме да обобщим двете рецепти на едно място.

Продукти:
- Агнешка глава, 1-2 бр., в зависимост от големината и размера на тенджерата
- Пресен лук - 2-3 стръка
- Пресен чесън - 1-2 стръка
- Пресен магданоз - 1/3 до 1/2 връзка, само листата
- Пресен джоджен - 1-2 стръка

За супа:
- Пресен картоф, 2-3 бр.
- Морков, 1-2 бр.
- Лапад

Вратни пържоли в сос от кладница

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, петък, 12 март 2010.

Публикувано в Статии :: Кулинария

Както отдавна уточнихме, рецептите за свинска мръвка нямат край. Което обаче далеч не значи, че не можем да продължим да експериментираме върху тях. А дали някой ден това ще доведе до ултимативната рецепта за пържоли - нещо, което звучи толкова фантастично, колкото и лекарството за "обикновената настинка" - е, предстои да разберем.

Следната импровизация на старата тема е малко по-екзотична, но пък е доказала качество дори пред по-капризни представители на нежния пол - а ако това не е достатъчен атестат, заложете на мъжката ми кулинарна дума. Ще използваме по-крехките вратни пържоли, но подозирам че в случай на нужда и котлети ще свършат не толкова лоша работа. Иначе няма да ви занимавам с точни пропорции, освен ако не ги пресолите, пържолите трудно ще станат чак толкова неядливи.

Продукти:
- вратни свински пържоли
- лук
- китайски дървесни гъби
- още гъби - кладница
- бяло вино или бира
- соев сос
- подправки: дафинов лист, розмарин, чесън (пресен, за предпочитане), и, естествено, сол и пипер
- мазнина

Та, вземате съответните прасешки вратни пържоли, малко по-шаренки по възможност, и ги начуквате добре със сол и черен пипер. Нареждате в намазнена тава, заедно с лук, нарязан на кръгчета, и малко дафинов лист и розмарин, по възможност и за предпочитане - пресен.

Китайските гъби се продават изсушени, в опаковки от обикновено произволен калибър, и

Българско и родно: Масленица

Автор: Жеко Найчов, сряда, 10 март 2010.

Публикувано в Статии :: Кулинария

Масленицата е едно от немалкото традиционни нашенски ястия, на което продуктите са му лесни, приготовлението обаче - не. Ще ми е трудно да опиша идеално точно как се прави, и то по една силно специфична причина - тя е явен пример за кухня, сътворена и еволюирала в условия на хронично мизерстващ народ, който в стремежа си да разнообрази трапезата си е измислял всевъзможни вариации върху едни и същи продукти.

Продукти:
- брашно
- мая
- сол
- вода
- свинска мас
- пръжки, яйца и сирене (опционално)

Съставките на масленицата де факто се покриват с необходимото за приготвяне на обикновен хляб (брашното, водата, маята и солта) с единствената добавка - свинската мас (наистина, най-добре ако имате и пръжки). На тази основа могат да се прибавят и сирене и яйца за разкош, но те не са задължителна съставка. Не давам пропорции, защото всичко се прави на око.

Маята се разтваря в хладка вода с малко захар и сол и се замесва с брашното и още вода на обикновено тесто като за хляб. Меси се продължително - докато стане еднородно тестото, след което се оставя да втаса и се премесва наново. Разделя се на топки, от които се разточват кори като за баница, но малко по-дебели.

От този миг нататък започва специфичната част. Разточената кора се разстила на масата, намазва се с предварително разтопената мас и се поръсва с пръжки. Може да се сложат и сиренето и яйцата, ако са предвидени.

Пълнена празнична птица

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, събота, 06 март 2010.

Публикувано в Статии :: Кулинария

Не, че празникът е някакво задължително условие, но подобни по-засукани произведения на кулинарното изкуство обикновено изискват някакъв повод. Всъщност, като се замисля, осми март е вдругиден, което е идеален случай за господата да запретнат ръкави и да включат в действие виртуозните си готварски умения. Следващото предложение със сигурност ще изисква поне малко от тях.

Първият, съвсем логично произтичащ въпрос е какво разбираме под птица. Това ще трябва да бъде някой по-едър представител на домашните пернати, от порядъка на кокошка или пуйка в напреднала възраст. Все пак, искаме да имаме къде да пълним. От друга страна, и по-голяма бройка пилета или да речем пъдпъдъци също биха свършили добра работа, предоставяйки възможност за наистина красиво оформление на готовото ястие - а както знаем, храната трябва да носи наслада на всички сетива, в това число и на очите.

Основна и критична стъпка представлява предварителната обработка на птицата. В зависимост от възрастта и големината можем да минем с леко мариноване, не толкова леко мариноване или предварително сваряване, включително и под налягане, за да си гарантираме, че крайният резултат ще е годен за ядене. Респективно, за лека марината предлагам бутилка вино и бутилка бира, соев сос, около супена лъжица, също толкова зехтин, един изцеден лимон, десетина зърна черен пипер и два-три дафинови листа, както и задължителната сол.

Ако смятате, че животното възнамерява да се опъва, е

Агнешка дроб сърма

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 04 март 2010.

Публикувано в Статии :: Кулинария

Следната рецепта не е задължително да направите точно пък с агнешко, нито с пълен комплект, но пък няма какво да се лъжем - това е същинската класика в дроб сърмата. Пък и сезонът на това изключително апетитно ястие бавно, но неусетно приближава, така че няколко тренировки в никакъв случай няма да навредят. И без повече предисловие, нека видим от какво ще имаме нужда:

Продукти:
- агнешки комплект
- чаша и половина-две ориз
- връзка зелен лук
- връзка пресен джоджен
- два стръка пресен чесън
- 4-5 щипки млян чер пипер
- сол
- олио
- масло

Комплекта сварявате добре в подсолена вода, с малко масло и няколко зрънца черен пипер, като не забравяйте да махате пяната - процедура често относително излишна предвид че с пяната обикновено отиват и подправките, но не и когато готвим карантия. Може да остане една идея по-суров, но в никакъв случай не го преварявайте - познава се по черния дроб, който става на камък. Всъщност, дори махайки го от котлона, го оставете го да си кисне в бульона да поизстине, за да не засъхне.

По принцип, това е зелено, пролетно ястие, но може да замените лука и чесъна със стари такива, както и джоджена със сушен - просто вкусът ще бъде доста по-различен. Та, в голям тиган, затоплете повечко олио (агнешкият комплект не се слави като особено блажен), в което сложете да се задуши нарязаната връзка лук. Няма нужда да го режете на прекалено

Свински пържоли с гъби на фурна

Автор: Деница Божинова, сряда, 03 март 2010.

Публикувано в Статии :: Кулинария

Рецептите за пържоли сами могат да запълнят една малка кулинарна вселена, но пак всяка отделна носи собствен чар и аромат. С гъби пък на свой ред са класика, като разнообразието и вариациите там стават още по-големи. Нека видим една от тях, която освен всичко друго се приготовлява и относително бързо и лесно.

Продукти:
- свински пържоли
- 400 г. гъби (печурки, в оригинал)
- 1 лимон или лимонов сок
- бяло вино и вода (общо 1 водна чаша)
- 1/2 кафена чаша олио
- 1 кубче бульон
- 1 гъбена супа "Галина Бланка"
- сол, черен пипер

Както обикновено, и в случая не бива да се пропуска мариноването, което ще придаде на месото специфичен привкус. Пържолите се начукват леко, посоляват се малко, подправят се с черен пипер и лимонов сок, след което се оставят в хлад да престоят един до два часа. В резултат от това, месото ще придобие съвсем фина кисела жилка, която обаче си пасва чудесно с иначе малко по-тежкия гъбен сос.

Веднъж мариновано, месото се поставя в предварително омазнената с олиото тава, добавят се гъбите, измити и нарязани на по-равни части, бялото вино и водата, и цялата галимация се във фурната за около четиридесет минути. Може да се покрие с фолио, за да стане месото по-крехко, а може да се постави и кубчето бульон като подправка (трябва обаче да внимавате да не пресолите соса).

Супата се използва за сгъстяване на соса - не, че не можете да