Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Кулинария

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 17 септември 2009.
Публикувано в Статии :: Кулинария

Предполагам всички обичаме лесни рецепти, които на всичкото отгоре са вкусни. А в забързаното ежедневие е още по-добре и да са бързи. Варивата за жалост рядко покриват последният критерий, но човекът е крайно изобретателен и тъй в магазините се появили стерилизираните консерви. Шегата настрана, но действително използването на добра консерва грах пести адски много време и намалява риска от грешки до минимум. Специално за тази рецепта използвам консервата на плевенската фирма "Сторко". С уточнението, че го споменавам просто, защото често човек попада на какви ли не боклуци, а както е известно доброто ядене не става с лоши продукти. Ще са ви необходими следните продукти: - консерва около 800 гр. стерилизиран грах; - 1 - 1 1/2 средно големи глави лук; - 1 - 2 средно големи

Автор: Радка Димитрова, събота, 12 септември 2009.
Публикувано в Статии :: Кулинария

Есента наближава и с нея се появяват сърнелите. С тази вкусна и ароматна гъба можете да изненадате приятно и семейството, и приятелите си. И така, трябват ви само: - 2 килограма сърнели - пакетче краве масло - 500-600 г кашкавал "Витоша", може и друг вид. Трябват ви и две тави - едната кръгла, а другата правоъгълна. Изчистете сърнелите от дръжките. Всеки гъбар знае, че те не се ядат, но по всяка вероятност ще ви ги продадат с тях. Докато отделяте пънчетата от "шапките", включете да се загрява фурната. Измийте и почистете внимателно гуглите, като внимавате да не ги счупите - крехки са. Намажете с масло и двете тавички. Сложете за 3-4 минути в добре загрятата фурна първата гъба в намазаната с масло кръгла тава. За това време тя омеква и става пластична.

Автор: Ангел Генчев, петък, 28 август 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария

Една от легендите за произхода на хот дога отпраща появата му към времената на Голямата депресия, когато хората в неволята си са се шегували, че любимите продълговати наденички в хлебче вече се правят от кучешко месо. Подобна история, макар и не напълно неправдоподобна, разбира се не е вярна, но както обикновено се случва, в нея все пак се съдържа доза истина - хот догът като понятие наистина се появява в началото на XX век, в Съединените щати, и макар че предхожда невижданата по размерите си финансова криза с около десетилетие, става особено популярен по нейно време - най-вече заради ниската си цена. Просто събитията са малко по-различни. Историята на сходните закуски може да върне календара чак до Античността - към времето, когато хората са започнали да тъпчат разни пикантерии в

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 24 август 2009.
Публикувано в Статии :: Кулинария

След карбонарата и болонезето, "морските" спагети са една от най-популярните вариации на италианското лакомство. Рецептите за тяхното приготовление са доста многобройни и разнообразни, но все пак могат да влязат под горе-долу общ знаменател. Затова нека се опитаме да намерим едно почти универсално решение за спагетите маринара, със забележката обаче, че за да може да се превърне в наистина перфектно, мъничко трябва да го донагодите по собствен вкус. Маринарата, де факто, е съответната плънка, която може да се използва за приготовление и на други видове паста - както и, с известни условности, дори на пица. За да не се отпускам в излишно празнословие, ще допълня, че спагетите се приготвят по класическата процедура - варят се в голямо количество подсолена вода, с

Автор: Радка Димитрова, петък, 21 август 2009.
Публикувано в Статии :: Кулинария

Арабската кухня е причудлива и оригинална смесица от продукти, подправки и добавки, които ни отнасят към забулени жени, минарета и камили. Признавам, че първия път, когато опитах въпросното ястие, ми се наложи доста да ме убеждават, че е вкусно. На всичкото отгоре се яде и с кисело мляко! Но след дегустацията съм му върла фенка, така че го предлагам и на вас. Още повече, че приготвянето му е лесно. Продукти: - 1 ч.ч. леща - 1 ч.ч. ориз - 1 кг. кромид лук - олио - сол - черен пипер И така. В две отделни тенджерки сварете по една чаша ориз и леща. Не забравяйте, че водата към ориза трябва да бъде два пъти повече /защото оризът набъбва/, а ако е бланширан, съотношението трябва да е поне 1:3. За по-сигурно добавете по 4 чаши вода. И без това двата продукта се изцеждат след

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 13 август 2009.
Публикувано в Статии :: Кулинария

Почти бях нарекъл настоящето писание "кьопоолу по социалистически" - не за друго, а заради използвания инструментариум - но в последния момент неясно как съобразих, че подобно заглавие току виж се възприело по начини, които на автора не са му минавали и покрай главата, камо ли през нея. Ето защо ще започна с втори увод, преди да преминем към същината на нещата и така любимото на мало и голямо кьопоолу. По принцип с фабричните храни сме в тревожно примирие. Как така се случи, но от времето на вездесъщия Булгарплод (и сродните му) насам уж един и същ продукт започна да придобива най-различни окраски, оттенъци и понякога откровено странни вкусови качества, което - поне за мен - превърна взаимодействието с тях в някаква невероятно сложна дипломатическа совалка. С други думи, постоянно се

Автор: Ангел Генчев, вторник, 23 юни 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария

Всяко нещо има своята история, дори и толкова тривиално пособие като приборите за хранене. Пък и обикновено може би изглеждат днес, но дали е било така през вековете? Всъщност, дори и през Средновековието, на европейската трапеза се е намирало за напълно подходящо човек да взема храната си с пръсти - маниери, останали още от Античността. С ръце са се хранели и крале, и коняри, а показателен за силата на традицията е фактът, че в книги по етикет дори от XVI век може все още да се намери римското правило за трите пръста, според което признак на добро поведение е човек да взема храната си само с толкова, а не с цяла ръка, като това особено важи за онези с благороден произход, и се явява дори своеобразен класов разделител. Същевременно, поне до около тринадесетото столетие, на Стария

Автор: Ангел Генчев, сряда, 17 юни 2009.
Публикувано в Статии :: Кулинария

Смята се, че изящната кулинария, като своего рода изкуство, е въпрос на нечовешко възприятие спрямо ароматите, свръхестествен усет за комбинацията от подправки, джедайски кухненски трикове и шесто чувство, поне що се отнася до загарянето - и донякъде това безспорно е така. И макар че обичайно събитията около печката са всъщност доста елементарни, ако отсъства онзи дребен и същевременно ключов елемент на добро желание и известна стръв да се получи ястие, достойно за чревоугодници, резултатът наистина излиза посредствен. При все това, каквото и да си говорим, повечето от кулинарните трикове са универсални. Голяма част от съставните части на популярните ястия са също така широко приложими - нещо като фабричния кетчуп, но все пак не толкова долнопробно. И тъй като отдавна съм си признал

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 15 юни 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария

Картофите са една от най-консумираните храни в световен мащаб, а немалка част от популярността им се дължи на едно на пръв поглед дребно изобретение - чипсът. Превърнал се обаче в последствие в може би най-разпространената бърза закуска. Обикновените пържени картофи се появяват и разпространяват във Франция още през 18 век, от където рецептата е пренесена в Съединените щати от тогавашния посланик и бъдещ президент Томас Джеферсън, особен техен почитател. Естествено, новата мода се разпространява, и до средата на следващия, 19 век, пържените картофки се превръщат в честа добавка към множество основни ястия, особено вечеря. Именно тук, на практика по чиста случайност, на сцената излиза индианецът Джордж Кръм - главен готвач в ресторанта "Муун Лейк Лодж" в курорта Саратога Спрингс, Ню

Автор: Ангел Генчев, сряда, 27 май 2009.
Публикувано в Статии :: Кулинария

Това, което най-много обичам на спагетите - след яденето - е че могат да се направят почти с всичко. Някъде дълбоко в себе си подозирам, че из безбройните рецепти сигурно съществуват дори и сладки спагети, кръстени да речем по някое забутано алпийско селце из северна Италия, но това винаги ми се е струвало вече крайно експериментално. Така или иначе, една от значително по-популярните вариации е рибената, която - може би не съвсем неочаквано - идва от Сицилия. Всъщност, рецептите "сицилиана" се характеризират именно с рибата, най-често аншуа или сардина, а най-голямата въпросителна обикновено е дали има домати, или не - а понякога може да няма и сирене. Настоящата рецепта се води една от класическите сицилиански, и за изготвянето и ще имате нужда от следните продукти: - пакет


Страница: « : : 1 2 [3] 4 5 6 7 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.