Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Кулинария

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 20 март 2009.
Публикувано в Статии :: Кулинария

Не знам за вас, но при мен, неизвестно защо, винаги остава пилешко или зелешко. И тъй като за разлика от Светльо и Хиподилите не съм от хората, които обичат пиле със зеле и полицаи с пистолети, след като за пореден път хартиса, реших да се направя на скакалец и да скоча до магазина за малко продукти. Защото, както бе казал класикът - всъщност не съм сигурен кой и дали изобщо го е казал, но все пак - лошото на това да остане храна е, че изисква още храна, за да стане на ястие. Може би тук е моментът да спомена, че важна роля във взимането на решение какво да правя изигра една стара бутилка от олио „Бисер”... пълна обаче не с растителна мазнина, а с люта домашна ракия. Въпросната се студеше във фризера и заплашваше да остане до следващия ледников период, ако не го гарнирам най-сетне с

Автор: Ангел Генчев, вторник, 17 март 2009.
Публикувано в Статии :: Кулинария

Ако смятате, че няма особен смисъл да гледате фантастични теле-опери, то най-вероятно сами за себе си сте прави. В крайна сметка, всеки с вкуса си. Исторически значимите такива обаче имат някои отличителни черти, сред които освен класическите, рядко джазови музикални теми, се нарежда и наличието на някой персонаж-гурме. В повечето случаи - фантастично безполезен. Но така се стекоха обстоятелствата, че наскоро стана дума за фондю, междувременно искрено вашият си припомняше с голямо удоволствие "Вавилон 5", пък и бяхме оставили средиземноморската кухня настрана - и така, стъпка по стъпка, през господин Гарибалди, се стигна до поовехтелия спомен, че всъщност съм готвил баня калда, едно от радващите се на добра популярност италиански ястия, и, в смисъла на

Автор: Димитър Грозданов, понеделник, 16 март 2009.
Публикувано в Статии :: Кулинария

Мръвката си е мръвка, в това спор няма. Но за хубава мръвка не винаги има пари, а и не е хубаво да се прекалява с нищо. Лещата е едно от хубавите постни, евтини и топли ястия за душата, много вкусно и достатъчно засищащо. Приготвя се елементарно и не на последно място – без особени разходи и в големи количества. Опитът ми показва, че това е едно от най-добрите средства да се избегне гладът в студентската стая след 28 число на месеца – факт, който никой в тая невинна възраст не трябва да пренебрегва. Продукти (за 15 порции): - 500 г. леща - 1 чушка - 1 морков - 5-6 скилидки чесън - една голяма глава лук - олио (3-4 лъжици) - доматено пюре (3 лъжици) - сол (на вкус) Време за приготвяне: ~50 минути Приблизителни разходи: 6-8 лв. Вземете лука, моркова и чушката, и

Автор: Димитър Грозданов, понеделник, 16 март 2009.
Публикувано в Статии :: Кулинария

Натъкнах се на един от най-вкусните и хубави китайски ресторанти в София напълно случайно, търсейки рок-клуб „Fans”, на чийто гръб се намира той. Невзрачната фасада на постройката изглеждаше напълно безлична, като само двата червени фенера и големият надпис „Китайски ресторант” подсказваха какво има в нея. Не изглеждаше особено обещаващо, но когато стомахът е празен, гладът води краката, затова и се насочихме към входа. Самият ресторант се намира на втория етаж и бях изключително изненадан, че ни посрещна едно малко, светло, проветрено и изключително уютно местенце, където любезна китайка ни насочи към свободна маса за пушачи. Двата салона са разделени само с малка преграда, но няколко климатика се грижат помещението да не бъде задимено – нещо което високо ценя във всякакви заведения,

Автор: Ива Коевска, понеделник, 09 март 2009.
Публикувано в Статии :: Кулинария

Постите започнаха. Един ще ги спазва по религиозни причини, друг ще кара „непълен пост”, трети ще си хапва свинско и ще си жули ракийка. А аз реших да си тествам ината. Съответно като човек, който няма кой знае какъв опит, прецених, че ще я карам на салати, плодове и мюсли (с гореща вода). Някъде на третия ден обаче ми омръзна (този режим, не постенето) и запретнах ръкави за някоя манджичка. Изборът ми падна върху най-лесното и най-заешкото – прясното зеле. Хем, че вече имах известен опит (предния път го загорих жестоко и не знам какво беше като вкусови качества). Огледах хладилника, събрах две и двеста и върху кухненския плот се появиха: 3/4 средно голяма зелка; 1 домат; 1 лимон; вода; сол; червен пипер; бял пипер; дафинов лист; зеленчуков бульон; олио. Прилежно изрязах

Автор: Константин Делчев, събота, 07 март 2009.
Публикувано в Статии :: Кулинария

На много места из Средиземноморието човек ще срещне традицията виното да се пие с вода или сокове и плодове. Обичаят всъщност идва още от Античността - в Древна Гърция пиенето на неразредено вино дори е било считано за признак на откровена простащина, както Теофраст ясно показва в своите "Характери". Друг е въпросът, че пръст в тази традиция има далеч по-тривиалния факт, че древногръцкото вино е било доволно сладко, достатъчно силно и съответно бързо е водело до неприятни последствия. Двете най-известни подобни напитки обаче идват не от Гърция, а от Западна Европа. Това са френското боле и испанската сангрия, на които именно ще се спрем по-долу. За нещастие на любителите на тайните семейни рецепти от по-миналия век, ще кажем още отначало, че няма такова нещо като оригинална рецепта

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 26 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Кулинария

Пиво - добре. Студено - още по-добре. Чешко - това е допълнителен бонус. Но с какво - ето тук вече настъпва един мащабен разнобой сред любителите на ечемичената напитка с елементи на хмел. В регатата на биреното мезе тих пристан винаги се оказват универсалните пържени картофки, но в крайна сметка дори и те в някакъв момент се изтъркват, и на човек му се прищява да сложи до халбата нещо малко по-различно. Вариации, естествено - цяло буре - от шкембе чорба, през разните мръвки и рибоци, та до съвсем без нищо, пък и бирата в крайна сметка е леко, тонизиращо дори според някои питие, което наистина носи почти всичко, стига да не е сладко. Което съвсем не значи, че не са изобретени ако не по-специални, то поне по-подходящи спътници на газираната горчивина, а за да видим някои от тях, някъде

Автори: Иван Ж. Атанасов, Ангел Генчев, неделя, 22 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Кулинария

Какво прави човек като му се припие вино? Отговорът на този екзистенциален въпрос всъщност би бил гордост за мосю Окам - купува си. По-интересното се случва обаче, когато погледът му падне върху някое по-качествено произведение на течното изкуство. Освен, че бърка дълбоко в джоба, то води и до странни, нетипични съпътстващи действия. Нещо такова се случи и с мен. Тръшнах трите бутилки на плота в кухнята, погледнах ги с умиление, отворих хладилника и установих, че е с една идея по-пълен от главата ми. Или, с думи прости, вътре се подмотваше поне парче млечен продукт, макар и неизвестно какъв. В компанията на дузина кутийки родно, светло пиво. И така, наложи се нов круиз до магазина. Голяма грешка! Или поне от гледна точка на вече наболяващият ме от предишната процедура по кръвопускане

Автор: Ива Коевска, сряда, 11 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Кулинария

Когато разполагаш с кайма, печени люти чушлета, домати и ориз, малко са нещата, които можеш да сътвориш в кухнята. Те варират от някакво извратено ризото до кюфтета със сос, което си е класика от... ами от детската градина още. Ако сте имали съмнителното щастие да прекарате ранното си детство в тези възпитателни заведения, няма как да сте пропуснали нито месните топчици с червен сос, нито тези с бешамела. В моя случай, тъй като бешамелът ми е крайно противен (сигурно защото го свързвам основно с фрикасето), реших да заложа на доматите. И без друго нямах желание да пазарувам. След като направих оглед на пустеещия като миньорски град след Златната треска хладилник, извадих всичко нужно на кухненския плот. Ето как изглеждаше изходният материал: 300-400 гр. тънеща в скреж кайма; 1 глава

Автори: Иван Ж. Атанасов, Ангел Генчев, понеделник, 09 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Кулинария

Защо човек всъщност пие коктейл? Това е въпрос, на който трудно може да се отговори, освен от дълбок емпиричен опит и още по-бездънни разговори над различно оцветени чаши, с различна форма, съдържимо... и бъркалки. Всъщност, всеки любител на високоградусните питиета ще сподели, че резултатът от дейността, включваща въпросните кулинарни творения, е винаги един и същ - главобол. Естествено, коктейлът е еволюирал доста от появата си през деветнадесети век, и от смес от дестилиран алкохол, захар, вода и горчивка се е превърнал в своеобразно изкуство, включващо най-разнообразни субстанции и аромати. При все това, основни алкохоли остават джина, уискито, водката, както и рома, текилата - и малко изненадващо, конякът, който сам по себе си е доста тежко и елитарно питие. Големият бум на


Страница: « : : 3 4 5 6 [7] 8 9 10 11 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.