Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: ЛитератураСивостен
Последни статии
Band dessinee: Chasseurs de dragons

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, понеделник, 28 ноември 2011.

Публикувано в Статии :: Литература

1. Un dragon comme pas deux – 2006
2. Copains comme zombies - 2008

Сигурно мнозина от вас са попаднали и с удоволствие са гледали пълнометражния френски филм „Ловци на дракони”. За тези, които не са, съвсем накратко става дума за приключенията на двама симпатяги – Лиан Чу и Гиздо, и на верният им дракон Хектор в един меко казано фантастичен свят. Всъщност именно в този филм попаднах на носещите се из въздуха острови, които по-късно станаха популярни с „уникалността” и „иновативността” си в Аватар. Работата на тези двамата, за които става въпрос тук е да ловят дракони (както може би сте се досетили), летейки от своя страна в хибрид между хеликоптер и ръчна количка. А пък самите дракони, съвсем в съответствие със света, който обитават, са от странни по-странни. Стилът на анимацията е карикатурен, с отчетлив елемент на приказност.

Малко от вас обаче са гледали, в това съм сигурен, двата сезона на анимационния сериал със същото име. Те разбира се предхождат пълнометражната анимация и отдавна радват френските подрастващи. Характеризират се със значително по-несъвършена графика, но пък носят доста романтичен заряд и представят една доста добре изградена вселена, населена с още и още дракони. Там в пълна сила са разкрити характерите на меркантилния и доста непохватен Гиздо, високо-моралния умел боец Лиан Чу (който освен това се
Лоис Макмастър Бюджолд: "Криожега"

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 07 февруари 2011.

Публикувано в Статии :: Литература

Ако някой изобщо би могъл да сътвори свят, толкова странен и едновременно напълно достоверен, толкова невъобразим и едновременно човешки, то едно от имената, които веднага биха изникнали в съзнанието ми е това на Бюджолд. Така че изобщо не се учудих при срещата си със странните криокорпорации оплели в мрежите си цял един свят, протягащи се към други светове с единствената цел да властват и да богатеят. Което всъщност е основната тема в "Криожега" на американската писателка.

Трудно е да се опишат достойнствата на роман, без да се навлезе поне в някакви детайли в историята, но понякога се налага. Случаят с "Криожега" е именно такъв. Затова нека вместо да се гмуркаме в историята да погледнем идеите, които Бюджолд е заложила вътре. Да започнем от правото на избор – доколко то е гарантирано и дори ако е, доколко тази гаранция е условна. И ако се замислим действително, дори когато го имаме, никой никога не ни е обещавал да имаме реални опции, пред една от които да се спрем. Ако всеки един от нас се порови в спомените си, едва ли ще се сети дори един случай, в който пускайки бюлетината си е гласувал за нещо повече от по-малкото зло, поне доколкото вярваме, че това което сме избрали е именно то. Интересно обаче, че рядко се замисляш за тези неща, преди някой да ти ги каже.

Всъщност банален факт, ще кажете. Действително, ако не е поставен в една опаковка от вече споменатите в увода глобални корпорации. В едно общество наглед капиталистическо, а
Крис Бънч: "Звезден риск ООД"

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 01 февруари 2011.

Публикувано в Статии :: Литература

Крис Бънч без Алън Кол - е, не звучи толкоз еретично колкото братя Стругацки без единия брат или семейство Боатенг в един и същи национален отбор по футбол, особено предвид богатата самостоятелна библиография на калифорниеца, но все пак винаги е любопитно събитие, когато се появи на пазара. Така че "Звезден Риск ООД" определено приковава вниманието още с името на автора си. Пък и тематиката за космически охранителен бизнес с привкус на малка частна армия винаги предвещава нещо приятно за четене, щом в нея е набъркан единият от авторите на "Стен".

Накратко за историята - Фридрих фон Балдур, бивш военен с доста мъгляво и леко намирисващо минало, събира около себе си подобни нему типажи, за да навлезе в сенчестия... охранителен бизнес, който обаче вече е зает от една много голяма и особено докачлива компания. Естествено, в подобна среда човек трудно може да си намери работодател, освен ако не мине през някое малко престъпление, което - както се оказва - не е бог знае какъв проблем за нашите герои. И така, договорът е на лице и защитата на миньорите из астероидния пояс на забутана на гърба на географията звездна система започва.

Ако вече си мислите, че идва реч за вихрена история с много кьотек – прави сте. "Звезден Риск ООД" може да не се отличава с дълбочина на идеите сравнима с Марианската падина - е, вероятно може да се пребори с четиринадесетте метра на Азовско море - но не това е най-важното. Важното е, че е забавна. По Кол и Бънч-овски
Да продължим с продълженията

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 21 август 2010.

Публикувано в Статии :: Литература, На малкия екран

Всеки от нас е съжалявал поне веднъж в живота си, че дадена история, която ни е харесала, е достигнала до своя край. Спомням си след пети сезон на Андромеда, как прехвърлях различни варианти за продължение и колко съжалявах, че идеята, която не е изчерпана, няма да продължи. Спомням си обаче и как Скалзи продължи „Войната на старците” до точка, в която се замислих – дали нямаше да е по-добре просто да спре. Има безброй много примери и в двете посоки, но водещото, натрапващо се, впечатление е, че всеки път, когато се опиташ да разказваш една история прекалено дълго, достигаш до разочарование.

От чисто комерсиална гледна точка логика има дори да преминеш отвъд разочарованието. Поне докато не убиеш и последната частица надежда, че нещата могат да се променят към по-добро. Ние – зрители, читатели, сме си балами. Ще изгледаме цял сезон на Свръхестествено, че и ще зачекнем още един само за да се убедим, че нещата няма да отидат на добре. Което за продуценти, издатели и цялата комерсиална част на изкуството си е чиста проба печалба. В крайна сметка, те именно това гледат – кога печалбите спадат под зададената граница и
Реймънд Фийст: "Полетът на Нощните ястреби"

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 12 август 2010.

Публикувано в Статии :: Литература

Накратко, “Полетът на Нощните ястреби” е поредната глава от епичната история на борбата между доброто и злото в приказния свят на Микдемия. Още в края на предишната трилогия - „Конклав на сенки”, видяхме, че настоящият проблем, пред който са изправени Пъг и компания далеч не е приключил. Така че бе видно, че сагата ще има своето продължение, в което героите на американския писател ще се изправят срещу лудия некромант Лесо Варен и още по-голямото зло – десатите. И тъй като Фийст досега не ни е разочаровал, резонно очакването беше по-скоро с позитивен нюанс.

И действително, за първата книга от „Войната на Мрачния” може да се каже, че не ни разочарова. В нея се запознаваме с нови, симпатични герои, сблъскваме се със стари врагове, надникваме в политическите интриги, които съставят политиката на Велики Кеш, изобщо – всички индикации за нова приятна за четене трилогия са налице. Тук е обаче моментът да погледнем отвъд текущата книга и да погледнем към продълженията й, които вече излязоха.

А там нещата определено не изглеждат особено добре. Въпреки че “Полетът на Нощните ястреби” е едно доста обещаващо начало, за тези, които не искат да се разочароват в последствие трябва да отбележим, че краят е доста по-постен от това, което сме свикнали да виждаме от американския майстор на фентъзи романите. Като че ли все пак дори неговото мащабно въображение е възможно да се изчерпи. Поне това ни говори фактът, че Фийст така и не успява да намери място на
Станислав Лем: "Звездни дневници"

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 28 юли 2010.

Публикувано в Статии :: Литература

Когато стане дума за автор, за когото е изписано всичко, което може да бъде написано, казано всичко, което може да бъде казано и дискутирано всичко, което може да бъде дискутирано трудно бихме могли да измъдрим нещо ново. Така че всяко едно материалче посветено на „Звездни дневници” на Станислав Лем, би могло да се изчерпи със заглавието, името на писателя и факта, че иде реч за пълното издание. И това би било напълно достатъчно, за да провокира интереса на запаления любител на доброто четиво.

Тук някъде би трябвало да приключи и тази статия, ако авторът и не си представяше леко ироничната крива усмивка, на леко оплешивяващия си главен редактор, който заявява, че подобни уводозаключения не се броят за завършен материал. Така че, нека преминем към въпроса „какво са „Звездни дневници”? Накратко сборник разкази, забавни, иронични, леко пародийни, от които читателя добива усещането за някаква по детски закачлива шеговитост към жанра научна фантастика. Всичко това от един от най-големите в същия този жанр, а именно – Станислав Лем.

Всъщност бихме могли да кажем, че закачки и шеги в „Звездни дневници” можем да видим към почти всяка институция на човешкото общество – модата, маркетинга, науката или дори туризма, а даже и самото общество като такова. И именно това прави сборника интересен – защото е близък, защото иронизира и ни кара да се смеем на неща, които понякога приемаме твърде сериозно. Но и защото под всичко това посочва реални проблеми и
Реймънд Фийст – "Гневът на лудия бог"

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 27 юли 2010.

Публикувано в Статии :: Литература

Понякога е наистина трудно да се коментира автор, който ти допада. Още по-неприятно е, когато още от самото начало на човек му се налага да започне с изречение като: „Гневът на лудия бог”, книга трета от новата поредица на Реймънд Фийст – „Войната на Мрачния” наистина ме разочарова. Но за съжаление действителността, макар и в онова нейно субективно измерение, което наричаме собствена гледна точка, рядко би могла да бъде изменена. Така че – симпатичен или не, американският писател този път не ни поднесе това, което знаем и очакваме от него.

Остава естествено въпросът защо. Известна предвидимост в книгите на Фийст винаги е имало. Тъй като обикновено иде реч за една и съща схема – непознат враг, когото по малко опознаваме, за да открием, че всъщност си е същото добро старо проявление на злото. Доброто побеждава, ама не съвсем и се впускаме в следващия цикъл на борба между двете крайности. Поредицата „Войната на Мрачния” съвсем естествено е изградена на същия принцип. Но...

Допреди читателят да се сблъска с тези последни три книжки от майстора на фентъзи жанра, очакванията винаги са били за сблъсък с любопитна история, вихрещо се приключение, драматични моменти и неочаквани обрати. Сега обаче виждаме излишни сюжетни линии, които не допринасят с нищо към фабулата, герои, сами по себе си симпатични, които обаче авторът си няма и идея къде да дене, и стари, отдавна заровени муцуни, пръхващи се на белия или по-точно мрачния свят за трети пореден път.
"Невромантик" на Уилям Гибсън: Материя и плът в киберпространството

Автор: Димитър Александров, петък, 16 юли 2010.

Публикувано в Статии :: Литература

Уилям Гибсън е един от "бащите" на киберпънк жанра в литературата. "Невромантик" е книгата, която го прави известен като киберпънк автор в началото на 80-те години на миналия век. Романът е част от трилогията "Спроул", включваща още две книги - "Мона Лиза Овърдрайв" и "Нулев Брояч". "Невромантик" е първото литературно произведение, което описва Интернет и го нарича "Мрежата". Терминът "Мрежата" и досега се свързва с името на Уилям Гибсън.

Според Ханс Моравич, човек може да превърнат в компютърен код, а съзнанието му да бъде прехвърлено по хирургически път в компютър. Романът изследва именно този аспект на съвременната дехуманизация, а именно насилието над плът, орган, душа и природа от страна на изкуственото. Главният герой, Кейс, е кибержокей и бивш хакер, още на млади години платил със здравето си за своето потъване в подземния свят на техношпионажа и кражбата на информация. Съдбата му е моделирана по известен модел от видеоигрите и фантастичните филми - отравяне на организма с цел изпълняване на мисия и само срещу нейното изпълнение той би получил противоотровата. Отровеният организъм на Кейс не му позволява да влиза в глобалния компютър и паралелно със здравето си той губи и работата си и е социално декласиран чрез тялото си от кибераферистите и негови работодатели. Упадъчният постапокалиптичен Спроул се превръща в арена на мисия за проникване в специална технологизирана вила и кражба на софтуер за Кейс и група, отхвърлени от технологичния монопол,

С най-висок годишен рейтинг
 
Кратки @ Сивостен
По оценка на ревюиращия
 
По читателска оценка
Най-четени в Литература
 
Най-висока средна читаемост
Още статии
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.