Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: ПублицистикаСивостен
Последни статии
14.01 - Протест срещу Закона за електронните съобщения (обзор)

Автор: Ангел Марчевски, четвъртък, 14 януари 2010.

Публикувано в Статии :: Публицистика

Много се изговори по повод гласуването на Закона за електронните съобщения, затова няма още веднъж да ви занимавам с политика, а просто ще отразя преминаването на самия протест. Събитието под лозунга „България не е Биг Брадър“ започна в 11 часа днес, на 14-ти Януари, пред Народното Събрание, както бе планувано още в началото на годината, с надежда се засече със самото гласуване на закона на първо четене. Протестът бе организиран от ПП ЗЕЛЕНИТЕ, съвместно с групата „България е наша“ и „Електронна граница".

Не мога да кажа, че бе голям протест, но затова пък бе добре организиран. Събраха се 100-150 души, предимно млади интелектуалци – будни хора (а дано повечко такива), тук-там се виждаха металисти, журналисти и някое друго застаряващо хипи, а също и няколко групички ученици от съседното училище. Имаше представители на БНРП (Българска Национално-Радикална Партия) и „Асоциация на свободното слово”. До паметника бе издигната сцена, на която по едно време се появи и Васко Кръпката, да изрази подкрепата си с няколко парчета.

За съжаление, озвучаващата апаратура бе предвидена главно за речи, затова китарата на добре познатия ни рокаджия не се чуваше особено, но все пак е важна идеята - Васко бе черешката на сладоледа. Представители на организаторите изкараха няколко патриотични речи, но тълпата не скандира много (явно преобладаваха по-тихите хора). Раздаваха се стикери и сигнално-жълти елечета с надпис „Аз не съм терорист” на гърба, безплатно,
Хипитата и контракултурата

Автор: Христо Панталеев - Багера, събота, 01 август 2009.

Публикувано в Статии :: Публицистика

Преди да започна да разказвам повече за хипитата, е добре са уточня една идея, която характеризира хипитата, както и други бохемски групи. Това е контракултурата.

Трудно може да се даде кратко определение за контракултура. Контракултурата е съвкупност от идеи и действия, които имат за цел да променят определени широкосподеляни от обществото идеи. От една страна имаме противопоставяне на определени ценности и норми, а от друга-желание за промяна на тези ценностти, както и на цялото общество. Като контркултурно действие може да бъде онова действие, при което с мирни средства има демостриране на:

1. Несъгласие с определени норми и схващания, като тези норми и схващания са приемани като универсално истинни сред мнозинството членове на обществото. Така например преди да се появят идеите за равнопоставеност между мъжете и жените се е смятало, че жените стоят по-ниско от мъжете (поне от края на матриархата насам). Контракултурно действие е миналото е било една жена да носи панталони, да пуши цигари, да играе билярд и всякакви подобни действия, с които изразява несъгласие с идеята, че жените са по-низши същества. Интересен е подхода на феминстка група от Нидерландия от началото на 70-те години: група жени ходят по улицата като в същото време подсвиркват и пощипват мъжете, с които се разминават.

2. Демонстриране на алтернатива. При контракултурата несъгласието с определени норми и схаващания е придружено с демонстрирането и правенето
Подготовка за Джулая

Автор: Христо Панталеев - Багера, сряда, 10 юни 2009.

Публикувано в Статии :: Публицистика

Наближава видният хипарски празник Джулай Морнинг. Независимо къде искате да го празнувате - на Варвара, Варна или Каварна - е добре да се подготвите предварително за него. Затова целта на настоящия материал е да ви насочи как в кратък срок да се превърнете в дете на цветята.

Външен вид

Може да се каже, че да се докарате на хипар на външен вид не е толкова трудно. Изисква се малко време и усилия. Като повечето от усилията са съсредоточени в това да не правите нищо за същия този.

1. Преди всичко, ако сте мъж, си оставете брада. Няма значение как ви стои, брадата е важен елемент на хипарията. Просто престанете да се бръснете за няколкото седмици, които остават до Джулая.

2. Ако сте жена е препоръчително да спрете онези безкрайни грижи за косата си, като оставите само измиването й с шампоан. Ако въпреки това още изглежда подредена, то може да се опитате за оставащото време до Джулая и само с вода. И за двата пола се препоръчва да не използват гребен или четка. Приглаждането и нагласянето с пръсти е достатъчно.

3. Не използвайте никакви козметики до времето до Джулая. Оставете кожата ви да придобие естествения си цвят и да отпочине. Дори и да сте седяли дълго време на слънце, пак не се мажете с нищо, дори със слънцезащитен крем. Истинския хипар се познава по загара по лицето и откритите части на тялото, който придобива още февруари-март.

4. Не се епилирайте! Напоследък
Забавни спомени и случки из Европрограмите

Автор: Константин Делчев, четвъртък, 16 април 2009.

Публикувано в Статии :: Публицистика

Преди известно време се случи така, че една статия ме подтикна да разкажа няколко, надявам се, забавни случки от командировките си по състезания и конференции по математика, случили се в продължение на гимназиалните и университетските ми години (вторите от които още не са привършили). Едно скорошно пътуване ме накара обаче да се замисля и колко ‘ситуации’ съм имал по различните европейски програми. В България, те са извесни основно със САПАРД, кръгове, обръчи, алъш-вериш и спрени финансирания, но, всъщност, съществуват Европрограми в изключително голям брой дейности, много от които – свързани с младежта. Именно там човек може да види някои от хората, които в бъдеще ще се развият до водещи политици или учени, но също така и голям брой чудатости, абсурди и чешити... Пак по едни или други съображения, ще се въздържа да споменавам имена.

Още като гимназист имах възможност да пътувам до Европейския кръг на едно чудесно, макар и не типично научно състезание – Young Scientists, организирано от Европейската комисия, с колосален за юношеско мероприятие бюджет и вече с над двадесет годишна практика, което горещо препоръчвам на учениците с афинитет към науката. Ако човек стигне до европейския му кръг, гарантирано ще има какво да види и откъм наука, и откъм култура, и откъм разнообразни участници. Така например, моята скромна особа бе разквартирована в една и съща стая с датчанин, висок над метър и деветдесет, сложен пропорционално на височината си, с вид на типичен
Криворазбраната моловизация, или на Холивуд с любов

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 12 април 2009.

Публикувано в Статии :: Публицистика, Филми и анимация

След това заглавие, породено от лекия ми потрес след като неотдавна видях бокс-офис класациите и позицията в тях на „Ченгето на мола”, може би трябва все пак да поясним, че в конкретния материал ще се визира по-скоро холивудското кино като явление. Ще направим усилие и да обясним защо масовият зрител, без да се замисля, отхвърля действителността в американската кинолента по-скоро като измислена - дори когато тя реално отговаря, поне до известна степен, на действителността. След като изключим художественото изкривяване, разбира се.

Обяснението е просто. И се корени в разликите между Европа и САЩ като цяло, а не конкретно в седмото изкуство на двата континента. А колкото до комедиите, можем спокойно да се опрем на простичкия факт, че хуморът навсякъде е различен, но все пак в рамките на Стария свят има повече сходства между отделните нации, отколкото ако прекосим Атлантика. Но, все пак, очевидно предпоставки има и на метанационално ниво, затова нека започнем с нормален пример от ежедневието.

Американец, дошъл в България, в рамките на десет минути вече ми е задал въпроса – добре ли печелиш и колко време ти остава да изплатиш жилището. Самият факт е странен, но отразява доста точно какво реално се върти в главата на тамошния жител, а нашето собствено недоумение показва, че дори то да се намира и между нашите уши, съвсем не е
Мощните автомобилни аудио системи с разрешително?

Автори: Иван Ж. Атанасов, Ангел Генчев, сряда, 04 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Публицистика

Или бог да благослови перфектната шумоизолация

Отваряш прозореца вечер да се проветри - така де, не може да се спи, ако въздуха не е по софийски чист - и те блъска мощна звукова вълна. След кратък шок осъзнаваш, че поредният трошляк - западна марка на възраст поне колкото египетските пирамиди - дъни „Наш’та система”, като воплите на фолкдивата Кали преминават в медения гласец на Сани и нейния суперхит „На геврека дупката”. Бързо затваряш и потъваш в блажена тишина. А тя, както е известно, предразполага към мисли.

И тъй, ти може наскоро да си се оборудвал с перфектната топлоизолация, която благодарение на искрица благоразумие се явява и шумо-такава. Половината съседи обаче не са. И веднага се сещаш за времената преди, когато по цяла нощ не те оставяха да спиш разни... индивиди, които нямат кинти да идат на кръчма и затова паркират някъде „на празно”. Което обикновено е баш у средата на жилищен квартал. Цепят „волумето на мах” и льокат бира.

Ако оставим настрана факта, че после някой от същите ще запали бракмата и на градус ще тръгне да се прибира, пребива или убива някой, остава един въпрос – какво правим? От единствения ми нефелен опит да пробвам със законови средства да ги изпъдя само ми нарязаха гумите на возилото, което, както се оказа, може да бъде дело само на неизвестен извършител. Не че не е ясно, че ден след като им строшиш хатъра и намериш колата си в подобно състояние, то извършителят всъщност е очевиден.
Спасете... здравия разум?

Автор: Константин Делчев, неделя, 18 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Публицистика

От известно време битува идеята, че който не го бива за нищо, става екоактивист. Това е по принцип едно изключително обидно схващане за редица тесни учени и интердисциплинарни специалисти, занимаващи се с изключително тежки и належащи проблеми в световен мащаб. В крайна сметка, обаче, популярният образ се формира от това, което изтича през телевизионните канали и долазва по мрежата. А там властва един съвсем друг екоактивизъм, който може и да няма нищо общо с екологията, но пък е активен. Последният мутант в тази сфера ни беше предоставен от небезизвестната PETA, сиреч Хора за етично третиране на животните, под бодрия лозунг "Save the Sea Kittens!" (или, "Спасете морските котета!").

Ако някой си мисли обаче, че иде реч за морската котка, то предълбоко греши. На английски последната се назовава съвсем другояче, а именно - stingray. Тук става въпрос за гениалната рекламна идея на безименен воин-активист, да се нарекат рибите като цяло "морски котета". Защо ли? Ами защото, явно е разсъдил, никой не би изял или хванал на кука котенце (което теоретично не е съвсем вярно, но нека не издребняваме). Така, с помощта на шарен сайт в анимационен стил и картинки на риби, носещи котешки маски, скандалната организация се е захванала да гради кампания срещу риболова.

Естествено, тази кампания е добре подплатена с отлично подбрани факти - от тривиални, като този че нервната система на рибите и бозайниците е от един и същи тип (пише го, между другото, и в
В една друга реалност...

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 18 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Публицистика

„Годината има дванадесет месеца,” това забележително откритие на един небезизвестен министър на държавната администрация е и особено вярно в идеалния случай. Но пък и то, както и всичко останало в милата ни татковина, е на принципа „според зависи”. Ако например работите в някое наскоро или отдавна приватизирано предприятие, може и да ви се стори, че са десет, докато чакате септември да стане май и да си получите заплатата за юни, ама по-миналата година. Ако пък сте депутат, получавате тринадесета заплата, ама и казвате премия. Естествено, за тежкия труд да изковете закони и да изберете Министерски съвет, който да успее да не усвои и без това орязаните спрямо „стара Европа” фондове, субсидии и т.н.

Но все пак годината има дванадесет месеца и следователно дванадесет заплати трябва да се дадат. Това, че някои хора живеят в друга реалност, не е тема на този материал. Пък и как така тринадесетата заплата, която всъщност е премия, ще се дава на тия гадини тружениците, които покрай Коледи и други празници декември само почиват или са съмнително работоспособни. Даже трябва да им се вземе половин заплата, а-а-а-а-маха! Ин виво и ин витро ще правят по празниците – къш, птици проклети, ясно е, че няма да ни преизберете, та що за електорат сте?!

Обаче ще ви дадем по сто кинта на дете, защото затворихме, реституирахме и застроихме детските градини. Ще ви дадем, ама ако цъфнат налъм... такова, бюджетният излишък започне да нараства прекалено много,

С най-висок годишен рейтинг
 
Кратки @ Сивостен
Най-четени в Публицистика
 
Най-висока средна читаемост
Още статии
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.