Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Класическа музика

Автор: Димитър Грозданов, петък, 03 юли 2009.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

“Амадеус” (1984) Трудно е да се пише представяне на един толкова гениален филм, излязъл по кината преди четвърт столетие. Това, с което може би искам да започна, е мисълта, която се въртеше в главата ми след финала, а именно че гледането на подобна класика беше определено огромна глътка въздух спрямо купчината всевъзможни буламачи, извиращи от Холивуд през последните години. Ако трябва да опиша с няколко думи продукцията на най-популярния чешки режисьор Милош Форман и сценографа Питър Шафер, то вероятно бих ги съчетал приблизително по следния начин: „Амадеус” е лентата, в която лудостта и геният се преплитат в симфонията на божествена музика. Дори и да звучи клиширано едва ли има по подходящ етикет, който да бъде поставен под заглавието. Във филма има не само какво да се види и

Автор: Константин Делчев, вторник, 28 април 2009.
Публикувано в Статии :: Музика

Отдавна софийският меломан не бе виждал така натоварена музикална седмица за почитателите на класическата музика. В рамките на седем дни завърши многострадалният Конкурс за млади оперни певци „Борис Христов”, а на сцената на зала „България” се изяви Симфоничния оркестър на Баварското радио под палката на самия Марис Янсонс. Принципно, ако столичната публика може да се похвали с нещо, това е честото гостуване на известни диригенти, нещо повече – само преди седмици у нас бе и сър Невил Маринър. Виждали сме и гостувания на оркестри, водени от имена от ранга на Гидон Кремер и Юрий Башмет, но това отдавна не бяхме виждали – симфоничен оркестър от такъв ранг, считан за един от най-добрите десет в света, заедно с главния си диригент. За широкия почитател, маестро Янсонс е известен най-вече

Дата: понеделник, 20 април 2009.
Публикувано в Кратки :: Музика

За първи път от десетилетия насам Софийска опера ще види седем спектакъла в пет работни дни, защото след месеци интервал между втори и трети тур, в операта най-сетне ще се проведе заключителната част на конкурса „Борис Христов”, това което го прави ценен в оперния живот – изпълнение на цяла роля. За разлика от първите два тура, сега всичко е много по-класическо, и, да се надяваме – лишено от неприятни изненади. В спектаклите, освен състезателите и солистите на операта, се очакват и гостуващи певци, а финалът на конкурса ще бъде даден с Гала концерт на 26 април. Списъкът от опери, даден за трети тур е до голяма степен очакван и класически – „Бохеми”, „Набуко”, „Бал с маски” и Риголето”. Операта не предложи нито една от премиерите си тази година, „Джани Скики”, „Сестра Анджелика”,

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 31 март 2009.
Публикувано в Статии :: Музика, Популярни

Оперетата води началото си от комичната опера. Корените и се намират в средата на деветнадесети век, когато се появява крайно фриволно крило на комичната опера. Появата и съвпада с времената на бурен ръст във Франция, строеж на фабрики, открития в науката, време, в което страната е обзета от бурно и вихрено веселие. Буржоазията все повече изтласква аристокрацията от върха на социалната пирамида, но това естествено е съпроводено както с политически, така и с обществени скандали. И точно затова почвата за един присмехулен, весел и по-сатиричен жанр е повече от идеална. Докато комичната опера трудно може да си позволи да хапе жлъчно аристокрацията и самозабравилите се буржоа, новото попълнение на музикалната сцена намира своето място именно там. Първите оперети на Жак Офенбах и Флориман

Автор: Константин Делчев, петък, 13 март 2009.
Публикувано в Статии :: Музика

Има нещо много похвално в това да се разнообразява репертоара на Софийската опера, който десетилетия наред, първо поради номенклатурата, после - поради безпаричие или откровено казано скандално управление, е имал доста ограничаван вид. От друга страна, има нещо много изкривено в това едновременно да искаш да запознаеш публиката с едно непоставяно у нас произведение, а в същото време така да развихриш полета на режисьорското си творчество, че от оригиналната идея на места да не остане нищичко. Именно заради това, новата постановка на "Дон Кихот" остави безкрайно смесени впечатления, макар определено да се нарежда измежду по-добрите за настоящия сезон. Историята на "Дон Кихот" на Масне в България е доста дълга. Знаем, че покойният Гяуров, чието изпълнение на смъртта на Дон Кихот е

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 10 март 2009.
Публикувано в Статии :: Музика, Популярни

Вокалното изкуство винаги е запленявало човека по начин, по който инструментът трудно може да постигне. Неслучайно, когато една група смени вокалиста си обикновено настава ропот измежду нейните почитатели, защото масовият слушател се концентрира именно върху гласа, върху певеца. Англичаните го наричат фронтмен - онзи, който е отпред и това съвсем не е случайно. В поп-музиката пък нещата са концентрирани върху изпълнителя - Мадона, Кайли Миноуг, Анастейша, колко хора знаят кой е написал музиката, кой акомпанира? Рядкост. Хората по света се запленяват от мистиката на родопското пеене, или пък тиролското. Е, и от екзотиката създадена от инструментите - не може да се отрече тяхната роля и никой не го прави. Гениалността може да блесне по много начини. Но умението да създаваш музика с гласа

Автор: Александър Арсов, понеделник, 09 март 2009.
Публикувано в Статии :: Музика, Популярни

Заглавието на тези няколко реда може и да звучи странно, но не е случайно. Прочитането на монументалния труд на Алън Уокър е разтърсващо преживяване напълно сравнимо със слушането на прочутата "Данте-соната" на Лист, чието пълно име гласи "След едно прочитане на Данте" и дава да се разбере, че става въпрос за нещо средно между фантазия и соната – Apres une Lecture de Dante: Fantasia Quasi Sonata. Дали Лист е бил вдъхновен от едноименната поема на Виктор Юго за композирането на този свой шедьовър или от "Божествена комедия" на Данте (или от нещо съвсем различно) е без значение и няма да бъде обект на тази "гледна точка", която аз със сигурност мога да ви кажа, че беше вдъхновена изцяло от Алън Уокър. Нейната цел е да поправи множеството фактологически неточности в

Автор: Константин Делчев, събота, 24 януари 2009.
Публикувано в Статии :: Музика

Като че стана традиция чуждите посолства да се намесват значимо в столичния музикален афиш, и трябва да споменем, че това е един от факторите, разнообразяващ инак не толкова силния сезон у нас. Така вчера, под патронажа на Руското посолство в България, се състоя премиерата на Рахманиновата опера „Алеко” и балетът „Шехеразада” с музиката на Николай Римски-Корсаков. В светлината на последните премиери – две трети от Пучиниевия триптих и „Момичето от Златния запад”, очакванията за цялостна постановка вече бяха паднали достатъчно ниско, така че основна притегателна сила вечерта имаше завръщането на големия наш диригент Емил Табаков на пулта на Софийска опера и участието на баса Юлиан Константинов. И действително, оркестърът звуча така, както никога не сме го чували в

Автор: Константин Делчев, петък, 09 януари 2009.
Публикувано в Статии :: Музика

Вчера, осми януари, в Зала 11 на НДК се проведе един от най-класните концерти, на който софийският почитател на класическата музика можеше да се наслади в последните месеци. С подкрепата на австрийското посолство, Културтреф Интернационал осъществи първото си мероприятие в България и въпреки съмнителното съдействие от страна на НДК, действително съумя да предостави на меломаните в столицата една незабравима вечер. Общият тон на концерта, в съзвучие с неотминалите още новогодишни дни и претъпкания с празници януарски месец обхващаше леката австрийска и унгарска музика – Щраус, Лехар, Калман, Щолц, както и произведения със сходен характер на някои по-малко известни композитори. Инструменталистите от клавирно дуо Василенко и Юлия Хаврилюк, цигулка, които освен соловите си изяви и

Автори: Константин Делчев, Ива Коевска, петък, 21 ноември 2008.
Публикувано в Статии :: Музика

На 14 този месец в Софийска опера се състоя не чак толкова дългоочакваната премиера на „Сестра Анджелика” и „Джани Скики”, две от оперите, съставящи Пучиниевия триптих. „Мантията” не бе играна, при все че Пучини е имал силни резерви към разделянето на тези три опери, но това някак е в унисон с тенденцията у нас нещата в операта да се правят по съкратената програма. А защо премиерата не беше особено дългоочаквана – защото обществена разгласа нямаше, а човек по дефиниция не може да очаква нещо, за чието съществуване не подозира. За близо петнадесетте години, през които ходя активно на опера, трябва да си призная, че не съм имал възможност да гледам Триптиха на живо нито на сцена, нито в концертно изпълнение. Той се изпълнява рядко, а в България – съвсем рядко, макар все още да се помни


Страница: « : ‹ : [1] 2 3 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.