|
Сивостен :: Класическа музика
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Дата: понеделник, 20 април 2009. Публикувано в Кратки :: МузикаЗа първи път от десетилетия насам Софийска опера ще види седем спектакъла в пет работни дни, защото след месеци интервал между втори и трети тур, в операта най-сетне ще се проведе заключителната част на конкурса „Борис Христов”, това което го прави ценен в оперния живот – изпълнение на цяла роля. За разлика от първите два тура, сега всичко е много по-класическо, и, да се надяваме – лишено от неприятни изненади. В спектаклите, освен състезателите и солистите на операта, се очакват и гостуващи певци, а финалът на конкурса ще бъде даден с Гала концерт на 26 април.
Списъкът от опери, даден за трети тур е до голяма степен очакван и класически – „Бохеми”, „Набуко”, „Бал с маски” и Риголето”. Операта не предложи нито една от премиерите си тази година, „Джани Скики”, „Сестра Анджелика”,
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Има нещо много похвално в това да се разнообразява репертоара на Софийската опера, който десетилетия наред, първо поради номенклатурата, после - поради безпаричие или откровено казано скандално управление, е имал доста ограничаван вид. От друга страна, има нещо много изкривено в това едновременно да искаш да запознаеш публиката с едно непоставяно у нас произведение, а в същото време така да развихриш полета на режисьорското си творчество, че от оригиналната идея на места да не остане нищичко. Именно заради това, новата постановка на "Дон Кихот" остави безкрайно смесени впечатления, макар определено да се нарежда измежду по-добрите за настоящия сезон.
Историята на "Дон Кихот" на Масне в България е доста дълга. Знаем, че покойният Гяуров, чието изпълнение на смъртта на Дон Кихот е
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Вокалното изкуство винаги е запленявало човека по начин, по който инструментът трудно може да постигне. Неслучайно, когато една група смени вокалиста си обикновено настава ропот измежду нейните почитатели, защото масовият слушател се концентрира именно върху гласа, върху певеца. Англичаните го наричат фронтмен - онзи, който е отпред и това съвсем не е случайно. В поп-музиката пък нещата са концентрирани върху изпълнителя - Мадона, Кайли Миноуг, Анастейша, колко хора знаят кой е написал музиката, кой акомпанира? Рядкост. Хората по света се запленяват от мистиката на родопското пеене, или пък тиролското. Е, и от екзотиката създадена от инструментите - не може да се отрече тяхната роля и никой не го прави. Гениалността може да блесне по много начини.
Но умението да създаваш музика с гласа
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Вчера, осми януари, в Зала 11 на НДК се проведе един от най-класните концерти, на който софийският почитател на класическата музика можеше да се наслади в последните месеци. С подкрепата на австрийското посолство, Културтреф Интернационал осъществи първото си мероприятие в България и въпреки съмнителното съдействие от страна на НДК, действително съумя да предостави на меломаните в столицата една незабравима вечер.
Общият тон на концерта, в съзвучие с неотминалите още новогодишни дни и претъпкания с празници януарски месец обхващаше леката австрийска и унгарска музика – Щраус, Лехар, Калман, Щолц, както и произведения със сходен характер на някои по-малко известни композитори. Инструменталистите от клавирно дуо Василенко и Юлия Хаврилюк, цигулка, които освен соловите си изяви и
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 На 14 този месец в Софийска опера се състоя не чак толкова дългоочакваната премиера на „Сестра Анджелика” и „Джани Скики”, две от оперите, съставящи Пучиниевия триптих. „Мантията” не бе играна, при все че Пучини е имал силни резерви към разделянето на тези три опери, но това някак е в унисон с тенденцията у нас нещата в операта да се правят по съкратената програма. А защо премиерата не беше особено дългоочаквана – защото обществена разгласа нямаше, а човек по дефиниция не може да очаква нещо, за чието съществуване не подозира.
За близо петнадесетте години, през които ходя активно на опера, трябва да си призная, че не съм имал възможност да гледам Триптиха на живо нито на сцена, нито в концертно изпълнение. Той се изпълнява рядко, а в България – съвсем рядко, макар все още да се помни
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
Страница: « : : [1] 2 3 : : »
|
|