Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Класическа музика

Автор: Константин Делчев, вторник, 22 юли 2008.
Публикувано в Статии :: Музика, Публицистика

Борис Годунов се разхожда с фрак и монокъл. Луиза Милер се самоубива с хероин. Радамес след като сладко се е излежавал по време на поста си, повежда старгейтска армия срещу етиопците. Ламермурската невеста се появява на сцена с неопределимо двуметрово нещо, бегло навяващо асоциации с японска анимация. Отело и Яго спят заедно... Е значи или са ви сервирали халюциногенни гъби, или авангардна постановка. Някъде от след Втората световна война започва развитието или ако предпочитате – метастазирането на една определена категория режисьори, които особено много желаят да предадат на публиката своето собствено виждане за дадено произведение и за това, което авторът е искал да ни каже с него. В долните редове ще се опитам, от гледната точка на един обикновен любител да изредя поводите за

Автор: Константин Делчев, четвъртък, 03 юли 2008.
Публикувано в Статии :: Музика, Публицистика

Десетина дена след края на Международният конкурс за млади оперни певци... Умишлено изчаках, надявайки се все пак някъде да чуя нещо за него. Но не би. Едновремешният гвоздей на лятната културна програма затъна бавно но тежко в пълната безизвестност. И то впрочем нямаше и как иначе да бъде, при положените усилия от страна на Дезорганизацията на конкурса. В долните редове ще се опитам да подходя с ирония, защото инак просто няма да имам сили да ги напиша. И от уважение към великия българин, няма да наричам този конкурс „Борис Христов”. Топъл юнски ден. Задушница. Един ентусиазиран опероман се запътва към Зала „България”, където е обявено, че ще се проведе вторият тур на конкурса. Както едно време. А защо не се е запътил за първия ли? Защото той вече е само по записи. Не както едно време.

Автор: Александър Арсов, четвъртък, 24 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Музика

Понякога се случва така, че дори предразсъдъците не могат да спрат човек да се възхити от нещо, което вътрешният глас на разума му казва, че не е достойно за възхищение. Сърцето, обаче, е на друго мнение. Така се случи с мен и с дебютния рецитал на Марта Аргерих. Никога не съм бил неин почитател, още по-малко пък голям, но този диск наистина ме покори. Може би за това имат значение физическата привлекателност на младата Марта, истинско въплъщение на латиноамериканската чувственост - буйни черни коси, тъмни очи с премрежен поглед, изящно оформени и сочни устни, ама да не се отнасям твърде много натам, накъдето не трябва - или историческото значение на този рецитал, което днес, близо петдесет години по-късно, абсолютно никой по никакъв начин не би могъл да оспори. Както и да е, това са

Автор: Александър Арсов, сряда, 16 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Музика

Обикновено, когато нещата в класическата музика опрат до авторитетно критикуване с цел задоволяване на личната и безгранична суета, до жестоко оплюване в опит да се прикрият собствени комплекси, или просто до откровено избиване на простотия, която е не втора, ами направо първа природа за мнозина, тогава най-често се говори за Херберт фон Караян. Има обаче един композитор и една музика, когато всички тези очарователни интелектуалци или ценители (а най-често и двете наведнъж) замлъкват, а именно - симфоничните поеми на Рихард Щраус, към които спокойно биха могли да се причислят и двете му симфонии, "Алпийската" и "Домашната". В това отношение Караян единодушно (е, с някои редки, но за сметка на това тежки, психични отклонения) е признат за един от най-големите интерпретатори откакто

Автор: Константин Делчев, понеделник, 14 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Музика

Измина и този Новогодишен музикален фестивал, традиционно едно от най-големите културни събития на столицата. Винаги е приятно, когато в НДК вместо български стоки внос от Изтока, воднисти лекции на видни японски шарлатани и чалга, човек може да се наслади на приятна музика в майсторско изпълнение. А и със строително-кадровите ремонти на Операта и дългите турнета на ДМТ "Стефан Македонски" Софийската сцена бе започнала да изпитва витална нужда от подобно мероприятие. Официалната програма показва фаталните тринадесет събития в рамките на Новогодишния фестивал. На първото от тях, концертът на голямата ни прима Ана Томова-Синтова с хора на Софийските момчета и оркестъра на Класик ФМ под диригентството на Лучано ди Мартино не успях да отида. Жалко, защото Коледен концерт с участие на име

Автор: Томислав Вичев, събота, 12 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Музика

Син на Ерих Клайбер, един от най-великите диригенти на ХХ век, Карлос Клайбер винаги е бил зависим от сравнението с баща си. Този факт, обаче не е попречил на изявата на неговия талант. Карлос Клайбер е най-големият оркестров диригент от края на ХХ век. Тази преценка не идва от една част от критиката или от най-вярната му публика, или от специалистите, които го уважават. Не идва и от дискографските компании, които знаят колко го цени пазарът. Това е всеобща оценка. Никой от света на класическата музика не би казал, че не е така. Карлос Клайбер е един жив мит: за него се говори в анекдоти, в епизоди, разказани от очевидци. За него говорят изпълненията му, които не могат да се забравят, макар че са малко; винаги са били малък брой и хората, които са чули Карлос Клайбер да дирижира.

Автор: Томислав Вичев, неделя, 23 декември 2007.
Публикувано в Статии :: Музика

Ерих Клайбер е роден на 5 август 1890 г. Сирак още от най-ранна възраст, той има разбито детство, живеейки между Виена (където вижда Малер и Р. Щраус с диригентската палка) и Прага. Учи цигулка и композиция в Пражката консерватория, както и философия и история на изкуството в Карловия университет. Дебютът му на сцена е още през 1911 г. като хормайстор в Немския театър в Прага. Пътят към Берлинската опера минава през Дармщат (1912-19). Тук, под вдъхновяващото покровителство на великия дук Ернст Лудвиг от Хесе, Клайбер изучава занаята си. В началото дирижира оперети, към които никога не загубва отношението и любовта си. Преди всичко той се развива като човек на музикалния театър, но постепенно операта се оформя като истинското му призвание. Младият Клайбер слуша запленен звука, който

Автор: Александър Арсов, неделя, 23 септември 2007.
Публикувано в Статии :: Музика

Това е нещо средно между репортаж от мястото на събитието, музикална история и лично мнение. Основната му част е написана върху музикалната беседа, която се състоя в зала “Филип Кутев” на Съюза на Българските композитори на 12 август 2007 г. и най-вече върху великолепното слово на Владимир Владигеров, племенник на един от най-големите български композитори – Панчо Владигеров (1899 – 1978). Отдавна не ми се беше случвало да се гордея, че съм българин. Ето, че сега стана точно така. Затова искам да споделя с вас няколко думи за България и Европа от музикална гледна точка, като веднага искам да подчертая, че между думите на Владимир Владигеров и моите мисли рязка граница не мога да направя. Освен това, от политика и дипломация (опазил ме Господ!) разбирам точно толкова, колкото и от атомна

Автор: Александър Арсов, събота, 15 септември 2007.
Публикувано в Статии :: Музика

„Взаимоотношенията” между легендарния австрийски диригент Херберт фон Караян и почти забравения днес композитор Густав Холст са особено интересни, макар че се свеждат до една единствена творба. Това е един от онези особено красноречиви примери как в класическата музика едно и също произведение, в (почти) едно и също изпълнение може да звучи коренно различно. Но преди да ви разкажа за записите, няколко думи за композитора и неговата най-известна творба. Името на Густав Холст звучи като немско или австрийско, но това е подвеждащо, защото той всъщност е англичанин – роден на 21 септември 1874 г. в Челтъм, починал на 25 май 1934 г. в Лондон. Истинското му име е Густавус Теодор фон Холст, но по време на Първата Световна война частичката „фон” отпаднала поради патриотични съображения.

Автор: Александър Арсов, вторник, 07 август 2007.
Публикувано в Статии :: Музика

Знаете ли кой е Фредерик Шопен? Да, знам, че сте чували името, но знаете ли какво стои зад него? Ще ви кажа. Един от музикалните гении на XIX в. Един човек, който през трагично краткия си живот успя на даде на новородения Романтизъм една неповторима искра със своите творби. Макар че Шопен никога не е писал симфонии, опери, оратории, кантати, той все пак е признат за един от най-великите композитори живели някога. Защо? Ще се опитам да ви обясня. Защото е посветил своя живот на пианото. В абсолютно всичките му творби пианото заема централно място. В някои от тях то е съпроводено с виолончело, глас или оркестър, но в повечето – е единствено. Не ми е известен друг пример за толкова пълно сливане между композитор и инструмент в историята, освен може би Паганини и цигулката. Разбира се, това


Страница: « : : 1 [2] 3 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.