|
Сивостен :: Реализъм
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 На Селинджър - с обич и омерзение
Разрових се из страниците сивостенски и видях, че за един от любимите ми автори все пак е писано. Спасителят в ръжта е една страхотна книга, която обаче си има точната възраст, на която трябва да се прочете за пръв път. Защото ако започнеш да я четеш на трийсет, магията се е загубила някъде по трасето. Трудно се връщаш в спомените на объркания младеж, който е сам срещу света, срещу системата, срещу всичко. Някак не можеш да повярваш, че и ти си бил такъв преди десетина години - търсещ Смисъла, гонещ своите Идеали и далеч, твърде далеч от света на възрастните.
- Какъв е звукът от пляскане с една ръка?
- Моно.
Отдалеч започнах, но бавно се приближавам и към книгата, за която ще говоря сега. Защото Девет разказа е един сборник, за
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Владимир Каминер от малък е искал да пътува, но фактът, че е роден в бившия СССР, прави желанията му почти невъзможни. Скоро след падането на Стената обаче той се озовава в Берлин без пукнат пфениг и без думичка немски език, но за сметка на това с паспорт, позволяващ му да пътува из цяла Европа! Книжката съдържа пет разказа, почти несвързани един с друг, но с общ главен герой. Прозата е автобиографична, на моменти граничеща с абсурда, стилът е лек и страниците бързо минават през погледа ни, оставяйки ни усмихнати, съпричастни с героите и леко замечтани. Всеки, който е бил повече време извън родината си, знае какво е да посрещнеш сънародник (още повече стар приятел). Как бързо минава времето с него между наздравиците, сладките приказки и далечните спомени. Тези моменти ги има при Владимир
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 I've got to keep running the course
I've got to keep running and win at all costs
I've got to keep going be strong
Must be so determined and push myself on
Самотният бегач на дълго разстояние включва в себе си девет разказа, описващи една Англия, която никога не сме познавали. Англия в периода между двете войни, когато животът (особено в работническите семейства) е тежък, годините са гладни, а хората обезверени. Времена, в които децата трябва да порастват бързо, за да участват в прехраната на семейството, а майките са принудени да кътат всяко едно пени, за най-елементарни нужди.
Още в първия разказ авторът ни води в Борстал - изправителен дом за малолетни престъпници. Мислите, чувствата и действията на главния герой са много добре описани от Алън Силитоу. Сякаш говори
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Пиене, наркотици, прекалено много секс, прекалено много несполуки в лични живот, прекалено похабяване, твърде много признание, твърде малко признание, отчаяние...
Още с първите редове на книгата усещаш ритъма на живота, свободата да се носиш в нощта с товарния влак и да спреш на някой закътан плаж, където да запалиш самотен огън. Да полееш скромната вечеря (или закуска) с бутилка вино и да поплуваш, правейки компания на луната. След това малко медитация под студените звезди и блажен сън в топлия спален чувал. И няма значение дали си сам или с голяма група приятели, духът на Буда е винаги с теб.
Керуак разказва за дните, когато бъдещите хипита все още са ходили прави под масата, но техните предци - битниците смело са обикаляли цялата страна на стоп, в някой по-закътан вагон, та
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 And what is good, Phаеdrus,
And what is not good...
Need we ask anyone to tell us these things?
А кое е добро Федър,
И кое не е добро –
Трябва ли да питаме някой да ни каже тези неща?
Ох, ще се опитам да струпам една разхвърляна купчина думи с цел да убедя евентуалния читател, че тези две книги, на които ще се спра, си заслужават вниманието. Поне мен наистина ме грабват от доста време и съм адски ентусиазиран (изключвайки факта, че ме мързи да пиша, a и не знам от къде да подхвана нещата точно) да ви “зарибя”. Но да видим, може и да се получи нещо качествено. А, та като споменах “Качество” – основното нещо, разглеждано в книгите на Пърсиг – се сетих, че според неговата философия качествените неща са тези, които обичаме да правим, и те някак си се получават добри. Ако пък
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Интересно съвпадение се получава. На статията за филма “Дони Дарко”, която размотавам на чернова по харда от няколко месеца, най-сетне ще й излезе късмета. Историята във филма, както и в книгата “Спасителят в ръжта”, някак ми се вижда доста сходна от гледна точка на главните герои. А и нервозното състояние, в което се намирам напоследък, не ме води далеч от мислите на двамата герои - Дони и Холдън. Странното е, че инфо за книгата “Спасителят в ръжта” (както и другите разкази на Селинджър) открих, зяпайки едно аниме “Ghost in the shell SA” (в крайна сметка, както казва един приятел: - Who needs a social life anyway? Watch anime! ;р). Усещам аз пръста на съдбата тук, ама не знае просто къде си го е пъхнала, горката. Хм, winamp-а ся пък засвири “Destiny” на Stratovarius. Няма измъкване, ей, а
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Страница: « : ‹ : [1] : › : »
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
