|
Сивостен :: Гражданско общество
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Много се изговори по повод гласуването на Закона за електронните съобщения, затова няма още веднъж да ви занимавам с политика, а просто ще отразя преминаването на самия протест. Събитието под лозунга „България не е Биг Брадър“ започна в 11 часа днес, на 14-ти Януари, пред Народното Събрание, както бе планувано още в началото на годината, с надежда се засече със самото гласуване на закона на първо четене. Протестът бе организиран от ПП ЗЕЛЕНИТЕ, съвместно с групата „България е наша“ и „Електронна граница".
Не мога да кажа, че бе голям протест, но затова пък бе добре организиран. Събраха се 100-150 души, предимно млади интелектуалци – будни хора (а дано повечко такива), тук-там се виждаха металисти, журналисти и някое друго застаряващо хипи, а също и няколко групички ученици от съседното
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 „Годината има дванадесет месеца,” това забележително откритие на един небезизвестен министър на държавната администрация е и особено вярно в идеалния случай. Но пък и то, както и всичко останало в милата ни татковина, е на принципа „според зависи”. Ако например работите в някое наскоро или отдавна приватизирано предприятие, може и да ви се стори, че са десет, докато чакате септември да стане май и да си получите заплатата за юни, ама по-миналата година. Ако пък сте депутат, получавате тринадесета заплата, ама и казвате премия. Естествено, за тежкия труд да изковете закони и да изберете Министерски съвет, който да успее да не усвои и без това орязаните спрямо „стара Европа” фондове, субсидии и т.н.
Но все пак годината има дванадесет месеца и следователно дванадесет заплати трябва да се
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Отпървом трябва да си призная честно, че ме предизвикаха да изкажа позиция по този въпрос. Но, всъщност, това не е същинският повод за настоящия материал. Мотивите ми са два, и са доста встрани от него. Единият е пряк, другият - косвен.
Не зная дали ви е направило впечатление, но напоследък - в процеса на личната си и обществена европеизация - българинът се приучи да прави подписки и петиции за щяло и нещяло. Не ме разбирайте погрешно, подобна тенденция сама по себе си е чудесна - показваща, че сънародникът ни най-накрая не само проявява желание, но и прави практически опит да заеме гражданска позиция и да се намеси в работата на своите избраници от политическия Олимп. В крайна сметка, България по конституция е демократична република, и такова явление е възможно най-нормалното нещо,
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Булгар, булгар. Ама верно сме си за бой, че и да ни оправят по осемстотин дни на мандат. Така и не разбрах аджеба, как нашата мила родна полиция не откри Ангел Бончев. Стряскащият брой служители на МВР ни прави кокошката рекордьорка в световен мащаб или поне европейски по брой полицаи на глава от населението. Или по-точно май е да кажем репата рекордьорка, че кокошките поне кълват. Хайде да речем, че не всички служители са полицаи, но дори в такъв случай пак ще имаме по един на двестатина люде. Да се замислим - ако половината полиция беше мобилизирана да търси, а тя можеше, защото световната практика сочи, че и с другата част реда може да бъде опазван ефективно, трябваше Бончев да бъде открит за едва няколко дни. Барабар с похитителите. Тъй де на всеки щеше да се пада да провери по 400
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
Страница: « : : [1] 2 3 : : »
|
|