Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Гражданско общество

Автор: Ангел Марчевски, четвъртък, 14 януари 2010.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Много се изговори по повод гласуването на Закона за електронните съобщения, затова няма още веднъж да ви занимавам с политика, а просто ще отразя преминаването на самия протест. Събитието под лозунга „България не е Биг Брадър“ започна в 11 часа днес, на 14-ти Януари, пред Народното Събрание, както бе планувано още в началото на годината, с надежда се засече със самото гласуване на закона на първо четене. Протестът бе организиран от ПП ЗЕЛЕНИТЕ, съвместно с групата „България е наша“ и „Електронна граница". Не мога да кажа, че бе голям протест, но затова пък бе добре организиран. Събраха се 100-150 души, предимно млади интелектуалци – будни хора (а дано повечко такива), тук-там се виждаха металисти, журналисти и някое друго застаряващо хипи, а също и няколко групички ученици от съседното

Автори: Иван Ж. Атанасов, Ангел Генчев, сряда, 04 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Или бог да благослови перфектната шумоизолация Отваряш прозореца вечер да се проветри - така де, не може да се спи, ако въздуха не е по софийски чист - и те блъска мощна звукова вълна. След кратък шок осъзнаваш, че поредният трошляк - западна марка на възраст поне колкото египетските пирамиди - дъни „Наш’та система”, като воплите на фолкдивата Кали преминават в медения гласец на Сани и нейния суперхит „На геврека дупката”. Бързо затваряш и потъваш в блажена тишина. А тя, както е известно, предразполага към мисли. И тъй, ти може наскоро да си се оборудвал с перфектната топлоизолация, която благодарение на искрица благоразумие се явява и шумо-такава. Половината съседи обаче не са. И веднага се сещаш за времената преди, когато по цяла нощ не те оставяха да спиш разни...

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 18 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

„Годината има дванадесет месеца,” това забележително откритие на един небезизвестен министър на държавната администрация е и особено вярно в идеалния случай. Но пък и то, както и всичко останало в милата ни татковина, е на принципа „според зависи”. Ако например работите в някое наскоро или отдавна приватизирано предприятие, може и да ви се стори, че са десет, докато чакате септември да стане май и да си получите заплатата за юни, ама по-миналата година. Ако пък сте депутат, получавате тринадесета заплата, ама и казвате премия. Естествено, за тежкия труд да изковете закони и да изберете Министерски съвет, който да успее да не усвои и без това орязаните спрямо „стара Европа” фондове, субсидии и т.н. Но все пак годината има дванадесет месеца и следователно дванадесет заплати трябва да се

Автор: Ива Коевска, понеделник, 15 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Започвам този израз на негодуванието си сравнително спокойна. И с ясното съзнание, че освен в България, това се случва и на други места по света. В Афганистан и в Нигерия, например. Но надали в Европейския съюз. Неизказаното, което се крие в моето пълно с омерзение „това”, всъщност са 50 минути, в които тролей 2 не дойде. В понеделник сутрин. А след това измина за 40 минути разстоянието от Хаджи Димитър до НДК. В едната посока. Разбирам задръстванията. Разбирам, че София се пръска по шевовете. Има проблем с трафика. Само че се питам колко от шефовете вникват в проблема и не порязват подчинените за това, че чинно са изчакали адската машина на градския транспорт. Просто защото са избрали да се доверят на факта, че си плащат за услуга. И очакват да я получат. Точно както аз давам 2% от

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 06 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Да крадеш от най-онеправданите – настанените в дом за лишени от родителска грижа деца. Не мога да се сетя по-гнусно престъпление от това да вземеш на малкото невинно същество залъка от устата, още повече, когато няма мама и татко, които да се погрижат за него. Всъщност и в класическата литература велики мислители не са си помисляли за нещо по-долно и пошло. Един Жавер, който в шеговитото стихче може да е прост милиционер, в литературата е готов да посвети живота си на разкриването и наказването на подобна постъпка. Па макар и да преследва невинен. А в реалността на нашата мила родина всичко това минава под знаменателя на онази поредица от негативни новини и то не като най-страшната. Правилно се досетихте – поводът е онзи временен доставчик на плодове и зеленчуци, който е обявявал двойни

Автор: Ангел Генчев, сряда, 10 септември 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Отпървом трябва да си призная честно, че ме предизвикаха да изкажа позиция по този въпрос. Но, всъщност, това не е същинският повод за настоящия материал. Мотивите ми са два, и са доста встрани от него. Единият е пряк, другият - косвен. Не зная дали ви е направило впечатление, но напоследък - в процеса на личната си и обществена европеизация - българинът се приучи да прави подписки и петиции за щяло и нещяло. Не ме разбирайте погрешно, подобна тенденция сама по себе си е чудесна - показваща, че сънародникът ни най-накрая не само проявява желание, но и прави практически опит да заеме гражданска позиция и да се намеси в работата на своите избраници от политическия Олимп. В крайна сметка, България по конституция е демократична република, и такова явление е възможно най-нормалното нещо,

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 25 юли 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Булгар, булгар. Ама верно сме си за бой, че и да ни оправят по осемстотин дни на мандат. Така и не разбрах аджеба, как нашата мила родна полиция не откри Ангел Бончев. Стряскащият брой служители на МВР ни прави кокошката рекордьорка в световен мащаб или поне европейски по брой полицаи на глава от населението. Или по-точно май е да кажем репата рекордьорка, че кокошките поне кълват. Хайде да речем, че не всички служители са полицаи, но дори в такъв случай пак ще имаме по един на двестатина люде. Да се замислим - ако половината полиция беше мобилизирана да търси, а тя можеше, защото световната практика сочи, че и с другата част реда може да бъде опазван ефективно, трябваше Бончев да бъде открит за едва няколко дни. Барабар с похитителите. Тъй де на всеки щеше да се пада да провери по 400

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 10 юни 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Ти се ебаваш с мене. Един лев? Ти качвал ли си се на автобус бе! Преди четири години написах статия със заглавие "Защо пътувам без билет". Първи опит. Слаба статия. Лош стил. Но още тогава си задавах въпроса заслужава ли градския транспорт парите, които искат от нас. Странно, че отговора тогава беше същият като сега - не. Някой може да ми опонира, че положението преди толкоз време беше дори по-трагично. Да ама билета не беше един лев, даже бих казал, че беше наполовина. А от скоро ни облъчват колко по-хубаво ще бъде ако цената на еднократното пътуване поскъпне. Как ще се изсипят нови автобуси, спазване на графика, може даже най-сетне да спрат да се гъбаркат с електронното отчитане и да вземат да го въведат. Реалността обаче е друга. Гледам сутрин от входа по линия 85 се

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 18 май 2008.
Публикувано в Статии :: Спорт

За днес по план трябваше да ви изложа прозренията си около кръга от шампионата във Формула 1 проведен в съседна Турция. Няма да го направя. Не защото състезанието не доведе до интересни изводи и няма какво да се каже. Не защото не ми се пише по тази тема. Ами поради това, че последните няколко кръга от милият ни роден футболен шампионат заслужават повече внимание. Не с футбола, който се игра – боже опази, тези хора просто играят някаква друга игра, ами с проявленията на жителите на китната държава в държавата - Цървуландия по трибуните. Защото феновете са си основали държава в държавата. Показателно това, че докато една агитка потрошава цял сектор (оказа се че едва няколко човека са успели да изкъртят и запалят над хиляда седалки за по-малко от час – хвала на таквизи люде) полицията се

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 01 май 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Международният ден на труда като че ли е най-подходящият ден да се фокусираме върху тази дейност, без която нито обществото, нито човека би могъл да съществува или поне не в този си вид. И тъй като трудът има много лица, нека се насочим към нашата си, родна действителност. Защото както каза един синдикален лидер - дайте на Бил Гейтс една мотика, па да видим каква производителност на труда ще извади. Тъй де - нискотехнологичното производство хем е съсипващо за работника, хем не е особено печелившо, пък за конкурентноспособно - да не говорим. И тъй като за да постъпим като манифактурчици в борбата с парните машини ще ни се наложи бая свят да изръшкаме и бая машини да почупим май трябва българският работодател да се насочи към другото решение. А именно вместо да говори за заплатите


Страница: « : ‹ : [1] 2 3 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.