Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Творчество

Автор: Божидар Грозданов - Bave, сряда, 16 юли 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

Продължението на: Орденът на Св. Георги (част 1) * * * - Колко често си бил на лов, Тома? - Точно седемдесет и три пъти, отче. - Не това имах предвид, братко. Колко пъти си участвал в лов? Брат Тома се замисли. Без съмнение това бе подвеждащ въпрос, но каква точно бе целта? До сега той не бе участвал пряко в нито един лов, като се изключи последния инцидент. От друга страна, когато го бяха намерили той на практика бе мишената на лов. Момчето се замисли за момент. Можеше спокойно да каже, че не е сигурен, но дали уловката не се състоеше именно в това? - Прекалено много се бавиш с отговора си, братко – намръщи се отец Григорий. – Човешката природа е мнителна. Всеки път, когато се замислиш прекалено дълго преди да отговориш, хората си мислят, че не си искрен или криеш нещо

Автор: Божидар Грозданов - Bave, сряда, 16 юли 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

Пушек изпълваше студената стая, пушек създаден изцяло от смъртта на хиляди свещи. Нито една цигара не бе палена тук, нито една клечка кибрит и въпреки това пушекът се бе зародил, изпълвайки празното пространство със специфична сладникава миризма. - И цялото им тяло, и гърбът им, и ръцете им, и крилата им, и колелата наоколо бяха пълни с очи... – прошепна глас в лепкавия мрак. Дори не бе завършил изречението си, когато на вратата се почука. Миг по-късно, без да чака разрешение, в стаята влезе нисък мъж с газова лампа в ръка. - Откога не е проветрявано тук? – попита новодошлият с леко раздразнение. - Откакто той помоли да се зазидат прозорците – дойде спокойният отговор. На бледата светлина в стаята вече можеха да се различат няколко човешки фигури. Това обаче правеше стаята да изглежда

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, вторник, 03 юни 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

Нека ви разкажа за Кентърбъри. Това е едно малко, дори мъничко градче, разположено насред красивите поля на Кент. Бихте могли да го наречете китно, ако желаете, и сигурно няма да сбъркате. Разположено насред пътя от Дувър до Лондон, то може да ви предложи приятна отмора, пресен ейл и чист въздух, докато се наслаждавате на живота, неподготвени за суетата и мръсотията, които ви очакват в големия град. Макар да е малко, мъничко градче, Кентърбъри се радва на световна слава, благодарение на историческите си къщи, древното августинско абатство и надвисналата като грижовна орлица катедрала. Споменах ли пресния ейл? Да, ако имате път към Кентърбъри, задължително се отбийте, за да се освежите с пинта или две пресен кентски ейл. Но не тази е причината да ви отведа в Кентърбъри, дори и пинта

Автор: Спасимир Тренчев, четвъртък, 29 май 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

Сините очи. Светлината от екрана не се отразяваше, а бягаше в тях. Този път беше съвсем различно. Бисер гледаше футболния мач, но не виждаше. За първи път играта не го привличаше. Жена му Мария пушеше третата си поредна цигара на терасата. Беше твърде напрегната, за да обърне внимание на хладния полъх на вятъра. Не усещаше как пали цигара след цигара и как става все по-студено. Не виждаше нищо пред себе си, въпреки обилно осветената пътека пред вилата. Защото погледът й беше пълен с тези дълбоки, искрящо сини очи на мъжа й. Те я бяха опиянили, бяха омагьосали сърцето й и тя виждаше в техния собственик един истински мъж. Твърде често напоследък ставаха вечерите, които помрачаваха безоблачната синева. А тази вечер довеждаше бурята на взаимоотношенията им. Но Мария не искаше да се

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, неделя, 25 май 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

Вчера случайно се разходих по старата ми улица. Ех, какви времена бяха, луди, луди. Ние четиримата, аха да изкласиме, но все нещо ни забавяше, дали заради отсъствия или пък ниски оценки. А спомените нахлуха в главата ми, неканени, живи, сякаш сме пак заедно на по четиринайсет, аз, Кирето, Пафката и Крум. Тогава всъщност не ходехме много на училище. Бяха олабили дисциплината, така че никакъв проблем, отиваш при лекарката, примолваш се и се сдобиваш със заветната хартийка за една седмица отпуск. И ние редовно го правехме, защото си беше жива загуба на време да се ходи на школо. Само загубеняците седяха там по цял ден, а мацките не залитат по загубеняци. Те и по нас не залитаха особено. Каквото и да си говорехме тогава, никой от нас четиримата не беше и помирисвал момиче отблизо. Но се

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 22 май 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

Надписът изглеждаше като набързо надраскан графит, точно над паянтовата дървена врата на тухлената къща в краен квартал, рядко посещаван от почтени хора. Добре облеченият мъж за последен път сравни адреса с този от смачканото листче в ръката си, след което плахо натисна дръжката и прекрачи в мрака на неизвестното. “Клуб на недоволните арткорпохолици”, точно това беше мястото, от което така отчаяно се нуждаеше. В полутъмната стаичка, абсолютно празна ако изключим десетина дървени стола вече бяха заели местата си някои от обичайните посетители. Цареше пълна тишина. Всички гледаха съсредоточено в пода. Липсваха приятелски бъбрения, така характерни за затворените кръгове на хора, споделящи сходни проблеми. Мъжът се почуства още по-неудобно и седна с половин седалище на възможно най-задния

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, вторник, 20 май 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

Живота на Марк Некси се беше развил в наистина неприятна насока. Изобщо цялата военна кампания в Северната провинция заплашваше да се превърне в огромен провал за Империята, чиято армия срещаше ожесточена съпротива от суровите планинци. Марк бе стотник от третия легион, изпратен с хората си преди няколко седмици със задачата да превземе едно от ключовите укрепления в провинцията и да го използва като база, от която да отреже пътя за нови попълнения към западните селища на северняците. Частта му прекара близо седмица в очакване на подкрепленията от Кумри, но те така и не пристигнаха и амбициозния младеж реши да щурмува, преди хората му да бъдат открити от някой случаен ловец или дървар и да загуби предимството на изненадата. Освен това изхранването в пограничните райони на такава голяма

Автор: Спасимир Тренчев, сряда, 14 май 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

Късната работа уморяваше най-много очите й и когато видя онова нещо на дървото, помисли, че зрението й играе лоша шега. Приближавайки се, Лиана видя, че това не е камък, нито голямо гнездо, а нещо като вързоп. Душата й се разтрепери от покъртителната гледка. Завито в одеяло, едно бебе стоеше изоставено между оплешивяващите клони. Леден полъх на ужас проникна в чувствителната й душа. Огледа се наоколо, сякаш да потърси помощ. Ушите й доловиха тих плач. Като че ли бебето се бе събудило и изплашило от внезапното присъствие на човек. Лиана протегна ръце да улови бебето, но спря объркана. То беше завързано. Треперещите й ръце се засуетяха, но успя да го отвърже и да го доближи до тялото си. Бебето още нямаше коса, а малките му очи вече лееха поток от сълзи. Дребните му пръсти търсеха

Автор: Снежана Ташева, вторник, 13 май 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

Усещали ли сте някога тази дълбока пронизваща любов, когато сърцето сякаш пада в петите, а през главата минава само бял шум във всеки смисъл на думата? Когато ти се иска да полетиш и едновременно с това да потънеш в земята? Ако на вас ви се е случвало същото, струва ми се ще ме разберете. Точно така се чувствах и аз в онзи късен пролетен следобед преди няколко месеца, когато Ясен ми се обади за пръв път от пет години насам. Толкова години бях се опитвала да подтискам чувствата си, убеждаваща се ден след ден, че нищо добро няма да излезе от увлечението ми. Трудно можех да помисля за нещо, без да се сетя и за него. Ден след ден само неговия образ беше в главата ми. Минаваха седмици, години. Накрая успях да си внуша, че той не е реален и като че ли се успокоих. Започнах да излизам по

Автор: Станимир Кръстев, понеделник, 12 май 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

Аз съм Армион и работя за клaна Динион от пет години. Тръгнахме от Калхор рано следобед, с още една група. Крайна дестинация ни беше Дерфенгор, до където трябваше да стигнем най-много след два петъка. И така, натоварени като магарета, и с доста клатушкане докато се свикнем, закрачихме по улицата. Кнуд от другата група ни каза с две думи, че първата ни спирка са конюшните до Западната, "Бръшлянената" порта. Там ни чакали коне и фургон. Таман хванахме постоянна крачка с вързопите на гърбове и пред нас се показаха вратите на постройката. Кнуд внимателно смъкна от рамо багажа си и го постави на земята, докато отиде да се разбере със съдържателя. Това даде възможност на нашата група да огледа здрачника Техир, които носеше подозрително голям товар на гръб. Сигурно можеше да се нахрани


Страница: « : : 1 [2] 3 4 5 6 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.