Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Творчество

Автор: Ивайло Петров Иванов, петък, 03 август 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Горещ следобед. Едно малко по чистичко място в тоя голям и мръсен град, съответно – задръстено с хора. И кучета, разбира се. Абе какво да ви говоря за обстановката. Има я във всеки квартален парк. Да срещнеш на такова място познат човек не е чак толкова невероятно. -Я виж ти! Обзавел си се? -Да... – отвърна Васето. – Кефи. -Не можа ли да си намериш нещо по така. Някое лаби, овчарче... Това, честно, ми прилича на обикновено помиярче. И каишка с надпис си му сложил. Как въобще ти остава време за това? Васето е заклет геймър. Да го видиш просто така в парка е по-странно от слънчево затъмнение. Явно се е сдухал, нещо... -Проблеми с нашите, сещаш ли се... Компютъра... щял да ми изпие мозъка! По-скоро не им се дава пари за една проста Х300... Ама... Кво`а ти кажа, пич... -И си взе

Автор: Деница Божинова, петък, 03 август 2007.
Публикувано в Статии :: Популярни

Сигурно не съм единствената, която се изправя пред огромна стена с празни и прашни буркани всеки път, когато реша да вляза в мазето си. Те с носталгия ми напомнят за времето, когато летем възрастните варяха всякакви видове сладка, мармалади и компоти в огромни тенджери на балкона, докато ние, децата, се гонехме из къщата или в блажено неведение се забавлявахме на плажа. Разликата отпреди и след 10-ти ноември, разбира се, се корени във факта, че сега на пазара се продава изключително голямо разнообразие от консервирани храни, туршии, стерилизирани зеленчуци, компоти и сладка, каквито навремето нямаше (или бяха твърде скъпи). Достъпните цени на "купешката" зимнина спестяват време на семействата в градовете и оставят правенето на компоти занимание за тези с градини и овошки, които

Автор: Никола Райков, сряда, 01 август 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

0.1 Обляга се назад, притиска очи с два пръста, докато хидравличния стол поема тялото й, после пак се заглежда в своя широкоформатен плазмен монитор, който се свързва безжично с малко поостарял Hextium II. Усеща леко главоболие и слаби болки в стомаха, които от време на време се усилват, писнало й е от работата, офиса, бюрото, електрическото кошче за боклук, е-хартиените листи формат А4, колегите, компютъра, и шефа – ненавижда цялото еднообразие. Видеофонът до нея изписуква. Отклонява поглед от ефектно уголемяващ се триизмерен файл на екрана и с досада прочита, дигитално изписания личен код на шефа. Натиска копчето. Състарената, поизсъхнала и впита физиономия на изпълнителния директор, изплува на тъмното екранче, веднага след синия екран с фирменото лого. Приветствена музика с

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, вторник, 19 юни 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Имало едно време едно малко момиченце, някъде около 11ти клас, което се казвало Алисия. Всичките й съученици й викали Червената Шапчица, защото в някакъв момент от познанството им прическата й била тип Зара от Биг Брадър, само че с червен цвят на косата. В момента разбира се косата й била съвсем друг цвят, а дори и тя не си спомняла, какъв бил естественият, но това за шапката си останало. Та нашата мома не се славела като примерна ученичка. Рано-рано била открила сладостта на удоволствията, които предлагал животът, а и заработвала джобни като сервитьорка в МакДоналдс, та затова си позволявала някои волности. Баща й, който бил бизнесмен изобщо не се интересувал от нея, понеже бил зает да пере пари по цял ден, а пък майка й била избягала още преди години с някакъв кубински танцьор, та

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, петък, 01 юни 2007.
Публикувано в Статии :: Други

детето в теб отдавна спи ще трябват сили, за да го събудиш Не е много ясно защо точно 1-ви юни се пада денят на детето, но след кратко ровене из мрежата попаднах на годината: 1925 и мястото: Женева. Та там тогава се е състояла международната конференция за добруването (wellbeing) на децата. Двадесет години (и една световна война) по-късно светът се разделя на два лагера и докато в единият човек за човекът е вълк, то в другият семейството се явява основна градивна клетка на обществото. А децата, другари и другарки са тухлите, които ще изградят комунизЪма! Първи юни поне от нашата страна на желязната завеса беше нещо прекрасно. Асамблеята "Знаме на мира" се пълнеше с деца от всякакви възрасти и държави. Всъщност държавите бяха основно от нашия си, източния блок, но цялото това

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 16 май 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Вечен миг Вълни от страст разбиват се в брега Телата ни треперят от любовна сласт Душите ни се сливат две в една Когато любовта добива пълна власт Експлозия на чувства, вечен миг Последен дъх на радостна възбуда Целувката - един финален щрих Превръща ларвата във пеперуда Образ на дете Стоя замислен, загледан в звездите, и мисля за хората, които познавам, мислите си претеглям пак на везните и започвам отново, безкрайно да страдам. Безкрайна, очевидно е хорската злоба, доброта по-рядко започвам да срещам дали, когато спокойно легна във гроба за света съжаление все пак ще усещам? Спасителна мисъл промъква се бавно, поглеждам прекрасното звездно небе и слаба надежда в душата ми пламва - със звезди нарисувано е малко дете

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 07 май 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Планетата беше изключително красива. Всъщност доста приличаше на Земята преди техническата революция - имаше много зеленина, вековни гори, чисти реки и впечатляващи планини. Слънцето й бе по-студено от земното, но планетата бе по-близо и получаваше необходимото количество слънчева радиация. Това я правеше още по-очарователна - червеният отенък на облаците бе почти хипнотичен. Изследователският екип използваше всяка свободна минута, за да се любува на красотата и чара на планетата, призвана да стане втори център на човешката раса. Не че Човекът не бе стъпил и на други планети, в други слънчеви системи, просто това бе първата, която щеше да приеме толкова много колонисти. Политиката на заселване беше от типа "по малко на навсякъде", причина за което беше ограниченият човешки

Автор: Йордан Йорданов, събота, 28 април 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Фьодоров лежеше в калта без да помръдне. Дишаше бавно и тихо. Придържаше фотонната пушка на педя от себе си, без да я стиска и без пръстите му да дращят нервно по обкова. Беше се превърнал в същински камък. Дори не мигваше с очи. Стоеше замръзнал така вече два часа. Влагата се просмукваше през крачолите, през чорапите, през бельото му. От време на време някакви насекоми пролазваха по лицето му без да им обърне внимание. Студът и мъглата отдавна се бяха загнездили в дробовете му. Оставаше му още малко и всичко щеше да свърши. Не трябваше да се поддава на емоциите си точно сега, в крайния момент. Статистиката показваше, че в цели 57% от случаите дебненият е загивал през последните две минути на дебненето, когато нервите му не издържали и се поддавали на копнежа всичко да свърши веднага.

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 12 април 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Животът в голямата гняс бе тих и спокоен. Храна имаше за всички, обилно разпростряна в рядката течност и периодично разбърквана от равномерните движения на Силата. Мехурчета въздух изпълваха дълбините и осигуряваха прекрасна аерация. Беше топло, почти душно, но температурата се поддържаше на онези благотворни нива, които провокираха към растеж. Баба Ешерихия се отърси от глицероловата обвивка и жадно всмукна от живителния сок около нея. Беше стара, почти на три часа, но бе прекарала осем години в състояние на дълбок сън при свръхниски температури, които блокираха всичките й жизнени функции. А сега имаше възможност да си припомни колко сладък беше сиропа на изобилието. Някъде далече около нея нейните събратя също се бяха отърсили от дългогодишната дрямка и пренастройваха функциите си

Автор: Ангел Генчев, неделя, 01 април 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

На Рижо, за палавите години и дребните пакости, с много обич! (24.02.1992 - 01.04.2007) Слънцето мързеливо изгря над ниските хълмове, кътащи миниатюрната долчинка. Трябва да беше пролет. Първите лъчи разбудиха работливия кошер, кошерът забръмча, зажужа, и цяла армада в жълто и черно се втурна настървено към девствените полски цветове. Някъде се обади кълвач, а почвата се размърда и, затоплени, дребните гадинки изпълзяха и се пръснаха по своя си работа. Стана обед и вече прежуряше, когато Котката се събуди. Протегна първо предните си лапи, една по една, после задните, после предните наведнъж, а най-после и четирите – след което се изправи и се опъна доволно. Замисли се за момент дали да не подгони пеперудата, но все пак предпочете да подремне. По пладне се надигна и,


Страница: « : : 1 2 3 4 [5] 6 7 8 9 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.