Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Творчество

Автор: Асен Цветков, вторник, 10 октомври 2006.
Публикувано в Статии :: Творчество

“Where do we go from here The words are coming out all weird Where are you now when I need you” Последните тонове на песента на Radiohead умират в тишината на нощта, отново и отново. Уредбата сякаш се моли да я отърва. Но аз не съм там. Мислите ми са някъде другаде… много, много далеч във времето и пространството. Преди повече от десет години, когато си купих този албум, той повече от месец не излезе от дискмена ми. Така и не разбрах как горкото Sony не проима радио, само и само да се измъкне от еднообразието. Мислите ми се носят назад във времето, към една задушна лятна вечер. В парка до нас се бяхме събрали обичайните заподозрени, с обичайното количество бира, дори по изключение имаше и китара. Разговорът както винаги се въртеше около познатите теми – жени, футбол, музика, игри –

Автор: Асен Цветков, сряда, 16 август 2006.
Публикувано в Статии :: Творчество

Тя се събуди далеч преди изгрева. Знаеше, че днес е Денят. Никой не й беше казал, а и тя никога не беше изпитвала нуждата да брои изгревите и залезите. Събуди я чувството, че нещо важно ще се случи днес. За този ден се беше готвила през целия си живот. Беше слушала за него от майка си още от съвсем малка. Беше посветила на него много сутрини и вечери на подготовка. Но още нещо караше пулсът и да се ускорява. Днес щеше да го види. Не го беше виждала от зимата. А и тогава той се появи съвсем за малко, после си тръгна. Липсваше й. Измъкна се от леглото и се зае да се раздвижи и да оправи тоалета си. Днес трябваше да е хубава, да бъде най-красивата и най-добрата от всички, за да не му позволи дори да си помисли, че може друга да заеме мястото й. Вгледа се във водата пред себе си, усмихна се

Автор: Пламен Глогов, вторник, 09 май 2006.
Публикувано в Статии :: Творчество

SOCIO 3: В очакване на мъртвите Автор: Пламен Глогов Участващи: Саймън Кастели - инспектор от областната прокуратура Фейт Валънтайн - следователка, шеф на полицията в град Сънабенданд Дуриор Монцасъдия Фортицио Илюминати - шеф на мафията в Сънабенданд Маноло - гангстер от хората на Илюминати Боб Фавъри - сенатор Джак Силър - охрана на сенатора Каяфа - психопат-садист Холоуей - помощник-следовател Дебелият Марв - следовател от випуска на Кастели Сами - партньор на Марв, следовател от випуска на Кастели Емърсън - следовател от випуска на Кастели Колдуей - следовател от випуска

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, събота, 11 март 2006.
Публикувано в Статии :: Творчество

Станах късно. В 3 посред нощ имах усещане за телефонен разговор. Когато час и половина по-късно телефонът наистина иззвъня, знаех какво ще последва. Не исках да отговоря (сякаш по този начин бих върнал спиралата на времето), но нямах избор. Предчувствието не беше ме изъгало. Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам. Баба ми с треперещ глас каза, че дядо е починал. Нищо не и се разбираше, но аз ЗНАЕХ. Просто знаех... Прекарах следващите 6-7 часа под завивките. Треперещ, плачещ със сухи очи, несъзнаващ (кое?). Опитах се да отида на работа, но след час, час и нещо празно взиране в монитора (тогава работех по едно проектче на джава) станах, обясних на шефа, че дядо ми е починал и си тръгнах. Оставих краката ми да се оправят сами По Пътя, а аз се отнесох в едни мисли. Бях отново

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, събота, 29 октомври 2005.
Публикувано в Статии :: Творчество

Боляха го краката. Маратонките му бяха целите в мръсотия и кал, такива каквито майка му много мразеше да ги вижда. Бе скапан от изиграния мач, но умората, която се наместваше в цялото му тяло бе приятна. Върна се привечер от футболното игрище и завари майка си обляна в сълзи, хълцаща, неспособна да спре плача си. Взря се объркан в нея и сведе поглед върху писмото, което тя отчаяно притискаше към гърдите си. Сълзите и продължаваха да падат върху намачканото, вече и без друго мокро парче евтина хартия. Беше кратко траурно съобщение от дирекцията на мината. Хосе беше на дванадесет години, когато баща му почина, докато се опитваше да спаси свой, вече затрупан колега. Застраховката, която доня Хуанита получи беше смешно малка. Адвокатите на мултимилиардната компания Shrub & Co Industries

Автор: Т. Христов, сряда, 20 юли 2005.
Публикувано в Статии :: Творчество

(питомна приказка)
Това се случило по времето, когато Иванушка-глупака спечелил царската дъщеря и се оженил за нея. Три дена яли, пили и се веселили, но на четвъртия дошло време да плащат сметката. Не че си били правили сметката без кръчмаря, дори напротив - царят си бил свидлив и всичко пресметнал, пък и гостите от страната на Иванушка били съвсем малко, той - горкият - баща си не познавал, пък братята му категорично отказали да присъстват на свидетелството за неговото благоденствие. Но да се върнем на сватбата - точно тогава местният кулак и спекулант Змей Горянин пуснал на пазара голяма партида непорочни девици от личните си запаси, прибрал почти всички звонкови в обръщение и оскъпил царската жълтица до степен царят да си скубе посявалата брада от

Автори: Димитър Стефанов - Cliff, Никола Райков, сряда, 20 юли 2005.
Публикувано в Статии :: Творчество

I. Беше неизбежно: години наред селяните щяха да говорят, че това е най-свирепата лятна буря, която са виждали очите им. Баба Мара щеше да разправя за кокошките си, които отплавали сякаш са водни патици, отнесени от придошлата река заедно с откършени клони, кал, керемиди, гнилоч и мръсотия. Дядо Йовчо, който по природа беше спокоен човек, щеше да се кълне, че самият дявол е направил така, че светкавица да удари старата му плодородна кайсия насред двора, която се разполови подобно разсечена с грамадна секира, изсъхна и повече не даде плод за направата на омайната му, ароматна ракия. Истина бе, че в онази лятна вечер небето се изля като разпрано с голяма шивашка ножица, а гръмовете изплашиха дори враните, които се скриха в пещерите около селото и не се показаха в продължение на три дни

Автори: Т. Христов, Ангел Генчев, сряда, 20 юли 2005.
Публикувано в Статии :: Творчество

Кратко въведение от съставителите: Поради многобройни читателски запитвания и заради тълпите фенки, обсаждащи Главната редакция, решихме накрая да пуснем Призрака и Мрака да се разходят из новия брой. Всъщност концепцията за двамата герои се роди след един разгорещен спор дали крокодилът е повече дълъг, отколкото зелен. Оттогава двамата герои - досущ като едноименните хищници от онзи прекрасен филм с Вал Килмър и Майкъл Дъглас - бродят наоколо и дебнат да схрускат с изящен сарказъм или грубичка ирония всеки поразсеян (или самозабравил се) потребител. Кратките истории са писани за конкретна ситуация (и вероятно засягат/обиждат определени хора), но с течение на времето поводът избледнява и остава само ароматът на нещо, писано на един дъх (макар бил то и пиянски). Сигурно

Автор: Михаил Георгиев, сряда, 08 юни 2005.
Публикувано в Статии :: Творчество

Нощ. Пролетна, засега, но топла, почти лятна. Все още няма комари, така че вятърът влиза спокойно при мен. Сам... Седя пред екрана и мисля. Не ми харесва това, за което мисля, но е същото като да те боли зъб – постоянно го човъркаш с език, подбутваш го, изобщо, неспирно се занимаваш с него, макар и да те боли. Или може би точно защото те боли? Не знам. Честно казано, не искам и да знам. Все ми е едно. В момента мислите ми са насочени другаде... дали изобщо ще усетя прословутият дъх на горчиви бадеми, или това е просто някаква партенка? Не, не е добър начин това. И все пак... все пак ми се струва по-добър от другите начини. Вали отдавна, така че може и да не стане по гравитационно-импактния метод. За удавяне... не че съм кой знае какъв плувец, но все ще сработи инстинктът за

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, сряда, 27 април 2005.
Публикувано в Статии :: Творчество

Станах късно. Може би минаваш е 11, ако не 12. Сложих кафето в кафеварката, а тъпата мивка беше запушена както винаги. Някакви гъбни спори са запушили канала, но ги зачиствам с ръка и продължавам да мия кафеварката. Съвсем скоро изпаренията достигат до носа ми и ме удрят право в главата.Кафе, кафе, кафе... Имам нужда. Определено. Ароматът беше пропълзял в стаята ми и сънят избяга окончателно от съзнанието ми; а беше хубав сън. Пеперуда ли съм? Е, това вече няма значение, защото си наливам щедро цялата кафеварка в порцеланова чаша с гордия надпис Телец и някакво глупаво определение за зодията ми. Какъв съм бил благороден, търпелив, практичен и упорит; обичал съм бил безгрижността и лекия живот. Марийка не е курва, е извинявай... Кафето отвори клепачите ми и клейта избяга далеч от тях. Е,


Страница: « : : 3 4 5 6 [7] 8 9 10 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.