Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Творчество

Автор: Жеко Найчов, сряда, 27 април 2005.
Публикувано в Статии :: Творчество

Яриш Халейм издъхваше. В това нямаше нищо необичайно, старецът бе над сто годишен и си му беше време. Неприятното бе, че умираше без да е посочил приемник. Целият орден от Кулата на Урахус се точеше в йерархичен ред до смъртния му одър и очакваше да чуе последната му воля. А старецът мълчеше. Не че на самия него му беше приятно да нарушава хилядолетна традиция. Напротив, чувстваше се твърде отговорен за своя избор. Толкова дълго бе ръководил ордена, че освен него самия и стария Тифхат никой друг не помнеше управлението на неговия предшественик. За това време даже произношението на титлата му се бе променила на “Халим”... “Арана е вероятно най-кадърен”, мислеше си Яриш. “Но, пък е още млад... и твърде властолюбив. Пък и онова за проклятието...” Отново реши, че ще е най-добре да се прави,

Автор: Ангел Генчев, сряда, 27 април 2005.
Публикувано в Статии :: Творчество

Следобедното слънце озари изумруденото величие на Райската градина, сред което белодрехият гръб на Господ проблясваше като диамант. Цялата гледка внушаваше онова усещане за идеална красота, към което толкова много класици се бяха стремили неуспешно. Бог погледа още малко и внимателно затвори портите. Бавно се върна няколко крачки назад, подпирайки се на гегата си, и с въздишка приседна, опирайки гръб на дървесния ствол. Стелеше се горска тишина, от онзи тип, изпълнен с тихи птичи чуруликания и далечни неясни звучи. Господ чукна няколко пъти с гегата по кората. - Е, предполагам се чувстваш се особено доволен. Листата прошумоляха и през тях се подаде змийска муцуна. Влечугото показа раздвоен език, спусна се надолу и се уви около близкия клон. - Проссто сси върша работата, в крайна

Автор: MaTpuM_KayToH, сряда, 27 април 2005.
Публикувано в Статии :: Творчество

Той нанесе червеното върху платното и започна да оформя залеза, който виждаше в главата си. Движеше пръстите си енергично и не объщаше внимание на това, че целите му ръце бяха вече червени. Единственото, което имаше значение бе картината. Минутите се нижеха една след друга и той потъваше все по-дълбоко в транса на себеотдаването. Лъчите на лазурното слънце вече се пръскаха над залива, точно както първия път когато ги бе видял. Скоро щеше да приключи. Още червено, още енергия, сякаш гледаше себе си отстрани и самия процес на създаване на творбата беше не по-малко невероятен от самата нея. А той? Той бе само инструмент, разбираше го и го приемаше, защото така му казваха гласовете. Когато ги чу за първи път не беше убеден в правотата им, не и до толкова, че да ги послуша. Беше глупав,

Автор: MaTpuM_KayToH, сряда, 27 април 2005.
Публикувано в Статии :: Творчество

Погледът на Сандро бе вперен във върховте на североизток, но колкото и силно да бе подтикван от Зова да се понесе натам, той знаеше, че не не трябва да му отвръща. Беше прогонен от Града на Вечния Огън и му бе отказано място сред Ездачите. Те не искаха да го послушат, бяха обърнали гръб на традициите и сега война разкъсваше небесните простори. Война, която заплашваше да унищожи и трите Дома и завинаги да отвее спомена за тях в мъглите на историята. Роговете прозвучаха отново и Махра се раздвижи неспокойно. Сандро усети неспокойството и раздвоението му по връзката и го погали по врата: -Спокойно, малки братко, не и този път. –Сандро сведе глава: -Този път не ще убиваме. Ако те искат кръв, нека сами си я проливат. Драконът видимо се успокои и Сандро се усмихна, защото добре знаеше какво

Автор: Jantex, сряда, 27 април 2005.
Публикувано в Статии :: Творчество

Now that the spring is in the air and pretty girls are everywhere, little children are having fun, while they`re playing in the sun. All the people from Canterbury left their work and started to hurry to gather with some known fellow and to relax in a beautiful meadow. I cannot tell exactly why but as fast as birds fly six complete strangers could somehow make a group,which was good enough to settle together on a lawn when after the long trip they blown. Very tired,they spoke slowly first but these pretty nice fellows in the end after some instant managed to unbend, these happy aliens began the acquaintance with a funny ice-breaking conference. There was an audicious knight, in every minute ready to start a fight, though he`d had a

Автор: Amelia, неделя, 26 декември 2004.
Публикувано в Статии :: Творчество

Пролог Надувко Хвалипръцков се събуди. От прозореца до него струеше червеникавата светлина на утрото. Отвъд стъклото природата се стараеше ли стараеше да направи пияни от пролетно щастие поетичните души, плакнещи сетивата си в птичите песни и във влажната благоуханна зеленина, обляна в заревото на небесното светило и искряща в милионите мънички слънчица, които представляваха росните капчици по нея.
Ех, красота! Но Надувко само се подсмихна накриво, защото в неговия свят нямаше място за такава романтика. Гледката безспорно си я биваше, но той знаеше, че толкова възхваляваното слънце всъщност представлява преголямо кълбо високотемпературна плазма и че червеният му цвят при изгрев е всичко на всичко едно жалко следствие от закона на Рейли. Росата от своя страна не беше нищо

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, неделя, 26 декември 2004.
Публикувано в Статии :: Творчество

- Може ли да питам нещо? - Кажи моето момче. - отговори спокойно баща ми. - Вярно ли е, че навремето е било забранено да се слуша Beatles? - Е, ти пък съвсем ме състари. - отговори той през смях. - По мое време вече бяха забранени Pink Floyd, Led Zeppelin, Deep Purple... - Добре де, разбра ме какво имам предвид. - поправих се аз. - Ами какво да ти кажа. Наистина така си беше. Една от грешките на тогавашната системата. Всичко, което идваше от запад беше упадъчно и следователно забранено. - Ясно, - нищо не ми беше ясно. - а вие какво правихте? Наистина ли никой не слушаше такава музика тогава? - Напротив. Събирахме се по таванските стаички, слушахме BBC или плочи, които се носеха от чужбина и си правехме страхотни купони. Всъщност тази забрана имаше точно обратния ефект - всичко живо

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 20 септември 2004.
Публикувано в Статии :: Творчество

Джак Спрингфилд беше съвсем нормален човек. Пенсиониран съдия от богато семейство, той седеше в люлеещото си кресло на верандата на къщата си и съзерцаваше заснежените върхове на планината, в която се намираше малкото му имение. Любуваше се на прелестния залез, за поклащането на дърветата, които лекия ветрец събуждаше от време на време, любуваше се на поляната пре дома си и на цветните лехи, които жена му беше засадила. Беше щастлив човек, който намираше очарование във всичко, дори в облаците комари, които щурмуваха къщата, и които от време на време отпъждаше с нервно движение. Имението му беше доста отдалечено от близкото село и Джак се радваше на усамотението, както може да се радва единствено човек прекарал 40 години от живота си в големия град. От време на време задрямваше, но

Автор: Александър Рангелов, четвъртък, 15 юли 2004.
Публикувано в Статии :: Творчество

The man lay frozen in fear in the rickety wagon, still listening to the horses that were now galloping away from him. Until now no one had attacked their small caravan. Elar had hoped they never would. Now it appeared his hopes and prayers had remained only sighs in the wind. The band of raiders showed up out of nowhere and after a short struggle found out that the carts were all empty and left, the thunder of their gallop fading in the distance. He could still hear them, it was why they agreed to take him on the journey - his hearing. The dust from the battle and the heavy smell of death filled his lungs, but he payed no attention, he had to find her, he had to find his love...Nia. The spiritual bond between them spoke only of pain and suffering. Could it be, could she be hurt, but

Автор: Пламен Глогов, вторник, 01 юни 2004.
Публикувано в Статии :: Творчество

ИРЕЛЕВАНТЪТ I НИМ и ДРОМА 1. Ето виж- там стои Легендарният Ним Без очи, без лице Като дъжд, като дъжд Избледнял и невидим Облак земен Отново Стъпил върху Нощта Смазал всички звезди Самодвижещ се Паметник В претопителна Вечен Като болката в мрака 2. Аз съм Дрома Зловещият извор Палачът на пътища Самороденият Който превръща в отрова Кръвта си Приближавам Отвсякъде С пръсти удушващи Капещ, разяждащ Събирам се- Океан, който свързва водите си Давещ сушата жадно Океан В който няма живот 3. O, извикай се, Сянка! Кошмари от кръв Като прилепи кацат Облитат, тъкат Твойта плът некровечна И-сълзи от празни очи сякаш- В теб сега се събират Водите на гробове Живозаровени Дрома… Несътворената болка Обезглавена звезда Бясно бие с


Страница: « : : 4 5 6 7 [8] 9 10 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.