Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Творчество

Автор: Sidha, вторник, 01 юни 2004.
Публикувано в Статии :: Творчество

Камбаната на малка черква между блоковете отброи единадест часа. Но единстеният човек, който я чу беше един таксиметров шофьор, спрял в отбивката до шосето, за да преброи отново бакшишите от смяната си. Но дори и той само за момент погледна към тъмната и схлупена камбанария, а след това бавно потегли към центъра на града. В безличните болкове от другата страна на шосето светеха няколко прозорци. Един от тях сияеше със синьо-бялата светлина от монитор на компютър. А в стаята зад прозореца, пред монитора, с ръце на клавиатурата и поглед втренчен във виртуалното пространство седеше момче на около седемнадесет години. На стената зад компютара бяха закачени плакати на метъл групи и от тях протягаха ръце гримираните изкривени фзиономии на изпълнителите. Момчето често стоеше до късно пред

Автор: Sidha, вторник, 01 юни 2004.
Публикувано в Статии :: Творчество

По алеята в гробището вървяха възрастен мъж и младо момиче. Държаха се за ръка и той й разказваше това, което беше научил за живота, смъртта и вечната любов. Момичето го слушаше, гледаше голите клони на дърветата и й ставаше мъчно за мъртвите сухи листа, по които стъпваха. После седнаха на една пейка до един от многото гробове, загледаха се в редиците от паметници, имена и дати и в очите на момичето се появиха едри солени сълзи. Мъжът я прегърна нежно през раменете и дълго гали и целува косите й. Говори й за теменугите които щяха да изникнат през пролетта и да превърнат въздуха в уханна сладка топлина... Очилата му бяха зацапани от прашния есенен вятър, тя ги свали нежно от лицето му и ги почисти с края на тънката си блуза. След това станаха и все така хванати за ръка се отправиха

Автор: Жеко Найчов, вторник, 01 юни 2004.
Публикувано в Статии :: Творчество

Стyлте тичаше през тъмната гора. Трънаци и драки късаха простото u сукманче. Впиваха се безжалостно в бялата u кожа. Камъните хапеха нозете u. Тя се спъваше в стърчащите корени, падаше, удряше се, ставаше със сетни сили и пак продължаваше да бяга. От време на време спираше и се озърташе, ослушваше се; после отново се забързваше. Бе решена да бяга до края на света, ако се наложи, но не и да се върне отново в бащиния си дом... За пореден път падна, понечи да се изправи, но остра болка я срути на земята. Глезенът u бе навехнат, а може би изкълчен. По красивото u лице се стекоха сълзи на болка, гняв и отчаяние. Удари с юмрук по земята и, вдигайки глава отново, за трети път, видя светлинката. –Проклятие!– изстена на глас Стулте.– На всичкото отгоре май бягам в кръг! Тя се присегна, взе

Автор: Т. Христов, вторник, 01 юни 2004.
Публикувано в Статии :: Публицистика

In memoriam: още една книжарница умря На Н-ската улица в една югоизточноевропейска столица, в която преобладаващо се говори български, имаше книжарница. Спокойно и дори закътано място, претъпкано с книги от пода до тавана, където можеш часове наред да се ровиш из различни издания, да четеш оттук-оттам или просто да разглеждаш заглавията. Средище на свити хора с големи диоптри, които се наслаждават на тишината, нарушавана само от шума на прелиствани страници. Хора, които обожават мириса на прясно отпечатана книга, вкуса на интелектуалното пиршество, удоволствието да откриеш сред купчината точно твоята си лична книга. Може би не днес, може би не и утре, но пък самото търсене е част от удоволствието. За съжаление, след продължително и тежко финансово

Автор: Жеко Найчов, вторник, 27 април 2004.
Публикувано в Статии :: Творчество

Талaр отвори очи и се огледа объркано. В първите няколко мига не можа да се сети къде се намира. Постепенно, в пулсиращата му от болка глава изплуваха спомени.Те го накараха да се сепне и подскочи. Не успя. Тежки метални окови държаха ръцете му на синджир, който не бе достатъчно дълъг, че да му позволи да се изправи. А синджирът бе захванат за внушителна халка в каменния под... Значи беше затворник. Не само, че не успя да завърши мисията си, но и позволи да бъде пленен. До колкото можеше да прецени, навън утрото беше настъпило. През тесните прозорчета на килията му се процеждаше ярка светлина... Как можа да се докара до тук!? Припомни си предната нощ, когато се промъкна в спалнята на магьосника. Беше го учудила липсата на стражи. Пристъпи с котешки стъпки до разкошното легло, където

Автор: Т. Христов, вторник, 27 април 2004.
Публикувано в Статии :: Творчество

“Позволи си да си мост,избери си да си въжен…”Хиподил – “Въжен”
Мостовете са странни същества. За разлика от своите събратя тунелите, които имат отвратителния навик постоянно да заравят глава в пясъка и да се задълбават в собствените си проблеми, мостовете стърчат гордо и независимо, напук на съдбата или лошото време. Мостовете винаги са били и символ, обикновено ги представят като две стиснати ръце, защото те не разделят, а свързват. Има една особена порода мостове – понтонни – които се използват за форсиране на малки реки, те съвсем не са миролюбив вид, въпреки че и при тях символиката на обединяването е налице – те са израз на неистовото ни желание да свържем нашите куршуми с вражите тела. Има мостове – залог за дружба, има мостове – белег на охолство и

Автор: Marfa, вторник, 27 април 2004.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Да започна с уточнение... Не знам какво точно ме подтикна да напиша това есе, може би се дължи на факта, че внезапно се сдобих с известно минимално количество свободно време, което искам да употребя що-годе смислено (примерно де), споделяйки душевните си болежки със света. На който, както се сещате, не му пука (простете ми клачианския израз :р ). Та да си дойда най-сетне на думата: “интелектуалец”. Това да се чете с особено удебелен шрифт. Що е то “интелектуалецът”? Няколко бегли погледа назад в историята на Двадесети век, съсредоточени в района на Русия, ни довеждат с импровизираната ни Машина на Времето до далечната 1917 година, когато се случва събитието, известно под кодовото име ВОСР. Иначе казано Велика Октомврийска Социалистическа Революция, състояла се по нов стил на 7

Автор: Асен Цветков, събота, 20 март 2004.
Публикувано в Статии :: Други

War Of the Pings Narrator (Client): The FTP is lost. The Net is lost.The sattelites have fallen from the sky, the providers in ruins lie. The hackers are within, everywhere, and with them - the viruses. Soon they will hach this server. Drop now, my oper, while there is time, there are firewalls behind. Narrator (Dark admin):And you know the passwords too. I'll ping thee - go. My client you'll be for all time. Narrator (Client):As you command, my admin. Narrator (Dark admin): I had a sub-seven in everything, twice i hacked that site, and twice I failed. I left netbuses behind me, when i returned, but I also carried trojan with me - It - the traitor of my own passwords. Into the Net: Give it to me. I must have it. Precious connection, I deserve it.

Автор: Жеко Найчов, събота, 20 март 2004.
Публикувано в Статии :: Творчество

Като се разхожда човек по улиците на големия град, остава с впечатление, че онези всепризнати добродетели, за които се говори доста по интервютата, са безвъзвратно изчезнали от нормалния живот. И прав е да си го мисли. Но, все пак, далеч от “нормалния живот” на “нормалните хора” в “нормалния град” са останали островчета на благочестие, неподвластни на безмилостния будилник. Такова едно местенце бе затънтеният манастир “Св. Троица” с неговия игумен и единствен монах Дядо Антоний... Всъщност по-право бе да се каже, че щеше да е оазис на богоугодието, ако не бяха периодичните снобски набези, които скверняха до безобразие тази свещена земя. Цялата работа се състоеше в това, че Дядо Антоний бе безсребреник и всички смятаха, че така молитвите му по-сигурно се чуват от Бога. Разбира се,

Автор: Ангел Генчев, събота, 20 март 2004.
Публикувано в Статии :: Творчество

(Изход, 20:3)
Светото писание пръсна с трясък прахта от олтара. Мощта на Божието слово прочисти въздуха от излишни шумове и трептения. Застинал в поза на религиозен екстаз, свещеникът се възвисяваше над притихналото паство. - Амин, братя и сестри! - Амин - хорово отвърнаха присъстващите и се прекръстиха.

Няколко минути след туй хората се изнизваха през храмовия вход. По някое приношение издрънча в касичките. Двамината последни се обърнаха, пак се прекръстиха и се измъкнаха в бодрата дневна светлина. "Да пием по кафе, а?" - запита по-снажният. Другият, тънък та хърбав, вдигна рамене безгласно. Промъкнаха се през хорската шумотевица и се настаниха в близкото открито кафене. Скоро едрият шумно посръбна черната течност. - Абе, Гавраиле, да те запитам, че си


Страница: « : : 5 6 7 8 [9] 10 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.