|
Сивостен :: Колекционерство
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Попитали Хенри Форд коя е най-добрата кола. Очаквали без да се замисли да отговори „Форд”, но той рекъл - „Новата.”. Този анекдот е колкото верен, толкова и неверен. Наистина, за ежедневна употреба новата кола си е нова – не я мислиш, не те изоставя точно тогава, когато ти трябва. Навремето, докато карах Москвич, вирнал гордо муцуната да души за бензиностанция, чистачките имаха навика да спират да работят точно когато завали дъжд. И въпреки че на километри още не се беше дори „разработил”, си беше стар. Но от друга страна има една разлика между машините произведени през последните години и добре поддържаните ретро симпатяги. При това много основна. И именно за нея ще си поговорим.
Наскоро си говорехме с един приятел и стана дума за шофьорски курсове. От дума на дума, през газовите
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 В последно време дори в България стана особено трудно човек да демонстрира финансово благополучие. Навъдиха се какви ли не новобогаташи, при което поршетата станаха по-чести от москвичите навремето, бентлито отдавна не е рядкост по родните булеварди, че дори и едно бугати наскоро ме отвя по “Цариградско”. И при това положение, какво да си купи човек, за да може да изпъкне в света на бързите автомобили с благосъстоятелни собственици? Това, което обединява гореспоменатите марки заедно с обичайните заподозрени, Ламборджини и Ферари, е тяхната масовост.
Елементарните принципи на пазарната икономика, съчетани с немски прагматизъм, превърнаха расовите жребци в клас “гран туризмо” в достъпни, конвейерни таратайки, които не носят и частица от отминалата си слава. Дори екзотики като Пагани и
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Трудно ми е да намеря логично обяснение за страстта на хората да колекционират. Това толкова разпространено, подобно на епидемия хоби рядко се дължи на някаква прагматична причина, а по-скоро е следствие от желанието на човек да съсредоточи време, усилия и финанси в някаква безобидна цел, която да разсейва вниманието му и да му носи успокоение. За сметка на това обаче съм почти сигурен, че не може да се намери някой, който поне за кратко да не е събирал марки, монети или поне картинки от дъвки. С възрастта, ако конкретният индивид е успял да намери своята ниша на запълване на свободното си време, тази страст би могла да прерасне дори в подобие на болест, понякога разоряваща, но винаги омразна на семейството му.
Колекционирането само по себе си се подчинява на някои общи закони и дребни
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 От възникването на цивилизацията, от момента, в който някой е станал нещо повече от някой друг, хората с власт и богатство са демонстрирали стремежа си да се отличат от масите. Всеки един аксесоар от ежедневието им е трябвало да напомня на простосмъртните, че пред тях не стои случаен човек. В голяма степен този стремеж важи за автомобилите, най-често първото нещо с което даден човек се забелязва на улицата. Докато в зората на автомобилизма всяка кола сама по себе си е била уникална и притежанието й е било признак на богатство, то след появата на серийното производство и рязкото поевтиняване на този тип возила е станало малко по-сложно да изпъкнеш на пътя. Това, разбира се, довело до създаването на единични, ръчно изработени по индивидуална поръчка автомобили, които да са запазена марка на
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
Страница: « : : [1] : : »
|
|