Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Българска литература

Автор: Ал, четвъртък, 11 март 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Последният колективен роман на „Светлини сред Сенките” за мое най-голямо учудване се оказа чиста доза постапокалиптична фантастика. Тийнейджърите от Казанлъшкия фентъзи клуб този път са оставили всички митологични създания, населяващи различни измислени планети, и насочват писалките си към нашата собствена Земя... или по-точно към ерата след нейния екологичен крах. Планетата ни вече не съществува, а Луната се е разцепила на два огромни къса, наименувани на Шекспировите Ромео и Жулиета. Спасилото се човечество се е консервирало в десетки космически станции, разпилени из пределите на бившата орбита на Земята, и също като двата астеороидни отломъка на Луната се е разделило на Северна и Южна станция. Имена, откраднати от стария свят, без смислова употреба в космическото им битие, но

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, понеделник, 26 октомври 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Името Георги Малинов не е неизвестно за българския читател, и поне за мен е станало синоним на качество. Още дебютната му повест - "Вирт", привлича вниманието, а последвалите разкази издадени в различни антологии затвърждават първите добри впечатления. Ето защо подходих към "Шампионите" с очакване за нещо добре написано, но без никакви предположения за сюжета. И по-добре, защото тази книга няма нищо общо с предишните му писания. Хюпърт @ааам е първото извънземно същество, което влиза в контакт със земната цивилизация, или по-точно не с цялата, а с отделни нейни представители, в лицето на Джон Силвър, Тоширо Мифуне, Карл Люис, Вито Корлеоне и Виктор Бълхата. Но горните имена не трябва да ви заблуждават. Человеците, които ги носят, нямат нищо общо със знаменитите си съименници (изключая

Автор: Димитър Грозданов, неделя, 16 август 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Преди да започна да говоря за един от най-великолепните сборници с исторически разкази на всички времена, струва ми се редно да припомня една наистина знаменателна фраза на големия български историк Тончо Жечев, цитирана от Стефан Цанев във втория том на „Български хроники” – „Жалко, че историците престанаха да са писатели, а писателите – историци.” „Бронзовите конници” са именно живото въплъщение на изкуство и история в едно. И един великолепен пример за това, колко прав е Тончо Жечев. Четиридесет и два разказа, четиридесет и двама велики владетели, пълководци и борци за свобода, четиридесет и два труда, белязани от великолепна проза, историческа достоверност, чудесен език и стил, дело на някои от най-именитите български историци. Сред имената на авторите четем Антон Дончев, Васил

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 18 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Единадесет разказа. Единадесет истории, носещи онзи специфичен дух на българската фантастика, който я отличава не само от западните аналози, но дори от източните по онова време. Няколко с типично нашия си хумор, на които можеш да се смееш от началото до края, други засягащи сериозни теми от ежедневието, при това не само тогавашното социалистическо такова, но и сегашното. А трети пък алармират за глобални проблеми. Всичко това в един сборник от около триста странички на един от най-големите ни фантасти, а защо не и писатели въобще – Любен Дилов. Изключително е приятно да се докоснеш до подобно четиво. Има много по-хубава фантастика, надали някой се съмнява в това, но трудно може да се намери по-близка до българския читател от нашата – родна такава. Да, нямаме традиции, каквито имаме -

Автор: Йордан Попов, неделя, 01 март 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

От момента, в който разгърнах страниците на "Курт", ми стана ясно, че ще трябва да напиша тази статия. Става дума за първата, а, силно се надявам, и последна книга на скандалния в миналото авангарден дизайнер Константин Вампила - половинката от дуото Кристина и Константин, отговорно за доста от сценичните костюми на травестита Урсула. Последното, разбира се, не е от толкова голямо значение, затова нека по-добре разгледаме самото му произведение. Оформлението е наистина ефектно, с което може би се изчерпват и достойнствата на това заглавие. Черната хартия, минималистичната и стилна корица правят наистина добро впечатление, което обаче се изпарява скоро след като спрете поглед на цената. А тя е наистина неоправдано висока за подобен случай. Цялата книга разкрива всъщност стремежа на

Автор: Димитър Грозданов, събота, 03 януари 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Ако има съвременна книга за българската история, която да се е превърнала в бестселър, то това непременно е именно „Български Хроники” на Стефан Цанев. Когато „неисторик”, пък бил той писател, драматург или журналист, реши да напиши историческа книга, обикновено става или страшно, или смешно. Западните тенденции (тъй като за български такива трудно може да се говори, макар бисери да не липсват) в това отношение са по-скоро плачевни, като някои от особено пошлите опити дори са преведени на български („Най-големите лъжи в историята” на Х. А. Мелер например). В общия случай се следва формулата „няколко факта от произволна енциклопедия плюс всички възможни слухове и невероятни хипотези плюс поне едно „тайно” братство”. Резултатът реално е някаква комична фикция, написана като булеварден роман,

Автор: Т. Христов, сряда, 27 август 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Изберете българското, казват... Ама то как да избереш при над 40 фантастики годишно от български автори? Седиш, ослушваш се, попиваш информация. Похвалена тук-там от кадри, на чието мнение за литература може да се облегне човек, без риск да се срути в бездната на графоманията, ето я и нея в ръцете ми - новата книга на Мартин Петков "Те не вярват в приказки". По корицата посрещат... Специално ми се ще да кажа няколко думи за оформлението, преди да се впусна в пространни разсъждения за съдържанието. В поредицата "Тера Фантастика" няма слаба книга, особено откъм външен вид. Визуално радва окото, иде ти ей тъй да си я сложиш на видно място, че да ти краси рафта с книгите. За разлика от други издателства - за съжаление - чиито книги изглеждат сякаш деца от детската градина са

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 16 юни 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Казват, изкуството било основоположен камък на цивилизацията. Казват, също, изкуството бележело повратите със своите собствени остри завои. Казват дори, животът бил кратък, изкуството - вечно. Любопитно е, като се замислиш - в днешни дни, като хвърлиш поглед през рамо и заплюеш сочно упадъка на нравите на новоизрастващото общество, обикновено го свързваш с неуважението към старото. Като се позамислиш малко по-дълбоко обаче, откриваш, че новото също има своите кумири - прясно измазани стълбове на човешката мисъл и творчество. "Орбитата на Сизиф" на българския фантаст Петър Кърджилов е книга, която се вписва добре в традициите на славянската фантастика на вкус, но това не е най-важното. Философска е, третира проблеми на модерното общество, изобличаваща ги, дори ги и развива в бъдеще

Автор: Владимир Атанасов - Delvig, вторник, 27 май 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Когато най-после "Митове за овъгления мрак" попадна в ръцете ми, в погледа ми, казват, имало нещо от начина, по който стар евреин-ювелир гледа южноафрикански миньор с подозрително издута буза, слизащ от стълбичката на самолета от Йоханесбург. Тъй като прочитането на една книга традиционно започва с разгръщането на корицата, ще започна с нея. Тя е ужасяваща. Тя е от типа корици, които - в случай че реша да чета книгата на обществено място, например в обществен транспорт - ми се налага да увивам в 'Дуализмът като основен символ на индивидуализма' на Шопенхауер или нещо подобно. Вижте сега, отидете на което и да е клубно събиране на български фантасти, отворете произволен форум и е абсолютно сигурно, че ще чуете обичайните тъжни литании за това как българската фантастика не се чете,

Автор: Т. Христов, четвъртък, 24 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

По определение пикселът (освен, че е фантастичен роман от известния хуморист Весел Цанков) е най-малката частица, която изгражда дадено цифрово изображение. Всъщност пикселът в съвременното информационно общество е аналог на малкото винтче от машината по времето на промишлената революция. Безмълвна и безправна единица, която се самоопределя само като част от масата и намира смисъл единствено в съществуването си в огромна, сложна и тромава организация, която обаче работи, а по този начин осмисля битието на всичките си съставни части. Интересен е начинът, по който се разпространява романът. Не е съвсем новаторски подход - дори и за българските условия - и преди са публикувани текстове онлайн. Любопитното е, че първите две части на книгата са пуснати за свободно четене, докато другите две


Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.