|
Сивостен :: Криминален
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Скатавки (2010)
Ако ви е много домъчняло за ленти от типа на "Полицаят от Бевърли Хилс", последното заглавие на Брус Уилис идва тъкмо навреме, за да попълни липсата. Или накратко казано, "Скатавки" е най-новата сред онези не особено остроумни, не точно криминални, но все пак весели полицейски комедийки, запълващи без усилие час и нещо свободно време.
За целта, естествено, първо ще ни е нужна двойка леко щурави ченгета, което довежда до срещата ни с детективите Монро (Уилис) и Ходжис (Трейси Морган). Първият - отслужил ветеран, разведен и на път да ожени щерка си, вторият - гонен от параноята, че жена му изневерява. Но пък и двамата запалени любители на криминални филми, което пък ги предизвиква да разиграват луди спектакли пред заподозрените.
Така или иначе, двоицата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Поне на пръв поглед, "Edge of Darkness" следва да бъде доста силна продукция. Сценарист е отличеният с Оскар за "От другата страна" Уилям Монахан, режисьор - добре познатият поне от двете си ленти за агент 007 и двете постановки на Зоро с Антонио Бандерас Мартин Кемпбъл, а в главната роля най-сетне се завръща Мел Гибсън. И отгоре на всичко това, филмът е базиран на едноименната английска серия от средата на осемдесетте години, наградена в шест отделни категории от Британската филмова академия и смятана за един от особено добрите трилъри с екологичен привкус, заснемани въобще.
При тези предпоставки, или може би точно на техен фон, лентата се оказва малко изненадващо повърхностна. Цялата история се завърта около Том Крейвън (Гибсън), детектив от бостънската полиция, пред чиито очи
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Бруклинските стражи (2009)
Ако наистина дълбоко желаете да погубите два часа от живота си, идеалният кандидат е пред вас. Не си спомням кога за последен съм гледал толкова отегчителен полицейски филм, пък и в жанра дори третокласните заглавия предлагат ако не друго, то поне малко престрелка или преследване. Всъщност, олово има и тук, особено в кулминацията, но за целта трябва да първо издържите два часа пълна скука, а доколко това си струват някакви си десет минути патаклама - преценете сами.
Проблемът на "Бруклинските стражи" е, че една събираща се сигурно в петнадесетина минути предистория, която отгоре на всичко не е и толкова впечатляваща, е разтегната, разкъсана и пръсната като пъзел върху невероятно много екранно време. Или, по-точно - три такива. Разполагаме с трима
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Тръгнат ли да си отговарят телевизиите на предизвикателствата, т.е. да продуцират програми със сродна тематика в доста близки времеви рамки, резултатът рядко е особено привлекателен, дори без изрично да сравняваме качествата на отделните продукции и да претегляме коя до колко засенчва другата. Не, че британският "Парадокс" е чак мот-а-мо клонинг на "Поглед в бъдещето" - по-скоро мъничкият му далечен братовчед, но при почти едновременното им излизане аналогията просто няма как да се пропусне. Като за съжаление, в неин резултат, много ярко изпъкват и немалобройните му дефекти.
Реално, говорим за "FlashForward" в микромащаб и с малко по-различна предистория. Накратко, астрофизик от Манчестър, зает в британската космическа програма, получава пакети от снимки от събития, по-конкретно
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Силно съм раздвоен къде да причисля тази кратка поредица. В основата си фантастична, по същество криминална, но пък и в двете отношения интригуваща и оригинална, "Day Break" е чудесно забавление за онези зрители, които се увличат от многопосочни и сложни сюжети, способни да ги изненадат на всяка втора крачка.
Всичко започва като напълно обикновен ден за детектив Брет Хопър, и дори върви нормално - поне до момента, в който се оказва заподозрян в убийството на заместник-прокурор, известен с безмилостното отношение към организираната престъпност. Всъщност, нещата изглеждат малко прекалено добре подредени, но въпреки това, и въпреки отчаяните му апели след първоначалния шок, Хопър в крайна сметка се озовава в затвора.
Което ще бъде обаче най-малкият му проблем. Извлечен насила от
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Признавам, че когато чух за концепцията на “Sons of Anarchy”, почти моментално си изградих негативна представа. Може би хилядите изгледани ленти неминуемо натоварват перспективата на зрителя, но комбинацията от рокери, псевдо-идеи за абсолютна свобода и анархия, гангстерски истории и тежка музика, ми стори обещание за един повърхностен продукт. Два сезона по-късно обаче спокойно мога да кажа, че не само сбърках, но и открих един наистина качествен и съвсем не толкова плитък сериал, който може би не се мери с най-големите в жанра си, но със сигурност скача някъде около тях.
Сюжетът се завърта около малкото американско градче Чарминг, където властва местната банда рокери, търговци на нелегално оръжие - „Синовете на Анархията” (известни още като SAMCRO или Sam Crow). Скрити зад маската на
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 A Prophet (2009)
Наемат ли се французите да творят сериозно кино, се разбира отдалеч. Или по-точно - с първите минути. Малко трудно смилаеми, подобни филми обикновено третират по-необичайна тематика, в също така странна обстановка, радват се на комплексен сюжет, и въобще изискват доста фина калибрация на възприятията, преди да могат да бъдат оценени по достойнство. "Un Prophète" не само не прави изключение, точно обратното - категорично се вписва в тази група произведения, но не може също така да му се отрече, че е изработен наистина стилно и въздействащо във всеки отделен свой детайл.
Накратко, едва деветнадесетгодишен, Малик - французин от арабски произход - се озовава в затвора, при това с доста продължителна присъда, и в продължение на цялата лента имаме възможността
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Шерлок Холмс (2009)
Наистина, защо пък Холмс трябва да е скучен, замислен, префърцунен персонаж, пуфтящ си лулата, сякаш е на разходка в Хайд парк? Защо доктор Уотсън трябва да е малко повече от безполезен багаж на знаменития детектив? И какво в крайна сметка е най-важното, когато правиш филм по прочутите творби на сър Артър Конан Дойл? Ако човек успее да си отговори на тези въпроси може би ще възприеме лентата на Гай Ричи така, както трябва да бъде приета – като динамична продукция, базирана на заплетена, в типичния за прототипа стил, мистерия. А не като Бонд поставен в кожата на британския дедуктивен гений.
Десетки, ако не и стотици актьори са били натъпквани в шаблона Холмс-Уотсън. И най-често са били действително поставяни почти насила в него. Гай Ричи не прави това. От една
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 5 : › : »
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
