Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Английска литература

Автор: Ангел Генчев, събота, 28 юни 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Един сборник разкази никога не е като роман - не създава същото усещане. Дори да е събран около една тема, дори да е на един автор - пак не можеш да кажеш с тази лекота "авторът - така и така, сюжетът - това и онова; идеите - тъй или иначе, стилът - еди как си". Сборникът е по-скоро калейдоскоп - при всяко завъртане и цветовете, и фигурките се менят, и доста рядко да се повтарят, дори и понякога да се наподобяват. Ето и тези "Чупливи неща" - авторска, но не и тематична подборка - коктейл от различни хрумвания, породени по различно време и от различни стимули в съзнанието на Нийл Геймън, прехвърлени на хартия от иначе лекото му перо. Най-близката асоциация, която хрумва пък на мен е призма - призма, пречупваща творческия устрем на британеца във всевъзможни, на места дори невъзможни,

Автор: Т. Христов, вторник, 27 май 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Преди няколко години гледах един доста симпатичен и интересен филм наречен "Шивачът от Панама" с неотразимия Джефри Ръш и хубавелкото Пиърс Броснън. И докато четях "Нашият човек в Хавана", сюжетът ми се стори странно познат. Затова си направих малко литературно разследване, любопитството ми е толкова неизкореним недостатък, колкото и пословичния ми мързел. Оказа се, че гореспоменатия филм е базиран върху история на Джон Льо Каре, който пък се е вдъхновил от книгата на... Греъм Грийн, с една дума литературният свят явно е малък. Между другото произведението на Грийн не е било добре прието от Кастро и компания, най-вече заради представянето на режима на бившия вече диктатор Батиста като едва ли не увеселителен парк, но това е вече друга история, нека да се върнем на книгата. Сюжетът

Автор: Ангел Генчев, събота, 26 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Малко е особено да пишеш за „нефантастичен” роман на един от най-изтъкнатите фантасти на всички времена. Всъщност не е точно така – определението не е напълно коректно – „Песните на далечната Земя”, които се явяват разширена версия на едноименния разказ на Артър Кларк, са пълнокръвна научна фантастика, с една малка особеност. А именно - акцентът им е върху "научна". Може би все пак трябва да съм малко по-обстоятелствен, за да не стане недоразумение. Голямата част от фантастите, особено тези, които имат афинитет към Космоса – какъвто е и самият Кларк – някак неизбежно позволяват на фантазията си да се отпусне в едни доста по-широко скроени граници. И съвсем не е рядко срещано явлението тези граници да надминават закономерностите на Вселената такава, каквато я познаваме – било то

Автор: Александър Арсов, четвъртък, 10 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Този път ще ви разкажа за една от най-кратките книги на Съмърсет Моъм, като ще се постарая и аз самият да бъда кратък. В интерес на истината краткостта е една от най-често отправяните критики към този съвсем кратък роман, или може би е по-правилно да се нарече повест, тъй като цялата творба е не повече от 120-130 страници, а защо не новела или удължен разказ, ако щете. Хората, отправящи тези критики, ми напомнят на онези музикални "ценители", според които продължителността на едно произведение е кажи-речи правопропорционална на неговата гениалност. Известно е, че размерът е свързан с различни форми на маниакалност и комплексарщина, но аз трябва да ви кажа, уважаеми почитатели на големите неща, че размерът не винаги има значение. В този случай - определено няма! Отново ще си

Автор: Александър Арсов, четвъртък, 03 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Някои хора казват, че нямало мечти, които да се сбъдват, а само цели, които се набелязват и постигат. Аз мисля, че подобна тотална липса на житейска романтика не е здравословна. Големи количества от същата също са вредни, и то много, но малко все пак си трябва. Други казват, че мечтите било най-добре завинаги да си останат мечти, но аз и с това не съм съгласен. Да, винаги трябва да има несбъднати мечти, към които човек да се стреми, но чат-пат не е зле - така, профилактично - някоя мечта да се сбъдва. Не е вярно, че мечтите не се сбъдват! Мога да го докажа! Преди време си пожелах да прочета Christmas holiday (с измисленото един Господ знае от кого безобразно българско заглавие "Една любов в Париж") на Съмърсет Моъм в оригинал и за известно време това беше една от моите мечти.

Автор: Александър Арсов, понеделник, 31 декември 2007.
Публикувано в Статии :: Литература

Един от най-характерните феномени, с които името на Съмърсет Моъм винаги се е свързвало, са неговите пътувания по широкия свят. Още като студент, когато светът е спокойно място, животът - лесен, а пътуването - евтино, бъдещият велик писател се запилява със седмици из Флоренция и остров Капри, а в началото на миналия век посещава за първи път и обиква завинаги земята на Веласкес и Сервантес, Калдерон и Лопе де Вега. До края на 91-годишния си живот Съмърсет Моъм не прекратява своите пътувания по цял свят - Европа, Америка, Азия - и не се уморява да наблюдава тези странни същества, хората, които за него винаги са били по-интересни от природните красоти или шедьоврите на изкуството. През 1916 г. посещава за първи път Далечния изток - пътуване, което през 20-те и 30-те години е последвано от

Автор: Александър Арсов, неделя, 16 декември 2007.
Публикувано в Статии :: Литература

Знаете ли, че ние всички сме роби? Може би звучи пресилено, а защо не и жестоко, но е така. Странно е, че досега не се бях замислял сериозно върху човешкото робство, но поредното прочитане на първия истински шедьовър на Съмърсет Моъм - "Души в окови" - ме накара да го направя, и то доста дълбоко, всеобхватно и... разтърсващо. По-надолу следват хаотичните мисловни течения от черепната ми кухина, където редовно става течение... просто защото е куха. Но това вече е друга тема. Оригиналното заглавие на романа не е толкова поетично, колкото българския превод (на Димитри Иванов, ако се не лъжа), но е не по-малко красноречиво, може би защото е взаимствано от Спиноза – Of human bondage или, буквално, "За човешкото робство". Самият писател споделя, в един забележителен предговор, че

Автор: Александър Арсов, понеделник, 19 ноември 2007.
Публикувано в Статии :: Литература

Този път ще се върна доста назад във времето, защото това е първият роман на Съмърсет Моъм. Той е написан преди 110 години – през 1897 г., докато бъдещият писател все още е студент по медицина в лондонската болница „Св. Тома”. Успехът, макар и скромен, го подтиква да зареже лекарската професия и да се отдаде изцяло на писането. Така че, в известен смисъл, този роман има особена сантиментална стойност за всички, които истински ценят творчеството на великия английски писател. През 2001 г. той беше издаден за първи път на български език от ИК "Прозорец". Това е кратката и трагична история на Лайза Кемп – едно обикновено, 18-годишно момиче, което живее на улица Виър в Лондонското работническо предградие Ламбет. Шест дни в седмицата се съсипва от работа в една фабрика, за да

Автор: Александър Арсов, сряда, 17 октомври 2007.
Публикувано в Статии :: Литература

Това е още едно ревю за шедьовър на Съмърсет Моъм, което трябва да започна с уточнение по отношение на превода. Имайте предвид, че оригиналното заглавие на романа е The Narrow Corner, а “Невъзможно бягство” е името, под което творбата се появява на българския книжен пазар през 1995 г., благодарение на издателство “Фама”. Казвам това не като някаква критика към превода, а защото преди близо 30 години (по-точно – 1978 г.) книгоиздателство “Георги Бакалов” е издало роман на Моъм със заглавие “На тясно в ъгъла”, който наистина не съм чел, но съм 99,99 % сигурен, че това е друг превод на “Невъзможно бягство”. След това кратко, чисто техническо и не много лирично отклонение преминавам към сериозната част. Моъм винаги е казвал, че обича да пише за хора, които имат някаква странност в

Автор: Александър Арсов, петък, 05 октомври 2007.
Публикувано в Статии :: Литература

Трябва да си призная, че ми е трудно да напиша каквото и да е за този роман. Може би защото той няма почти нищо общо с останалите творби на Моъм, които съм чел. Пристъпих с любопитство към тази книга, бях ужасен от огромното количество окултизъм в нея, но след последната страница останах изненадващо очарован. Моите благодарности към издателство “Силует Хермит” за чудесната работа по издаването й през 1993 г. Преводът е с ясен произход и на ниво, макар че кратко сравнение с оригинала показа, че предговорът е значително съкратен (за щастие същото не важи за самия роман). В оригиналното издание той е озаглавен “Фрагмент от автобиография” (A Fragment of Autobiography) и точно това представлява, докато в българския превод всички автобиографични подробности са спестени и е оставено само


Страница: « : : 1 2 3 [4] 5 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.