Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Мъртъв като дронт (статия) - Биология, История, Американски бизон, Дронт, Еволюция, Застрашени видове, Изчезнали видове, Общество
Мъртъв като дронт

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, сряда, 16 август 2006.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Из Червена книга на междугалактическата асоциация за запазване на биоразнообразието на слабо развитите планети:
Вид: Homo sapiens
Местообитание: планета Земя, Слънчева система
Последни данни за численост (2004 г.): около 6,3 млрд.
Екологичен статус: изчезнал вид


Звучи като откъс от долнопробен научнофантастичен роман, но е някак си толкова реално. Продължаваме да сме свидетели на безумието, наречено война. Днес, през 21 век, за пореден път някъде по света едно човешко същество убива друго, гонейки някакви неясни политически дивиденти, по заповед на някого, за пари или не знам още какво. Но представете си научнофантастичен роман, в който човечеството ей така, за разнообразие, не се е самоунищожило, а извънземни нашественици по една или друга причина са започнали системното ни унищожаване. Разбира се и това не е нещо ново за литературата. Но какво става, ако не се намери героят с главно Г, човекът, който да обедини изчезващия вид и да "натупа" грозните гадини?

Уви, повтаря се една история, която благодарение на човекa се е случвала отново и отново на нашата планета. Ще се абстрахирам от замърсяването на околната среда, безогледното заличаване на горите, интродукцията на различни видове в нови местообитания и всички останали волни и неволни начини, по които човек нарушава екологичното равновесие, и ще ви разкажа само за няколко случая, броящи се на пръстите на едната ръка. Защото това са случаи на уникална жестокост, довели до безсмисленото унищожаване на редица биологични видове.

Поводът да се поразровя в литературата и да си припомня някои факти беше една много симпатична брошурка, която цели да запознае българите с инициативата за възстановяване на популацията на риса в природата ни. Съмнявам се, че този проблем ще придобие достатъчно гласност, особено в тези толкова тежки времена. Но пък няма как да не направи впечатление, че от Балканския полуостров май само у нас не се прави нищо по въпроса, а нашите съседи доста отдавна са успели да си върнат удоволствието да имат в горите си тази прекрасна котка. Както често се е случвало в Европа, редица животински видове са изчезнали или драстично намалели след столетия на ловуване. Някои като лъвът са избити на континента още в исторически времена, но пък други с навременни мерки и малко късмет са спасени за наследниците ни. Дано подобни инициативи доведат до положителен ефект за опазване на природата. Дано и някога се спре незаконната сеч и гоненето на бързи и лесни печалби за сметка на непоправими щети върху околната среда.

Много по-чести обаче са примерите, в които европеецът, откривайки нов континент или остров, започва унищожаването на уникални и в повечето случаи беззащитни видове. Много от тях са изчезнали завинаги от лицето на Земята, а много други ще изчезнат поради безвъзвратно намалелите им популации или унищожени местообитания. А генното инженерство едва ли ще направи чудо. На теория, ако се намери достатъчно генетичен материал от останки, тези видове биха могли да бъдат възстановени чрез клониране. Но на практика това не е толкова лесно, колкото изглежда в Юрски парк. Проектът за клониране на тасманийския вълк например беше широко анонсиран, набра начална скорост и в един момент потъна в забвение. Този първи опит в тази насока е изключително любопитен, важен от научна гледна точка и заслужава адмирации. Но дали науката е достигнала необходимото ниво на развитие и дали изобщо е възможно да се направи подобно нещо? Това са въпроси, на които трудно ще получим отговор.

Особено стряскащ, но получил благоприятна развръзка, е случаят с американския бизон. Всеобщо известен е фактът, че това едро тревопасно е скитало из американските прерии в численост, трудна за възприемане. Безбройните стада мигриращи животни са осигурявали препитание и редица други необходими продукти на прерийните индианци, но последните не са могли по никакъв начин да заплашат популацията от бизони. С постепенното завземане на Дивия запад, белите заселници благодарение на модерните си оръжия започват методичен лов. Първоначално заради месото и кожата, постепенно избиването на бизони придобива политически оттенък. От една страна безогледният лов бил част от стратегията за покоряване на индианските племена, а от друга железницата виждала в огромните стада сериозен проблем. След като един биологичен вид може да доведе до дерайлиране, повреди по локомотивите и до забавяне на влакове с денонощия (докато мигриращите животни пресекат линията), защо всъщност да не го унищожим?

Според редица сведения в периода след 1870 г. ловът на бизони достигал понякога до 100 000 индивида на ден в определени сезони. Резултатът бил плачевен - от милионна популация броят им през 1890 г. бил сведен до 750. Затова може да се възприеме като цяло чудо последвалата програма за възраждане на вида, така че в момента да не се счита за застрашен.

Не такъв късмет обаче имал доста по-невзрачният странстващ американски гълъб (Ectopistes migratorius). Според редица сведения, на които би трябвало да може да се вярва, тази птица се срещала в многочислени популации из цяла Северна Америка и живеела в огромни колонии. Миграциите се осъществявали на ята, като най-голямото регистрирано било с ширина от 1,6 километра и дължина от над 500, като броят индивиди в него е изчислен на 2 милиарда. Трудно е наистина да си представим подобна маса от птици, която буквално би закрила слънцето за часове. Още по трудно е да си представим как в рамките на столетие този вид е напълно заличен от природата. Масовият лов, единствено заради сравнително вкусното и много евтино при тази численост месо, е единствената причина за изчезването на вида. Още по-ужасен е фактът, че през 1896 г. последното диво ято от около четвърт милион птици било почти избито от спортни ловци, чийто единствен мотив бил да пострелят по последните останали индивиди.

Странстващият гълъб е придобил известност не само чрез трагичната си история, но и като герой на най-известния пример за коекстинкция. В продължение на години се смятало, че вид паразитни акари са изчезнали заедно с гостоприемника си, но накрая те били открити отново за науката върху друг вид гълъб.

На фона на горния случай, изчезването на толкова известния безкрил гълъб дронт не изглежда нещо кой знае какво. Тази неугледна нелетяща птица, обитавала някога остров Мавриций, се оказала жертва на пълната си беззащитност и доверчивост, както и на глада на моряци и заселници за достъпно прясно месо. Само за около две столетия след откриването на вида, той бил напълно заличен от хората и домашните животни, а тъжната му история провокирала и израза "мъртъв като дронт", защото дори за някои видове да се таи надежда, че са се запазили, нелетящия гълъб от остров Мавриций е безвъзвратно изчезнал.

Искрено се надявам към този списък и наред с квагата, морската крава на Стелер и още много други да не се прибавят нови видове животни и растения. Когато един биологичен вид, създаван в продължение на милиони години от природата, изчезне единствено заради капризите на човека, това е безумие, което надминава войните.






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 6050 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (224) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.