Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Бог умря, да живее бог (статия) - Творчество
Бог умря, да живее бог

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 04 декември 2006.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Продължение на Представителят

--

Джо* беше бог. След последното "разтърсване на чувала", породено от промяната на виждането, че местен човек трябва да е бог на своята планета, Джо стана бог на една малка спретната планета с две луни отпред. Планетата не беше нищо особено (в крайна сметка коя напреднала цивилизация се нуждае от бог), но въпреки това пенсионираният съдия от Земята беше доволен от работата си. Той беше пътят, и истината, и животът. Това определение ласкаеше самолюбието му и затова го беше наложил на местното население. Джо не беше лош бог. Угаждаше на питомците си, макар че вечните им оплаквания го дразнеха. Това продължи до момента, в който на Джо му писна.

Един от големите теологични въпроси на Нексус 5 беше дали бог спи. Ако някой от свещениците на планетата можеше да надникне в апартамент 071272 на галактическата централа, спорът щеше бързо да приключи. Защото бог не само спеше, а и хъркаше доста мощно. Това обаче продължи само до 0630 стандартно галактическо време, когато часовникът на масичката до леглото на Джо започна да звъни. Всъщност, освен за спящия, "звукът" не съществуваше, защото се изпращаше по телепатичен път директно в центъра на слуха на спящия, часовникът беше настроен само и единствено за мозъка на Джо, а в галактиката няма два еднакви мозъка.

Джо стана и започна да се облича.

"Хубаво е да си бог" - мислеше си Джо - "но е много гадно да се събуждаш всяка сутрин точно в 0630 и още преди закуска да те засипят с гадните малки човешки проблеми."

Джо облече комбинезон в зелено, синьо, жълто и червено - модните напоследък цветове - и се зае с неприятната процедура по бръсненето. Докато се бръснеше, се гледаше в огледалото и си мислеше:

"Изглеждам като папагал в тези дрехи."

- Еххх, мода - произнесе гласно той.
- Модните тенденции в галактиката клонят към изчистени тоалети... - чу се от компютъра.
- Престани - кресна Джо.
- Но, сър, Вие поискахте канал "Мода" - отговори компютъра.
- Що не се гръмнеш - отговори бившият съдия.
- Чувствам се засегнат от тази забележка - обади се компютърът - Аз никога не греша, следователно недоволстото Ви трябва да бъде насочено към Вас самия. Плюс това ми е физически невъзможно да се "гръмна".
- Да бе, ама когато най му трябваш на човек, все гръмваш.
- Истината е, че съществува природен закон, открит от землянина Мърфи, който...
- Знам какво гласи. Няма нужда да ми обясняваш.
- ... и тъй като галактическата централа - продължаваше компютърът - не може да нарушава фундаменталните природни закони, в мен са заложени схеми за временна неизправност, които обаче не мога да контролирам, поради което е невъзможно да "гръмна".

"Почнах да споря с компютър, докъде я докарах" - помисли си Джо и излезе.

В помещенията на божественото представителство на Нексус 5 цареше хаос. Това явление се наблюдаваше в цялата Галактическа централа и, въпреки усилията на 4 000 президенти, не само че не намаляваше, а напротив - все повече растеше. Някои казваха, че причината за това е законът за всемирния хаос, други - че е следствие от хаотичното движение на газовите молекули, но Джо предполагаше, че причината е просто в тромавата администрация.

- Ка-акво-о става тук? - извика Джо.
- Съжалявам, Ваша Вечност, работим здраво, затова е така - каза директорът на отдел "Геотектоника и партийна дейност".

Двата отдела бяха обединени в един, поради простата причина, че на Нексус 5 нямаше партии и нямаше и да има в близките 700 - 800 години, което правеше съществуването на отдел "Партийна дейност" безсмислено. Въпреки това на Джо му се наложи да води титанични (в буквалния смисъл на думата) битки със синдикатите, докато успее да затвори излишния отдел. За негово учудване персоналът изобщо не намаля след сливането, а напротив - новият отдел имаше два пъти повече служители, отколкото сумарно имаха двата отдела, докато бяха самостоятелни. Това научи Негова Вечност никога да не създава "суперотдели", защото колкото по-голяма е една организация, толкова повече излишни служители - протежета, любовници и т.н. - могат да се скрият в тълпата.

- Работите... как ли пък не - промърмори Джо и влезе в кабинета си. - Какво ново? - попита.

Личният му секретар веднага отговори:

- Местното население на Северния континент иска слънчево време.
- И по-точно?
- Кралство Курами.
- Откога вали?
- Ами не е валяло от три седмици, но коронясват принц Супол, който между другото тръгва на поход срещу големия Змей и иска вашата помощ.
- Помощ няма да му пращаш. А да искат слънчево време по тоя повод... стават нахални - ядоса се Джо. - Седем години суша за наказание. Текат от днес.
- Добре, Ваша Вечност, но... не е ли малко крайна мярка? Да им пратим знамение, може би?
- Стигат им толкова знамения. Като не разбират от дума - да страдат. Айдеее... у лево.
- Добре, сър.
- Какво още има?
- Кралят на кралство Кралството - Крал Крал...
- Абе ти да не заекваш? - попита Джо
- Не, кралят се казва Крал.
- Уф, колко оригинално, кой номер?
- Петдесет и шести.
- И какво иска?
- Заплашва, че ако не му върнете вълшебния меч, ще се отрече от вас.

Джо се обърка. Подобен меч не му беше известен, но пък беше трудно да запомни всички вълшебни артефакти, изпратени в помощ на местните жители.

- Какъв е тоя меч?
- Непобедимия - онзи дето се счупи в битката срещу Нистрил Вечния.
- Да си гледа работата, да не го е чупил - отсъди Джо.
- Ама той ще се отрече, това заплашва цялата Ви власт.
- Обади се на тектониката да му пуснат едно земетресение, което да му срути замъка и под развалините да загине съпругата му.
- Той не е женен.
- Тогава любовницата.
- Ами той е малко... особен. Нали разбирате... - притесни се секретарят.

Джо вдигна очи от сводката, която четеше, погледна секретаря и повдигна вежди.

- Да не е обратен?

Секретарят се захили.

- По-точно гей.
- Същото. Тогава любовникът му, толкова ли си тъп, че не можеш да схванеш идеята?
- Да, сър. Ами ако не разбере знамението.
- Прати му Ангел Небесен да му разясни положението.
- Г-н Небесен е в отпуск.

Джо се ядоса:

- Тогава отивай ти и му кажи, че си ангел и ще му е** ***, ако не си опича акъла.
- Тръгвам - намръщено каза секретарят.
- Абе ти да не си идиот? Довърши си работата. Ще идеш в извънработно време.

Обсъждането на проблемите продължи в същия дух. В същото време в кабинета на Галактическия Президент се провеждаше заседание. В луксозно мебелирания кабинет около карбоновата маса в ергономичните кресла бяха седнали директорите на комисии и обсъждаха с Президента проблемите на галактиката, и по-конкретно проблемът с боговете на изостаналите планети.

- Проблемът е ясен - говореше малкото космато същество, което представляваше една от федералните планети, едни от най-напредналите цивилизации в Галактиката. - Проблемът е открит отдавна и никой не си дава труда да го реши. Добивайки безконтролна власт над беззащитни същества, разумните индивиди стават агресивни и жестоки. Погледнете последните сводки. Ето тази е от днес - каза посланик Дюп (това беше името на косматото същество) - бивш съдия, човек честен, почтен. Никога не е бил склонен към агресия, а сега - земетресение, суша и освен това пълна незаинтересованост за проблемите на хората. Само наказания праща и нищо друго.
- Можем да го отстраним - каза Президентът.
- Ако беше само той, да - намеси се в разговора консулът на Спетрена 7, - но това се наблюдава при 97% от боговете.
- Бихме могли да въведем ротационен принцип - каза Президентът.
- Нали опитахте - отвърна му посланик Дюп - и какво стана? Три месеца и пак започнаха. Тъкмо навлязат в работата и всичко се повтаря. Идеята Ви не струва и пукнат атом, г-н Президент.
- Е, какво предлагате тогава?
- Да оставим хората да се развиват сами - каза посланикът. - Да премахнем боговете.

С това изказване Дюп все едно хвърли бомба насред стаята. Всички замръзнаха. Трескаво започнаха да претеглят плюсовете и минусите на предложението. Някои дори започнаха да си припомнят нормативната база за отстраняването на боговете.

Гробната тишина беше нарушена от протопрезидента на Имлоя 3:

- Господа, решението е мъдро и ми се струва вярно...
- Вярно е, експертите разиграха цялата ситуация в компютърна симулация... - прекъсна го посланик Дюп, който беше на свой ред прекъснат от протопрезидента.
- Оставете ме да довърша. Решението ми се струва мъдро, но синдикатите няма да позволят да освободим такъв голям брой хора от длъжност. Дори авторитетът на г-н Президентът няма да помогне в този случай.
- Вярно е - съгласи се Президентът.
- Аз не казвам да ги уволним - възрази посланикът, - можем да ги преместим на друга длъжност.

Лицето на Президента доби замислен вид.

- Сигурен ли сте в ефекта? - попита той.
- Абсолютно - отговори Дюп.

След кратко колебание Президентът реши.

- Подлагам предложението на гласуване.

Три месеца по-късно Боговете не съществуваха. Отначало всичко започна добре - планетите, добре поддържани от специализирани технически екипи, предлагаха идеални условия за населението, икономиките процъфтяваха, хората благоденстваха, но... не можеха да съществуват без богове. Години след като боговете умряха, хората си създадоха нови - боговете на парите, хазарта и алкохола, на войната и насилието. Останали без божествен контрол, хората започнаха да извършват насилие над най-беззащитното - природата, а после посегнаха и на себе си - унищожителни войни се водеха по всички изостанали планети, слабите използваха тероризма като отговор на агресията на силните. Умряха квадрилиони разумни същества.

***

В кабинета на Галактическия Президент се провеждаше заседание. В луксозно мебелирания кабинет около карбоновата маса в ергономичните кресла бяха седнали директорите на комисии и обсъждаха с Президента проблемите на галактиката, и по-конкретно проблемът с изостаналите планети.

- Посланик Дюп, Вие забъркахте тази каша - говореше Президентът, - кажете сега как да я оправим.
- Моето предложение е да върнем боговете. Не виждам друг изход - омърлушено каза посланикът.
- Господа, вече веднъж взехме необмислено решение - каза протопрезидентът. - Нека обмислим...
- Няма за кога - възрази консулът, - докато мислим, там умират хора.
- Подлагам предложението на гласуване - твърдо заяви Президентът.

Ден по късно Джо влезе в божественото представителство на Нексус 5. Всички бяха на крака. Като го видяха да влиза, извикаха в един глас:

- Бог умря, да живее бог!

_________________

* Името на главния герой е сменено по съображения, които авторът ще разкрие в следващия разказ от поредицата.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=5889






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 3546 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (8) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.