Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Човек дори добре да живее, излиза на улицата (статия) - Обзор, Общество
Човек дори добре да живее, излиза на улицата

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 19 декември 2006.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Накратко

Виж още: Обзор [22]; Общество [65]

Докато обмислях как да започна тази статия ми хрумна нещо, което звучи грубовато, но въпреки това ще го споделя с вас. Замисляли ли сте защо няма български пилот във Формула 1 при положение, че всеки шофьор в китната ни роднина обича екстремното каране и високите скорости? Ами замислете се - във Формула 1 има две неща, които нашите водачи мразят до степен на непоносимост: спиране на стоп линия и ограничение на скоростта (в бокса). При тази непоносимост родният джигит няма да може да стартира, а ако стартира, като влезе в бокса ще прегази малко механици, ще превиши скоростта и ще бъде изхвърлен от спорта. Защото кой ще му сложи 10 секунди престой наказание, та да изпогази още механици, а?
С шегата дотук. По българските улици се движат джигити и потенциални жертви. "Шофьор" започва да звучи по-страшно от "терорист", а "автомобил" - като малка спретната бомба с двойна детонаторна верига. Проблемът е ежедневен. Всеки, който пресича улицата на зелена светлина, се сблъсква с водачи, отнемащи му предимство, водачи, форсиращи колата, защото са отчаяни, че не могат да ти отнемат предимството без да те сгазят, водачи, летящи през пешеходни пътеки със скорости, достигащи необходимата за излитане на ТУ 154, терористи... прощавайте, водачи, ускоряващи по кварталната уличка с пилене на гуми и рев на двигател, иначе казано летящи към собствената или чуждата гибел. Всеки от нас, дори добре да живее, излиза на улицата.
Проблемът е ясен - лошо обучение на шофьорите или липсата му, почерпките на органите на реда, и манталитет. И за да не бъда голословен, ще започна директно с примери от личен опит. Когато карах курсовете, случих на инструктор. Трябва да призная, че бях шофирал в присъствието на баща ми по знайни и незнайни черни пътища в нивите на дядо ми и се чувствах готов, ако не да участвам в световния рали шампионат, то поне да карам като таксиджия. Факт е също, че баща ми старателно беше прибрал всички видове ключове от колата на сигурно място в момента, в който ме научи как да тръгвам от място... ей тъй, защото бях на 18 и не бях взел книжка, а не защото не ми вярваше. Качих се в колата, обясних на инструкторката, че мога да тръгвам от място и потеглихме. Втора, светофар, спирам. Десен завой, втора, трета и... една кола от която се носеха нежните трели на песен на Азис ме засече, паникьосах се и ми се отщя изобщо да карам.
Мина време, обучението ми вървеше добре, инструкторката дотолкова ми се доверяваше, че си вършеше работата в центъра с мен - т.е. ме вкарваше в най-големите задръствания и така се стигна до изпит. Листовки - без грешка, кормуване... зле! Оказа се, че като се престроявам и не пускам мигач е лошо, че да стъпвам на релсите при престрояване на ляв завой е лошо, че да отнемам предимство е лошо, и ме скъсаха. Втори път ме скъсаха за осем поредни неспазвания на знак стоп - то трябвало да се спира на една линия с него?!? О боже! Стоп линия... вярно бе! Третия път успях да превиша скоростта и чак на четвъртия ме пуснаха. Но навъртях толкова часове и направих толкова типични за шофьора грешки, че вече знаех... И се замислях. А ако си бях купил книжка?
Купуването на книжки е първият голям проблем. Човек купил си книжка никога не се сблъсква с подобни ситуации и излизайки на пътя няма кой да го спре, докато не се забие в някой стълб или - по-лошо - не се забие в някой друг. Човек се учи от опит, но за жалост точно този опит може да струва скъпо, а оцеляването на по-бързо пребягващия пред колата, на по-здравия автомобил и т.н. се измерва с черната хроника.
Вторият голям проблем, който осъзнах от личен опит, са недостатъчните часове кормуване. След като взех допълнителни 12 часа заради допуснати грешки, се чувствах много по уверен зад волана, реагирах вярно на интуитивно ниво и като цяло бях по-добър и по-умерен шофьор. Защото шофьорлък се учи с практика, а когато я няма, поглеждаме черната хроника и четем - неправоспособен водач уби пешеходец, неправоспособен водач се заби в дърво, 17-годишен се обърна в дере, загинаха 14- и 15-годишните пътници. Те нямат практика. Тези, които си купуват книжки, също.
Проблемът с практиката идва и от цената. Съюзът на преподавателите по авто-мото подготовка иска увеличаване на часовете по теоретична и практическа подготовка, но признава, че това би довело до вдигане на цената. И някак си се насажда в съзнанието на кандидатите, че всичко това се прави за пари. Може би, но по-качествено обучение на шофьорите може да се осигури само и единствено чрез по-добра теоретична подготовка и повече часове по практика.
Също така остават още два елемента, които засега са твърде слабо застъпени - контрол от страна на държавата към обучението и ясни и точни правила за провеждането на това обучение. На мен ми хрумва идеята да се въведе национален рейтинг на автошколите и на тези, които пускат над определен процент убийци по пътищата, просто да им се отнема лиценза. Може да се направи със схема, която отчита колко точки са останали на водачите след петата година. Тогава преподавателите ще се замислят дали да пишат часове на книга и дали изобщо да допуснат до изпит неподготвен курсист.
Третият проблем е КАТ. Сумарно четири пъти през практиката си съм превишавал скоростта - всичките на магистрала "Тракия" със служебната кола. Срам ме е, но да го крия е лицемерно. Служебната кола е Мерцедес S 500, със затъмнени задни стъкла, черна и нова. В три от случаите профучах покрай кола на КАТ със скорост между 200 и 250 без никакви последствия. В четвъртият за жалост радара правеше снимки. И ме вразуми. Защото като си платих глобата се замислих защо трябва да ги давам тези пари за четиридесет спестени минути. Значи принципът на тоягата работи. Поне за мен, а сигурно ще работи и за други. Но за жалост българският шофьор дотолкова го храниха с моркови, че сега ще трябва да яде яки сопи, за да влезе в релси. Аз изядох две и вече се стремя да карам като нормален човек дори по магистралата. Изкорениха ми последния лош шофьорски навик. Ех.
КАТ има известна воля за разрешаването на проблема. Напоследък съм приятно изненадан, че се правят проверки на автопатрулите, че колите се оборудват със снимащи радари, че в София стартира система за видеонаблюдение, за която преди дни бяха отпуснати допълнителни средства над предвидените в бюджета. И ако се замислим, има известен ефект - вече се случва сравнително често водачи да спрат на пешеходната пътека до Ректората, нещо което беше повод за празник преди 5-6 години.
Но остават глобите. Винаги съм казвал, че скандинавците са разумни хора. Глобите в закона не е зле да се обвържат с доходите на нарушителя. Защото едно е да друснеш 500 лева глоба на човек с 300 лева заплата, друго е 500 лева глоба на човек с 5000 лева месечен доход. Данъчните имат електронна система, полицията също. Пише се акт, отива в КАТ, изчислява се процент от последната подадена данъчна декларация и се определя глобата. Това е толкоз просто и логично. Чудя се дали ако бяха глобили шефа на "Нокиа" със 100 евро щеше да усети глобата? Щеше да й се изсмее! Докато като му друснаха онази ми ти шестцифрена сума ми се струва, че се е позамислил.
Също така би било добре да се върне правото на охранителна полиция да спира и глобява за някои по-тежки нарушения. Защото винаги остава горчив вкус в устата ми, когато ми отнемат предимство на "зебра" пред очите на патрулка. Е, възмущението ми до известна степен изчезна след като зададох директен въпрос на седящите вътре дали не е редно да направят нещо и получих отговор: "Редно е от морална гледна точка, но по закон ще ни накажат, ако се оплаче". Ами прави са. И те деца хранят.
Неправоспособните водачи. Тук вече проблемът е в семейството. Защото нито един пубер не се е убил със собствена кола. Но това е друга тема. Тема за възпитанието на децата и за възпитанието на родителите, тема за семейството и отговорността, и най-вече за липсата й.
Ще завърша с цитат. "За периода 1990-2001 г. при ПТП са загинали 13 940 и са били ранени 93 380 граждани. От загиналите 5 249 са водачи, 4 004 - пътници и 4 688 - пешеходци. Независимо от известното задържане и подобряване на относителните показатели по безопасността на движението в нашата страна, следва да се отбележи, че в сравнение с редица европейски държави относителната аварийност у нас е от 1,5 до 3 пъти по висока.".

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=132307#132307






Допадна ли ви този материал? (11) (0) 5984 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (67) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.