Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Няколко думи за образованието (статия) - Гражданско общество
Няколко думи за образованието

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 11 януари 2007.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Всеизвестен “факт” е, че българите са интелигентен народ с висока обща култура на населението и още по-висок процент на получилите висше образование. Нация от специалисти – не, по-скоро от гении – която страда много от калпавото си управление и безпаричието. Излизам на улицата и какво да видя: тук един гений в спортно облекло – тип анцуг, с мръсна газ с новия си “баварец” отнема предимството на линейка и полицейска кола едновременно. В това време потенциален мозъчен хирург се клатушка по улицата, лъхайки на джибри и прегръща някакъв уличен стълб, все едно са първи приятели. Група висшисти висят на кисели краставички и огромно количество “домашна” ракия в кварталната кръчма, обслужвани от икономистка – отличник. Ех, мила родна картинка, би казал един голям човек. Защото, дами и господа, един от признаците на величие, характерни за повечето ни творци, е способността за самоирония. Както на личностно, така и на национално ниво. А както гласят “природните закони”, дори и най-гениалните семена се израждат в лош хумус.
Като пресен продукт на образователната система в родината, минал през всичките й нива и превъплъщения, ще си позволя да изложа личните си впечатления с може би малко остра нотка. Разбира се, това не е образованието, което са получили моите родители, а вероятно не е и образованието, което са получили по-малките с една-две години, да не говорим за сегашните първолаци. Което вероятно е една от лошите страни на българското училище като цяло. Още от килийните времена то постоянно се реформира по онзи характерен подход, който изисква изкореняване на гнилото минало и изграждане на едни нови устои за едно по-светло бъдеще. Но, драги сънародници, не е ли приемствеността и меката еволюция по-правилният подход? Дали не е време също така да спрем да въвеждаме източния, западния, юго-северния и космичния опит със сляпата вяра, че щом там работи, значи и тук ще работи?
Но да обобщя така дълбокото ми огорчение още от онези времена на начален преход, когато бях в “елитно” основно училище.

Липса на мотивация, както у учители, така и у ученици. Учителите, както и университетските преподаватели, винаги са били една от най-онеправданите материално прослойки на българското общество. На фона на мизерните заплати, особено при първите, все повече намаляват правата, по които може да се “репресира” редовия ученик. Особено последните нововъведения в средното образование почват да ме убеждават, че целта на държавата е изкуствено да повдига привидното ниво на учениците. Учителят няма никаква мотивация да се занимава сериозно с подрастващите, а по-скоро му се налага да си търси странични източници на доходи. Оттук идва следната картинка: ученик с шестици, който не е научил нищо, с което да кандидатства за университет, което налага същите учители да му дават скъпи и прескъпи частни уроци. Друго непосредствено следствие е ширещата се корупция, срещу която явно бъдещият висшист няма нищо против. А къде остана възрожденската безкористност? Ами остана във Възраждането.
Що се отнася до ученика, то държавата и родителите явно не намират причина да му покажат някаква полза от образованието и възможност да развива заложбите си. Навремето беше популярна фразата “учи мамо, за да не работиш”. Първо, това е толкова погрешно схващане, че заслужава публично бичуване в медийното пространство. Именно специалистите, тези с конкретно висше образование работят най-много и дават всичко от себе си за просперитета на нацията (и собствения си, разбира се). В България обаче специалистите често не са много по-високо от учителите си. За сметка на това са многобройни. Куцо и сакато е завършило висше образование, като на моменти дори не знае какво точно. През цялото ми следване ме изумяваха хора, които не знаеха защо изобщо учат това. Е какъв е смисълът на 60% (примерно) висшисти, ако от тях 10% практикуват професията си. Помпане на национално самочувствие и разхищение на ресурси.
На ниво начално и средно образование положението не е коренно различно. Ако навремето в завършването му се виждаше едничкия смисъл да се отървеш най-после от това “мъчилище”, то сега разрухата е пълна. Младите виждат ясно как онези, които не учеха навремето, сега карат лъскави коли и пият Джони. И с какво да излезе насреща учителят? Как да убедиш някого, че ако знае кой е Ботев и кара 20-годишна Жигула, ще спи спокойно, макар и с празен стомах. От друга страна, в някои университети може би не е толкова трудно да завършиш филология и без да знаеш кой е Ботев. Груб и агресивен пример, но не бих казал, че се шегувам. А някой ден дипломата може и да потрябва, дори само за да може баба да се хвали пред приятелките с умното си внуче.
Тук трябва да споменем ролята на родителя и възпитанието вкъщи. В общия случай той или не се интересува от отрочето си, стига да не носи двойки (щото не му пука), или е дотолкова убеден в гениалността му, че минава в същата графа на липса на интерес. Имаше много хубав пример в един български филм, който илюстрира превърналия се в анекдот случай с насилственото свирене на цигулка. А беше модерно от ранна възраст децата да стават гениални цигулари. Ако ли пък на детето очевидно не му върви учението, то тогава виновен е или учителят, или държавата.

Система на обучение, която, извинете, стимулира всичко друго, освен мисленето. Още помня часовете по литература. Мъкнеха се многотомни литературни анализи, в които мастити литератори бяха разчоплили до последната запетая великите произведения и за заветната шестица единствено трябваше да възпроизведеш техните размисли. Дотук добре, ама дали автора наистина това е искал да каже и дали не е по-добре, макар и на по-ниско ниво, ученикът сам да стигне до тези изводи и да ги защитава пред аудиторията на съучениците си – това е дълбоката мистерия, която занимава съзнанието ми. Да не говорим, че предпочитаните мастити литератори се сменят през година-две, защото видите ли, при този и при онзи социален строй Вазов е искал да каже съвсем различни неща.
И така, кретайки с чужди размисли и зазубрени фрази, преписвайки на контролни и класни, детето стига до момента да кандидатства, първо в гимназия/техникум, после и в университет. Повярвайте ми, виждал съм прегледани кандидат-студентски работи, в които са поправяни синонимни думи, защото не ги пишело така в учебника. Е да, наистина е трудно да се оценява обективно, но защо поколения гимназисти трябва да научават препинателен знак по препинателен знак читанките, за да имат шанс да се класират в хубава специалност в добро висше учебно заведение.
Разбира се, в университета положението не се променя съществено. За пет години през забуления в алкохолни изпарения ум на студента преминават тонове ненужна информация, наложени от идеята за широка специална обща култура и комплекса “моят предмет е най-важен”. И тогава идва моментът, в който се оказва, че младият специалист е напълно неспособен да приложи знанието. Няма да се впускам в излишни примери от личното ми следване, само ще спомена, че на един тест в последните години десет души с десет комплекта лекции и няколко специализирани учебника, обсъждайки свободно задачите, изкарахме средна оценка от 4,50. Това, повярвайте, беше първата истинска проверка на нашите способности да боравим с материала.

Малките камъчета, които обръщат колата. На първо място да разчопля горепосочения комплекс на учителите. Още в първи клас и на гаргите беше ясно, че пеят по-добре от мен. Това обаче не пречеше на една лелка в кабинета с пианото да изисква от мен два пъти седмично да пея “Сладкопойна чучулига”, за да не повторя трети клас. Тогава мразех вторниците. Сигурен съм, че в същото това училище много даровити певци завинаги скъсаха с тези си мечти, защото никой не се зае сериозно с тях. Близо десет години по-късно някои от най-перспективните студенти в моята специалност, два курса по-надолу, прекъснаха, защото след осмо явяване на изпит върху един “телефонен указател” (много далеч от интересите на цялата съвременна наука) не успяха да убедят преподавателя в старанието си, както и че има и различни оценки от двойка и шестица.
После трябва да спомена самите читанки, както и изучавания материал по принцип. Все още си спомням със сълзи на очи, че “енергията, която е нужна на сперматозоида да достигне до яйцеклетката се равнява на нужната, за да преплува човек Антлантическия океан, ако той беше пълен с карамелизирана захар”. Това, което е фрапиращо за мен обаче е, че никой не прави разлика между непълна и невярна информация. Едно е да представиш материала в смилаем за шестокласника вид, друго е при това “смилане” да напишеш нещо невярно. Повярвайте ми, по някои въпроси за 15 години си смених три пъти идеята, което не идва от прогреса на науката. Отделно, че страшно много неща се учат по време, когато “не им е дошло времето”, както и че по някои предмети липсва каквато и да е последователност на обучение и всяка смяна на учител е свързана с дълбоки катаклизми в представите на ученика.

Понеже се увлякох доста в собствения си патос, ще си позволя в заключение да отбележа, че не се смятам за някакъв велик стратег на образователната система и да се извиня на всички мои преподаватели, които са си тровили нервите (и продължават да го правят) в процеса на изграждането ми като човек и специалист. Гореизброените размисли се отнасят по-скоро до тенденции, отколкото до общовалидни правила. Изключения има, и те създават наистина мотивирани и кадърни млади хора. Но все пак ми се струва, че родното образование се нуждае от спешна реанимация, преди да констатираме час на смъртта. Не ми е приятно да виждам бъдещето на България по кафенетата и компютърните зали с цигари и алкохол в ръка, както и ежедневно да се убеждавам в липсата на елементарна квалификация у лекаря, колегата до мен и водопроводчика ми.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6035






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3986 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (164) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.