Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Герой (статия) - Творчество
Герой

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 02 февруари 2007.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Добри Александров* не беше особено даровит младеж, според хората. Не че беше по-глупав от другите на своята възраст, не че нямаше разни таланти, напротив – свиреше и пееше добре, бе квалифициран инженер, завършил престижен университет. Но когато имаш такива гениални родители като неговите, ако не си гений те смятат за нищожество.

Точно затова Добри постъпи в Звездната разузнавателна служба – мястото за всеки авантюрист, който не може да си намери свястна работа. Но 25-годишният, строен, синеок младеж с кестенява коса не беше авантюрист. Той бе човек, търсещ спасение от снизходителните погледи, които хората му отправяха, когато си мислеха, че не гледа. Търсеше спасение от шепота, с който колегите го изпращаха, когато си мислеха, че се е отдалечил достатъчно за да не чува. Търсеше спасение от славата на родителите си. Баща му също беше инженер, носител на почти всяка значима награда в своята област, а майка му – световноизвестен лекар, член на Световния Научен Съвет. Това бяха родителите, заради които сега Добри се намираше на стотици парсеци от Земята.

Работата бе досадна – първоначално разузнаване. Или, с други думи, детайлно изследване на звездата и планетите, които обикаляха около нея. Ако имаше такива. Затова и същинските авантюристи я отбягваха – но Добри не беше такъв човек. Поемаше всякаква работа, щом съзнаваше важността на това, което върши.

Корабът беше от най-нисък клас. Разузнавач С127, малък по размери – имаше само командна кабина, лаборатория, спалня и тренажор, с екипаж от един човек и един робот – напълно достатъчно за първоначално разузнаване. Добри вече беше приключил с изследването на звездата – малко по-топла от Слънцето, напълно подходяща да поддържа живот на четвъртата планета от системата. Беше приключил и с изследването на външните планети и сега му предстоеше да се захване със самата четвърта.

Тъй като тя беше обитаема, уставът предвиждаше да остане в орбита около нея, докато не се убеди, че няма опасност за него или за местното население – ако има такова – и чак тогава да се приземи. Добри извърши няколко изследвания на горните слоеве на атмосферата, прати някоя друга сонда, докато се увери, че дори тук да е имало население, то е малко вероятно в момента да е останал разумен живот. Просто твърде много пустини и малко на брой "оазиси" – главно в планините, където се бяха запазили образци на местната флора и фауна.

"Това не е естествено – разсъди Добри. – Природата не може да сътвори подобно нещо. Може би е имало разумен живот, но ми се струва абсурдно разумни създания да докарат собствената си планета до това състояние. Дали не е имало външна намеса? Война или нещо от тоя род. Стига фантазии – прекъсна собствените си той, – ще кацнем и ще видим. Все нещо ще се е запазило, може и някой летопис да открия – ако е късно да им помогнем, поне да разберем какво е станало с тях."

Вече убеден, че на планетата е имало живот, Добри силно се надяваше в "оазисите" да открие групи оцелели хора. А след подобни разсъждения беше съвсем естествено да избере за място за кацане плато, намиращо на около стотина метра над един от зелените острови в този иначе пустинен свят. Като майстор в своята професия, Добри реши да се спусне постепенно, като постоянно прави анализ на различните слоеве на атмосферата и все по-детайлни снимки на повърхността. Настани се в командната кабина и започна маневри за приземяване. Скоро отчете завишена радиация, макар и в допустими граници – интересен факт на фона на това, че сондите не дадоха информация за голяма концентрация на радиоактивни елементи в земните недра. Значи едно от предположенията му се потвърждаваше – имало е някаква катастрофа.

"Да, катастрофа е било, предстои да се изясни каква - мислеше си Добри докато траеше спускането. – И дали има оцелели също трябва да се провери."

След няколко часа корабът докосна повърхността на планетата. Първото нещо, което Добри направи, беше да укроти желанието си да се втурне навън. Второто – да сканира дали има живи същества наоколо – проверка колкото разумна, толкова и безпредметна в случая, защото в обсега на сензорите не попадна нищо.

"Въпросът е дали да тръгна направо към горичката, или да отложа за сутринта. Време имам достатъчно, значи не е наложително да се бърза, а пък на непозната планета винаги е по-рисковано да се скита през нощта, отколкото през деня. Риск има естествено и в двата случая, но, щом може да се намали, е по-добре да се изчака. Значи – утре сутринта, слънцето вече залязва. Време е за сън."

Но със залеза Добри усети някаква неестествена слабост, догади му се, започна да му се вие свят. Тръгна към тренажорната, която служеше и за лекарски кабинет, но още на половината път се строполи на пода в безсъзнание. Започна първата нощ на четвъртата планета.

На сутринта Добри дойде в съзнание. Имаше чувството, че нещо не е наред. За да провери здравословното си състояние, отиде до тренажорната, влезе в лекарския автомат и натисна съответния бутон. Нищо не усети. Апаратът не даваше признаци на живот. Сега Добри разбра какво не е наред – корабът беше мъртъв. Роботът бе застинал в позата, в която го беше видял за последен път, светлината идваше само от оптичните обзорни люкове на кораба, екраните на различните устройства бяха черни. Добри стана и започна проверка на корабните системи. Всичко, което е било под напрежение през нощта беше изгоряло, реакторът не работеше.

"Нито миг повече на това място. Това не може да е случайна авария, – помисли си той и започна да събира различни инструменти от склада, които щяха да му служат през времето до пристигането на спасителен екип, който със сигурност щяха да изпратят като не се прибере в дадения срок. – Ще си направя жилище като същински Робинзон."

Натовари багажа си във всъдехода и тръгна към горичката. Пътуването беше дълго, защото склоновете на платото бяха почти отвесни. Имаше "път", но той се спускаше точно в противоположната на избраната от него посока. Все пак, след дълги обиколки, достигна горичката. Тя изглеждаше зелена и свежа, но от нея се усещаше умора. Потокът, който минаваше в близост до мястото, избрано от Добри за подслон, изглеждаше чист, но химическият анализ показа, че без обработка не става за дори за къпане, камо ли за пиене. Без да се замисля, Добри се зае да скалъпи някакво временно жилище. Спести си част от работата, използвайки за стена отвесния гранитен склон на платото. И въпреки това, и въпреки че работеше бързо и сръчно, работата се оказа трудна за сам човек, та до свечеряване още не беше готов. Остана да преспи в колата, с включен реактор, за да не измръзне през нощта, когато температурите рязко падаха. Слънцето започна да залязва и с ранния мрак дойдоха вече познатите треска, отпадналост и гадене. "По дяволите! И тук ли е така? Трябва да изгася..." – мина през главата му, преди да изпадне в безсъзнание.

На сутринта първото нещо, което забеляза бе, че и реакторът на всъдехода вече не работи. Беше останал без превоз – или енергия, с изключение на три батерии, които все още бяха наред. Какво трябваше да се направи беше ясно – бързо да довърши подслона си и да се заеме с конструиране на предавател. Трябваше да потърси помощ, защото не знаеше колко време ще издържи на тези припадъци и кога няма да се събуди изобщо.

"Значи, това явление трябва да е от електромагнитен произход. Тоест, ще трябва да екранирам подслона" – си мислеше Добри, докато довършваше неголямата сграда, която щеше да му служи за временен дом. Стана късно следобед, когато се зае да внася вещите си вътре. Докато пренасяше инструментите се сети, че трябва да провери дали явлението ще се появи отново. Устройството за връзка с кораба не беше пускано през двете нощи прекарани на планетата и засега функционираше. Добри го включи и го остави близо до подслона – и без това вече беше безполезно, та нямаше да бъде голяма загуба, ако на сутринта не работеше. Поне всичко щеше да е ясно.

Тази вечер Добри не припадна, но през цялата нощ усещаше лека слабост и виене на свят. "Мощно е значи, щом щитът ми не го спира напълно" – си каза Добри и се захвана с предавателя. На сутринта го бе завършил. Дори не погледна другия комуникатор – знаеше какво го е сполетяло. Някъде по обяд вече бе намерил и подходящо място за предаване, беше изчислил параметрите, необходими за фокусиране на Земята, и беше готов за първа проба. Включи творението си – работеше нормално. Въведе необходимите числа и започна да предава: "Помощ, помощ. Разузнавач Добромир Александров е в бедствено положение. Координатите са..." – и батериите се изтощиха. Земята бе прекалено далеч за по-дълго предаване, но пък и това беше достатъчно. Щяха да го намерят. До един месец щяха да са тук.

Добри не прекарваше времето си в излежаване и очакване на помощта. Зае се да устрои временното си жилище и да го поразшири. Понеже не беше сигурен дали през деня странното електромагнитно явление просто не намаляваше силата си, прецени да не напуска подслона – така единствената посока за разширяване на жилищната площ остана навътре в склона. Както всеки интелигентен човек би постъпил, първо потърси дали няма някоя кухина, която да му спести малко работа. Изследвайки скалата милиметър по милиметър, Добри откри място, издаващо малко по-различен звук. Имаше и нещо неестествено в нея. Отне му няколко часа усърдно копаене да разкрие проход към пещерата. За своя изненада, вътре завари столове, маси, дори врата, водеща към малък склад, и друга – към помещение, по всичко приличащо на архив.

"Ето случай да разбера какво е станало." – зарадва се Добри и се зарови в книжата. Скоро установи, че езикът, на който бяха написани, не наподобяваше никой друг в познатата галактика. Претърсвайки документите обаче, намери и книжка с картинки – очевидно детска, изпълнена с различни сценки. Можеше да се окаже доста полезна в разгадаването на езика. Както се и оказа – след няколко дни работа разбираше част от написаното, след седмица вече можеше да чете достатъчно добре, за да свърже текст. Отново започна да претърсва бумагите, докато намери книга, или по-скоро тетрадка, на която бе изписано: "Дневник на оцелелите".

Оставаха броени дни до пристигането на помощта.

Добри се зае с дневника, но скоро, обзет от нетърпение, прелисти на последните страници. Там стоеше следното послание:

"Ако четете това, значи има и други разумни форми на живот във вселената. Вървете си. Планетата ни бе унищожена във войната, която водихме и която никой не спечели, а всички загубихме. Малки групи от нас оцеляха и намериха убежище на места подобни на това, но кошмарът тепърва започваше. Появиха се сенките" – тук Добри прекъсна, защото си спомни, че беше забелязал сенки в гората през втората нощ на планетата, малко преди да припадне. – "Сенките, според нас, са душите на мъртвите, които очевидно са се появили вследствие на радиацията или електромагнитното излъчване на нашите оръжия – не можахме да установим, а пък и вече е твърде късно. Сенките излизат през нощта и причиняват непоправими щети на всякакви апарати, в които има електроника. Също така, около тях хората губят съзнание, което изтощава организма и в крайна сметка води до смърт. В горните слоеве на атмосферата очевидно не действат, защото все още чуваме автоматичните бомбардировачи. Повечето от нас вече са мъртви. Останахме малко, очакващи своя ред. Някои се опитаха да избягат от планетата, но пренесоха сенките със себе си. Върна се само един, в спасителна капсула – корабът им загинал още преди да напуснат системата. Според нас е възможно по обяд, когато сенките са най-слабо активни, да напуснете планетата без да успеят да се промъкнат на кораба ви, но шансът е неголям. Предупредете събратята си!"

Добри разбра, че е обречен. Хората, оставили подобно предупреждение, нямаха причина да лъжат. Трябваше да предупреди спасителния отряд, не можеше да рискува живота им, но времето му бе твърде кратко. Изведнъж се сети – че те нали ще трябва да се приземят на същото плато, на което беше кацнал и той, нали не знаеха къде се намира и щеше се наложи да тръгнат по следите му. Щяха да използват ракетното си гориво за облитане на планетата и щяха да кацнат с фотонните двигатели. Тогава може би имаше какво да стори.

"Това е. Ще приготвя фотохолограмна боя**. С наличните реактиви за няколко часа ще е готова. Щом тръгнат да кацат, частиците изхвърлени от двигателите ще осветят боята и ще се появи холограма на съобщението, няма начин да не го видят."

***

Спасителният екип локализира Разузнавач С127, кацнал на едно плато.
- Пригответе се за приземяване в близост – нареди командирът.
- Да, сър! – отговори щурманът.

Спасителният кораб започна бавните си маневри. И точно в момента, когато зае вертикално положение, на обзорните екрани се появи холограмен надпис, който гласеше: "НЕ КАЦАЙТЕ! ПЛАНЕТАТА НОСИ САМО СМЪРТ. ИЗСЛЕДВАЙТЕ С АВТОМАТИЧНИ СОНДИ И САМО ПРЕЗ ДНЕВНИЯ ПЕРИОД. В ПЕЩЕРАТА ПРИ ГОРИЧКАТА ЩЕ ОТКРИЕТЕ ЦЯЛАТА НУЖНА ИНФОРМАЦИЯ. НЕ ВЗЕМАЙТЕ НИЩО СЪС СЕБЕ СИ!"


***

Днес професията на разузнавача е много по-престижна. Даже на площада пред сградата на Световния Съвет се намира статуя на едного, жертвал своя, за да не рискува чужд живот. Статуята е на Добри Александров – гениален син на гениални родители.

---

* Добри Александров е реално съществуваща личност, мой приятел, на когото много се възхищавам – човек, който никога не промени отношението си към мен, въпреки хилядите ми недостатъци. В разказа не е променен нито външният му вид, нито характерът му. Някои негови черти са преувеличени за целите на повествованието, някои негови недостатъци са премахнати със същата цел, но въпреки това образът в разказа се доближава максимално до реално съществуващата личност. Родителите му, естествено, са измислени.

** Фантастичен термин, който означава боя, която има свойството да създава холограма при осветяването си.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6158






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3089 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (12) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.