Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Инвентарна книга на социализма (статия) - Българска литература, Общество
Инвентарна книга на социализма

Автор: Nerksis, петък, 23 февруари 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Изглежда ли ви познато? Този вид тетрадки, облечени в безумна хартия, която и за опаковане на салам Камчия не става, и етикет, напечатан с неравни букви на пишеща машина, на която при по-силни удари буквите падат...

През изминалите години се мъчехме да отречем, да забравим, да преиначим, да пренапишем, да премълчим четиридесет и пет години от собствената си история.

Казват, че който не познава историята, е осъден да повтори грешките й. И казват още, че историята е сбор от факти за умния и низ от дати за глупавия.

Към кои ли се числим ние като нация?

Тази книга няма да ви разходи из историята на един режим, чиито престъпления срещу човечеството се сравняват с тези на Холокоста. Това не е “Черна книга на комунизма”, това не са разказите на оцелелите от лагера край Белене, това не е и “Архипелаг Гулаг”.

Все пак, по време на комунизма живееха хора. Влюбваха се, мечтаеха, създаваха семейства и се радваха на живота. Тази книга ще ви разходи из един обикновен български дом от онова време:

“Да влезем в образцовия дом на социализма. Да поседим малко в хола му, да включим черно-белия телевизор “Опера”. Да минем през кухнята, да надникнем в хладилника “Мраз”, да измием няколко чинии с “Веро”, да си откраднем един бонбон от кутията “Черноморец”, да извадим балканчето от килера и да си отидем.”

Ще надникнете в един свят, в който терминът “пазарна икономика” не съществува. Свят, в който липсата на разнообразие е нещо като добродетел и мерило за равенство. Свят, в който всичко е сиво, всичко е конфекция, а понятията за красота, естетика и морал са скроени по някакъв уродлив идеал.

Книгата ще ви накара да се засмеете, да счупите учудено или възмутено вежди на “пионерското поръчение”, да клепате невярващо, четейки съдържанието на култовата за времето си книга “Мъжът и жената интимно”; да се чудите аджеба каква е идеята на паната, обясняващи как трябва и не трябва да се шофира, и какво общо има комунизмът с последното. Разгръщайки страниците ще преминете през едно ежедневие, в което програмата на телевизията започва в 18 часа и има точно определени десет минути за реклама.

Този свят е до болка познат на родителите ни и на поколението преди нас. Там са се случвали неща, които сега изглеждат абсурдни, но тогава са били напълно нормални. И ако реагирате с почуда на някои факти от книгата и си кажете, че това е невъзможно, то просто попитайте хората малко по-големи от вас – не с много, с около десет години – и ще чуете уникални неща. Моята колежка ми разказа как на входа на училището директорът лично е вдигал престилката на всяко момче, отишло с дънки на училище, за да види марката. И ако случайно не е “Пионер” или “Панака” – това се оказа, че са наши родни марки – а “Rifle” (то други не се и намирали на черния пазар), ги е връщал вкъщи да се преобуят. Как е карал девойките да си свалят и двете ръкавици, не може само едната, за да види дали случайно нямат маникюр – ще кажеш, че има луда, която да си прави само едната ръка. Как са мерили с линийка косите и плитките...

Невероятно ли ви звучи?

На мен лично – не. Аз малко или много усетих дъха на вече отиващия си комунизъм. Бях чавдарче и пионерче. Бях културномасовик на класа си, каквото и да значи това понятие (много моля, ако някой знае, да ми прати лична бележка; ето и спелчекърът запецва и дори и не дава дума с която да го заместя); бях абониран за “Септемврийче”, само дето по мое време идваше с плакат – я на Сандра, я на Бийтълс. Вече бе започнало разчупването на строгия морал и ред, макар това изобщо да не попречи на моята даскалица по литература да ми завърти две много хубави двойки след предходните шестици за това, че отказах да прочета “Орлово гнездо” и още някаква детска комунистическа криминална книжка, при все че не бяха от задължителната програма. Голям цербер беше. Гонеше ни както комунист – фашист за тия идиотии, наречени читателски дневници. Само болно въображение може да роди такава изтънчена форма на изтезание за хората, обичащи да четат. В мига, в който разбрах, че повече няма да ни преподава, скъсах моя и скачах върху него, докато не замяза на парцал.

Книгата предизвика у мен смях и почуда, и... тъга, доста тъга, но прекрасно знам че всичко в нея, колкото и невероятно да звучи на места, е истина.

Лошото ще стане, ако позволим всичко това постепенно да се превърне в мит и в един миг младите да откажат да повярват, че подобно нещо е било възможно.

Тази книга идва тъкмо навреме. Идва във времето, когато хора от много поколения помнят и благодарение на спомените, разбудени от нея, могат да разкажат какво е било, да се посмеят и да махнат с ръка на миналото, но не и да го забравят. Да не го забравят и да го разказват. Да разкажат за живота си в най-мащабния социален експеримент на всички времена.

И за да напомня, може би, но естествено само на тези които искат да помнят. А дали някой ден няма да излезе “Инвентарна книга на прехода”, и какво ли ще пише в нея? Ето затова не трябва да забравяме.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6259






Допадна ли ви този материал? (4) (1) 6801 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (9) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.