Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Бернар Вербер: "Мравките" (статия) - Бернар Вербер, Европейска литература, Научна фантастика, Френска литература
Бернар Вербер: "Мравките"

Автор: Ангел Генчев, сряда, 10 септември 2003.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Първият ми досег с творчеството на Бернар Вербер трябва да е бил някъде в началото на гимназията, може би девети клас. Ще призная, че започвам да пиша тази статия с малко противоречиви чувства – от една страна аз наистина обожавам книгите му, а от друга съзнавам, че материала в тях е малко по-трудно смилаем на места и може би не са подходящи за това, на което казват “широката публика”. Труден е и за описание, дано се ориентирате в предстоящия кошмар...

За голямо съжаление, у нас могат да се намерят само две книги – “Мравките” (Les fourmis) и “Денят на мравките” (Le jour des fourmis), които са първите две книги от трилогията за “вътреземните”, или да си го кажем мравките. Ще се спра само на тях, тъй като ги познавам, и продължавам да тая мъничката надежда, че някой ден ще видим поне завършека – “Революцията на мравките”, а защо не и останалото?

През времето, в което четете тези редове, на бял свят ще се появят 40 човека и 700 милиона мравки, а ще умрат 30 човека и 500 милиона мравки. 700 милиона индивида, принадлежащи на една общност състояща се от 1 милиард милиарда , която има своите градове, йерархия, колонии, език, индустриално производство, роби, войнонаемници... и разбира се армия. Ужасяващи разрушители, всяващи страх в своя миниатюрен свят. Мравките са навсякъде, от сухите студове на подарктика, през пустините до влажния ад на екватора.

Вербер ни предлага сложно преплетен трипластов сюжет с богат пълнеж. Би ми се искало да кажа, че главен герой в тези уникални трилъри са мравките – ще звучи просто, смислено, лесно и ще се пасне точно но мястото. Твърде точно. Може би затова при последния прочит се замислих дали главната роля не се пада на хората, които уж остават на заден план. Лекото надзъртане в мравешкия свят ще ни открие невероятен свят - богат, чудовищен и омагьосващ със своите “вътреземности”, толкова познат и същевременно невероятно чужд. Странни на пръв поглед и очарователни на втори събития, неочаквани поврати, интриги, заговори, войни и схватки, пътешествия и ужаси.. Малките създания ще изнесат целия товар гърба си, но това не е непосилно за тях – те могат да мъкнат спокойно няколко пъти теглото си.

Пак започнах да превъзнасям. Това не са обикновени фантастични или приключенски романи. Всъщност, в тях няма нищо фантастично, или поне съвсем мъничко – не знаем (не казвам не е възможно!) дали мравките всъщност са осъзнати до степен цивилизация, както ги представя френският писател. Без да се забелязва, скрита сред поезията и интригата в книгата се съдържа и купища информация едновременно учудваща и вярна. След световния успех на своята първа книга “Мравките”, Бернард Вербер е провъзгласен за изобретател на нов стил в литературата, нещо средно между приключенска сага, фантастичен роман и философски трактат. “Денят на мравките”, преведена на 22 езика, отличена с голямата награда на читателите на Ел, е приета в учебната програма на различни часове по френски, философия и... математика. Философката жилка поемат всъщност хората и най-вече – “Енциклопедията на абсолютното и относителното знание”, включена между отделните глави. Неин автор е “коренът” на повечето събития в книгата – Едмон Уелс, ентомолог-особняк, посветил живота си на изучаването на дребните твари. Именно отвъд темата за мравките, той (духът му, предаден през страниците на енциклопецията) превръща романа в невероятна книга, която ни задължава да помислим върху мястото си във вселената. Богове ли сме? Или чудовища? За да го разбере една мравка ще потегли на дълъг път и ще се срещне с безброй приключения в нашата цивилизация на гиганти. Паралелно с това, екип от учени хора ще открият богатството и магията на цивилизацията на мравките, толкова близка и в същото време така непозната. Техният контакт - възможен ли е той? Узрели ли са хората за чужд разум, за чужда култура? Готови ли са за непонятното, или приравняват егоистично всичко към собствената си “върховна за еволюцията” натура? На всички тези въпроси ще бъде отговорено и едновременно ще останат висящи в поредицата за вътреземните. Романите се четат на един дъх, но заслужават определено още няколко по-задълбочени прочита.

Преди да завърша тази накъсана и нечетлива статия, която би предала точно толкова колкото и подредена и последователна такава, разбира се не мога да се стърпя да представя любимия си герой. Спокойно, този път не е чалнат, изрод, химера, звяр или нещо подобно. Напротив. Той е съвсем обикновен. Дълъг е няколко милиметра и носи рижа на цвят броня – не от гъзария, а по рождение. Тя е малко издраскана и малко очукана. Липсва му един крак от общо шестте, но компенсира леко пружинирайки при ходене. Челюстите му са дълги и ошлайфани от дълга употреба, а антените - рошави. Принадлежи към кастата на безполовите войници изследователи. Дори няма име, номерът на снасянето му е 103 683-ти и се е излюпил е най-големия град на света – Бел-о-кан, столица на федерация от 64 града. Тя дори не е голяма – намирани са обединения на 15000 мравуняка. Известен е с похода си до края на света – странна неподатлива черна земя, през която профучават неясно огромни тела, размазващи всичко живо и оставящи зад себе си смрад на изгорели въглеводороди. Някои го наричат 103-ти..

Приемане: “Кои сте вие? Трудно разбирам вашите феромони!”
Предаване: “Намираш се във вътрешността на една машина, която може да осъществява общуването между човеци и мравки...”
Приемане: “Човеци ли? Какво значи човеци? Това някакъв вид Пръсти ли са?”
Предаване: “Да, ние сме продължение на Пръстите”
Приемане: “При нас ви наричат Пръсти. Предпочитам да ви наричам Пръсти”


За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=833






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 7471 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (15) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен

[phpBB Debug] PHP Notice: in file /home/sivosten/public_html/e107_plugins/tvseries/tvseries.php on line 32: date(): It is not safe to rely on the system's timezone settings. You are *required* to use the date.timezone setting or the date_default_timezone_set() function. In case you used any of those methods and you are still getting this warning, you most likely misspelled the timezone identifier. We selected 'Europe/Helsinki' for 'EEST/3,0/DST' instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /home/sivosten/public_html/e107_plugins/tvseries/tvseries.php on line 51: date(): It is not safe to rely on the system's timezone settings. You are *required* to use the date.timezone setting or the date_default_timezone_set() function. In case you used any of those methods and you are still getting this warning, you most likely misspelled the timezone identifier. We selected 'Europe/Helsinki' for 'EEST/3,0/DST' instead

Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.