Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Кратък полет над информационното общество (статия) - Комуникации
Кратък полет над информационното общество

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 06 април 2007.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Нямам намерение да ви занимавам с тежки анализи или пълни изследвания върху това що е то информационно общество, но без поне една суха дефиниция не става. Тъй че да започнем с това – информационното общество е общество, в което създаването, дистрибуцията, използването, манипулирането и разпръскването на информация има голям, ако не и основен дял в политиката, бита, икономиката и културата. Замисляли ли сте се какво ще стане, ако изведнъж спрат всички интернет доставчици? Най-малко това ще доведе до сривове на фондовите борси, но не само – ще настане такъв хаос, какъвто човек не може да си представи, защото модерните комуникационни и изчислителни технологии са дотолкова навлезли в тъканта на нашето съществуване, че почти няма бизнес ниша, която да не разчита много или малко на тях. Счита се, че процесът на все по-тясна интеграция започва първо в САЩ по времето на първия мандат на Клинтън, когато се полагат основите на целенасочена стратегия за развитието на информационно общество. По-късно по този път тръгват почти всички страни, като в Европа има както Европейска стратегия, така и национални стратегии за развитието и тясната интеграция на информационните технологии в бита, бизнеса, администрацията, културата и т.н.

Какъв обаче е начинът на живот в информационното общество? Най-ярък е примерът с децата. Докато родителите ни (а и самите ние), когато си пишеха домашните използваха училищната, читалищната и градската библиотека, сегашните ученици търсят материали в Google, задават въпроси във форумите, поради улеснената комуникация имат възможност да си създадат контакти със специалисти в различни области и да ги питат по чатовете (как преди 20 години един 15-годишен ученик би имал контакт с мен, например, че да ми задава въпроси по информатика? Просто ни съм му на възрастта, ни на акъла, че да имаме някаква база за контакт). За все още леко екстравагантни – поне за България – проекти като електронното образование изобщо не говоря. Така че улеснената комуникация и бързият и лесен достъп до информация донякъде се покриват дори с идеите за постиндустриалното общество на Бел, Тофлър и Бжежински, макар на пръв поглед внедряването на информационните технологии в бита да ни отдалечава от тях.

В областта на търговията – електронната търговия е улеснение за търговеца, но не само. Защо трябва да се разкарвам да си купя билет за самолет, концерт, спортно мероприятие, като мога да го направя по интернет? Дори доставка не ми трябва, така че в този случай услугата не се оскъпява, а напротив – поевтинява, дори само защото времето е пари. Естествено, внедряването на електронната търговия в целия й блясък носи безброй все още нерешени проблеми, но личното ми впечатление е, че основният от тях е недоверието. Въпреки всичко има доста неща, които не можем да си купим в магазина отсреща, просто защото не се предлагат в България. Тогава, дори да изпитваме недоверие към дистанционната търговия, го превъзмогваме. Значи спокойно можем да кажем, че със смяната на едно поколение конвенционалната търговия най-вероятно ще отстъпи доста на електронната – проблемите вече ще са решени, недоверието преодоляно, проникването на технологиите в бита ще е нараснало, тоест всички предпоставки за това ще са налице.

В областта на администрацията посоката е към улеснен достъп до административни услуги и по-голяма прозрачност – все положителни неща. Сещате ли се, когато всички бяхме луднали на тема здравни осигуровки? Представете си, че трябваше да се редите на поредната опашка, за да направите справка за здравно осигуряване. А колко по-лесно е да си натракаш ЕГН-то в едно поле и да цъкнеш на един бутон. Не знам за вас, но аз го приех съвсем нормално, докато баба ми ме посъветва все пак да ида да ми „издадат бележка”.

В сферата на труда, който освен здраве е и живот, нещата не са чак толкова драстични, но и там проникването е не малко. Вече има доста хора, които упражняват професията си от вкъщи, като имам познат, който е виждал работодателя си само на интервюто за работа и когато са подписвали договора. Друг познат пък през работно време търси материали из интернет, за да могат други едни хора да си вършат работата. Трети пък работи в кол център, където обслужват фирми, на които дори не знаят къде са им офисите. Значи проникване на информационните технологии и тук има и можем да очакваме да продължават да се интегрират все по-тясно и в тази важна (ако не и най-важна) сфера на обществото.

За културата, само като се сетим колко хора слушат музика, гледат клипове, четат списания (като това, което четете в момента) в интернет, няма смисъл да обясняваме дали има проникване на информационните технологии в тази област. А даже като включим телевизията и радиото ще се убедим, че дори в конкретния случай това не е нищо ново, а напротив – продължаване на традицията. Имайки предвид и факта, че в борбата с пиратството се роди идеята за съюз между филмовите и музикални компании с пиратите, можем спокойно да кажем, че тенденцията и тук е за по-голямо навлизане на технологиите в културния живот.

Е, не всичко е чак толкова розово, преминаването към информационно общество породи и някои отрицателни неща. Например излишното стоене пред компютъра, пристрастяването към чатове, към игри – всичките съм ги изпитвал в малка или голяма степен, но пък да се каже, че технологията води към по-малко социални дейности и по-малко жив контакт ми се струва прекалено. Поне при мен е точно обратното. Докато навремето захапвах уличния телефон и започвах да звъня на приятели да излезем и, ако се окаже, че ги няма вкъщи нямах друг избор, освен да обиколя обичайните места и да се прибера, с мобилните комуникации този проблем отпадна. А и кръга ми от познати се разшири значително покрай интернет. Даже като се замисля, с изключение на колегите най-голям процент на социалните ми контакти (живи, не виртуални) се пада на познати от интернет, като на рождения ми ден хората, които познавах първоначално от интернет (всъщност реално започнах да ги познавам като се срещнахме, преди това ми се струваха като банда заядливи, закостенели калъфи) бяха около 80%.

Също е добре да отбележим, че Европейската Комисия одобри инициативата i2010, сред целите на която са да насърчи растежа на високотехнологичната и медийната индустрия, да подпомага създаването на бързи и сигурни телекомуникационни решения и да повиши достъпността на информацията. Решението за декриминализиране на споделянето на продукти, обект на авторско право, обсъдено и прието наскоро на ниво комисия в Европейския парламент е стъпка в тази насока, макар и по-скоро като индиректен сигнал, че електронния бит не може да бъде дискриминиран по отношение на „нормалния”. Сред поставяните цели се забелязват някои досега считани за съмнителни, като например изграждане на дигитални библиотеки, които да направят мултимедийната и многоезична европейска култура достъпна за всички, както и някои полезни инициативи за изравняване на нивото на проникване на информационното общество между богатите и бедните европейски държави.

Също така предвижданото увеличение на отделяните средства за научна дейност в сферата на информационните технологии ще намали разликата между Европа от една страна и САЩ и Япония от друга, тъй като в момента в Европа се отделят по около 80 евро на глава от населението за подобни изследвания, докато числата в САЩ и Япония са съответно 400 и 350.

Всички тези факти събрани накуп са ясен знак, че вървим по пътя на реализацията на информационното общество, така че тези, които са изпуснали влака е време да се качат, за да не се превърнат в останки на старото в ерата на новото общество. Макар че е слабо вероятно прочелите тази статия да не са се ориентирали вече накъде духа вятъра.

Също така е редно като държава да не проспиваме тези процеси, както през последните 20 години проспахме новостите и загробихме добрите си позиции във високотехнологичната индустрия. Какви стъпки в тази посока трябва да се предприемат „ние много добре си знаем, жокер ни не требва”, въпросът е дали ще проспим още 10 години. Това не мога да ви кажа.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6479






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 5042 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.