Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Из живота на една бактериална култура (статия) - Биология, Творчество
Из живота на една бактериална култура

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 12 април 2007.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Животът в голямата гняс бе тих и спокоен. Храна имаше за всички, обилно разпростряна в рядката течност и периодично разбърквана от равномерните движения на Силата. Мехурчета въздух изпълваха дълбините и осигуряваха прекрасна аерация. Беше топло, почти душно, но температурата се поддържаше на онези благотворни нива, които провокираха към растеж.

Баба Ешерихия се отърси от глицероловата обвивка и жадно всмукна от живителния сок около нея. Беше стара, почти на три часа, но бе прекарала осем години в състояние на дълбок сън при свръхниски температури, които блокираха всичките й жизнени функции. А сега имаше възможност да си припомни колко сладък беше сиропа на изобилието. Някъде далече около нея нейните събратя също се бяха отърсили от дългогодишната дрямка и пренастройваха функциите си към създаване на нови и нови пълчища, които да попълнят редовете на царството.

Промяната в Ешерихия настъпи бързо. Леко набъбнала от потоците материя, тя спонтанно се разцепи на две равни половинки, еднакви като две капки вода, които се кръстиха Коли 1 и Коли 2. От своя страна те също се наделиха, давайки живот на техни идентични деца и така голямата гняс бавно и сигурно започна да се изпълва с живот, който пъплеше и отнемаше от материята на Вселената. Тук там по някой случаен Бацил се опитваше да открадне парченце от пая, но експоненциалното нарастване на потомците на Ешерихия задушаваше опита му да намери място на този свят. Дори лигавият и продълговат ствол на Плесения Антибиотикова не успя да устои на задушаващият брой Колита и се предаде, умирайки бавно - след което на свой ред стана храна за нашествениците.

Няколко часа по-късно живота в голямата гняс стана труден. Все по-често и по-често Колитата се блъскаха едно в друго и сърдито продължаваха своя луд бяг в търсене на остатъци неусвоена материя. Беше им тясно, и макар да бяха далечни братовчеди, всеки искаше да се докопа до някое забравено кристалче сол и да го загризе преди другите да са го открили. Някои вече започваха да образуват нишки, стърчащи предизвикателно във всички посоки и съблазняващи събратята към страстна прегръдка.

Имаше, обаче, и нещо друго - нещо ново се вля в голямата гняс и донесе чувство на смъртна заплаха за младежта.

Неочаквано едно от Колитата усети странен, хладен допир до щръкналите си нишки. Опита да се отдръпне, но твърде късно. Кратката болка индикира, че нещо навлиза в него, неканено, и се настанява в тялото му. Отнякъде се бе спуснал отряд М13, който веднага нападна неудържимо младоците и се впи в телата им, пълзейки зловещо по нишките им. Едни успяха да се спасят по незнаен каприз на съдбата, но останалите бидоха заразени и събратята им започнаха да странят от тях, сочейки ги с нишка и подвиквайки обиди. Никой повече и не пожела да се докосва нежно с тях.

Голямата Промяна настъпи неочаквано за всички. Светът се обърна на сто и осемдесет градуса и голямата гняс потече мазно върху земната твърд. Там също имаше храна - цялата земя беше съставена от хранителни запаси, които Колитата загризаха още по-ожесточено - имаше за всички, в изобилие, и всеки един се нахвърли със страст, размножавайки се още по-усилено и давайки живот на още повече нови и нови, пълчища, свързани с братовчедите си в красиви купчини от живот.

И именно тук настъпи обратът, който никой не очакваше. Храната се оказа отровна; молекули, блокиращи растежа, навлизаха в щастливите Колита и ги избиваха безмилостно, разрушавайки жизнените им системи. И единствено заразените, омерзените от М13, посрещаха с открити гърди заплахата и смилаха отровата заедно с хранителната материя, като гаранция за просперитет.

А от тях произлязоха силни и могъщи бели колонии, които вече по-нарядко покриваха хранителната твърд и не си съперничеха. Така отдалечени, бившите отритнати сега можеха да градят огромните си семейства в охолство, без да се притесняват дали ще има храна и пространство през следващите часове.

А във всеки един от тях, както и във всеки един от загиналите, имаше по частица от Баба Ешерихия и нейните братя и братовчеди.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6516






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3737 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.