Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Необходимостта да си уникален (статия) - Автомобили, Колекционерство
Необходимостта да си уникален

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, събота, 14 април 2007.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

От възникването на цивилизацията, от момента, в който някой е станал нещо повече от някой друг, хората с власт и богатство са демонстрирали стремежа си да се отличат от масите. Всеки един аксесоар от ежедневието им е трябвало да напомня на простосмъртните, че пред тях не стои случаен човек. В голяма степен този стремеж важи за автомобилите, най-често първото нещо с което даден човек се забелязва на улицата. Докато в зората на автомобилизма всяка кола сама по себе си е била уникална и притежанието й е било признак на богатство, то след появата на серийното производство и рязкото поевтиняване на този тип возила е станало малко по-сложно да изпъкнеш на пътя. Това, разбира се, довело до създаването на единични, ръчно изработени по индивидуална поръчка автомобили, които да са запазена марка на собственика им.

Докато в днешно време индивидуализирането на даден автомобил се извършва от тунинг фирмите и в голяма част от случаите е насочено към модифициране на двигателя за постигане на повече мощност, то в началото на миналия век е била наложена съвсем различна тенденция, замряла към края на 60-те години. Това са годините на разцвет на производителите на каросерии. Функцията на автомобилните производители се е свеждала до изработката на шасито и двигателя, докато каросерията се е поемала от съвсем различна фирма с което се е постигала индивидуалността на автомобила. Каросерии, разбира се, са се изработвали главно за скъпите марки като Rolls Royce и Bugatti, известни с високото качество и надеждност на механиката.

Производителите на каросерии се стремяли да постигнат максимална авангардност, пищност и комфорт, с които творението им да може да изпъкне с подобаващ ореол. В повечето случаи те били наследници на фирми, произвеждащи карети, докато производителите на автомобилни шасита били главно авиоинженери.

Нерядко, особено по поръчка на различни благородници и богати индустриалци, в каросериите се използвали златни елементи, скъпи кожи, мини барчета и се изпълнявали странни приумици на бъдещите собственици. Известни с ексцентричността си били индийските махараджи, в чиито гаражи се паркирали едни от най-екстравагантните автомобили. Например модел на Rolls Royce от 1925 с каросерия на Windovers имал възможност чрез различни промени за покрива да се превръща от лимузина в кабриолет или полукабриолет, а прозорците били снабдени с нормални потъмнени стъкла и с фина сребърна мрежа за предпазване от насекоми.

Освен добре известните днес марки Rolls Royce, Bentley, Mercedes, Cadillac и възраждащите се Bugatti и Hispano Suiza, обект на интерес от страна на заможните клиенти били и поредица от отдавна забравени марки като Pierce Arrow, Delahaye, Delage, Avion Voisin, Isotta Fraschini и много други, потънали в миналото заедно с каросерийните фирми. С особена изтънченост и качество на изработка се славели френските марки, следвани от швейцарски, английски и италиански майстори, докато немските производители минавали за скучни.

Заслужава си да се разгледат някои от престижните фирми с добро реноме, които са произвели и някои от най-ярките примери за изящество в автомобилното производство. Широко известни с “капковидните” си каросерии тип «сълза» били италианците Figoni & Falaschi, които се подвизавали през 30-те години основно върху френските марки Delage, Delahaye и Talbot Lago. Сходни като стил били базираните в Германия Erdmann & Rossi, чиито уникален Mercedes все още се издирва из дворците на Садам. Каросерийна фирма Hibbard & Darrin пък била основана от американци, но работела в Париж.

Тясно свързани с Rolls Royce били H.J. Mulliner и Park Ward, които в момента са нещо като търговски марки на фирмата. Други известни каросерии за английската марка са произведени от Hooper, Windover и Grabber. Американците не останали по-назад и луксозните им марки Duesenberg, Pierce Arrow, Packard и задокеанското поделение на Rolls Royce давали широко поле за изява за фирми като Brewster и Derham.

В днешно време редовно се провеждат конкурси по елегантност, където гордите собственици на реставрирани или добре запазени автомобили със скъпи каросерии в продължение на няколко дни се състезават в различни строго определени категории. Един от най-реномираните подобни конкурси е калифорнийския Pebble Beach Concours D’Elegance, събиращ “олд таймери” от целия свят.

Същевременно съвременното производство на каросерии е с доста свит пазар и много по-голямо внимание се отделя на тунинга. Набляга се главно на бронирани каросерии и стреч-лимузини, а в редки случаи и на екзотични комбита и лимузини на спортни модели. Рядкост са дизайнери като Sbarro, които показват на автосалоните смели решения за скъпите марки в опит да наложат “висша мода” в автомобилния дизайн. До неотдавна Rolls Royce, когато притежаваше правата и върху Bentley изпълняваше странните хрумвания на някои клиенти (най-известния, от които е султанът на Бруней), но след подялбата на двете марки между BMW и Volkswagen политиката се насочи към далеч по-конвенционално производство.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6539






Допадна ли ви този материал? (1) (1) 3594 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.