Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Blackmore’s Night live in Sofia, 17.04.2007 (статия) - Концерти, Ренесансова музика, Рок
Blackmore’s Night live in Sofia, 17.04.2007

Автор: Nyut, неделя, 22 април 2007.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Тъй, не знам как да започна.. Но да си го кажа направо – концертът беше кошмарен. Оттук нататък ще се опитам да подредя събитията по възможно най-безпристрастния начин (което, вярвайте ми, няма да стане, но все пак ще опитам).

Организацията: тук няма кой знае какво за казване, освен че отвориха вратите твърде късно и опашките бяха кошмарни; нямаше никакви указания за кой сектор през къде се влиза и на неориентираните като мен им отне около 15 минути да си намерят входа в цялото меле. (Споменах ли, че междувременно вървеше и изложение “Изберете българското”? Сещате се и сами колко пренаселена беше сградата по това време.) На всичкото отгоре на два пъти хора от охраната ни пращаха за зелен хайвер. Както и да е, добрахме се до правилния вход, където трима охранители в един глас ми изкрещяха “Отворете раницата!!”.. Постресирах се, мръднах малко встрани да направя път на тълпата зад себе си, докато ме претърсват, но тези тримата като че ли мигновено ме забравиха – тръгнах да отварям раницата пред четвърти, който обаче ме изгледа много учудено и каза “Нали не носите хладно оръжие? Айде, заминавайте.” На което, ако не бях толкова сащисана, трябваше да отговоря “Ами по изключение не нося, но затова пък си имам два пистолета и няколко шашки динамит.”, което спокойно можеше да е истина, като се има предвид, че въпросната раница хич не е малка.

Продължаваме нататък. Лелката, която ни ориентира в коя посока са местата явно пак беше някаква шегаджийка, защото там, накъдето ни упъти се стигаше само до 10-ти ред, а ние бяхме на 12-ти. След цялото лутане и всичките премеждия се добрахме до местата си и зачакахме. Залата вече беше почти пълна, часът – около времето, обявено за начало. И зазвуча музика. Публиката избухна. Да, ама не. През следващия половин час слушахме един от любимите ми албуми (Renaissance на Faun), който обаче няма нищо общо с Blackmore’s Night. Така и никой не разбра каква беше идеята – нито обявиха какво слушаме, нито защо го слушаме. Което не ми попречи да му се израдвам максимално, разбира се, както и на дълбокофилософските коментари, дочути от две-три места наоколо, тип “Ами то това си е тяхната музика”. Дотук всичко беше ако не друго, то поне забавно – случваха се някакви неща, които макар и потресаващи, поне се случваха. А, да, някакви типове пушеха в залата. През целия концерт. И никой не им направи забележка. Но това са подробности от нашата си действителност и нямат повече място в този разказ.

Може би вече се чудите кога най-накрая ще започна да ви разказвам за концерта? Ами иска ми се да го отлагам максимално. Но стига съм се отплесвала, в крайна сметка за него седнах да пиша.

И така.. Ох..

Преди да продължа, да внеса малко прояснение относно отношението си към тази музика. Вярвате или не, аз харесвам Blackmore’s Night. Вкъщи си ги слушам с удоволствие от години. Затова и отидох на концерта. Не заради Ричи, нито пък от спортна злоба. Тъй като не гарантирам, че оттук нататък ще прочетете нещо хубаво (всъщност ще има, но за това – после), мисля че това уточнение си е необходимо.

Концертът: сцената си беше типично в техен стил, с балите слама и няколкото повехнали бенджамина (или поне на мен на такива ми приличаха отдалече) в саксии. Костюмите – също.. Донякъде. Свикнали сме да гледаме Кандис в разни селски дрешки (да не кажа парцалки), но тази рокля беше безумна – нищо селско нямаше в нея, най-обикновен зелен парцал, който изобщо не пасваше на мястото. (Да, жена съм, не мога да не обърна внимание на облеклото на друга жена, особено когато въпросната знае, че ще е център на внимание.) Видът на останалите си беше в съответствие с обстановката. И засвириха. И Кандис запя. А ние не я чувахме.. Хм, проблеми с озвучаването, да. През цялото време ги имаше – къде беквокалистките ще извисят глас по средата на нищото, къде Кандис очевидно ще свири на флейтата си, но звук до нас няма да достигне, къде пък барабаните ще са толкова силно озвучени, че освен тях друго няма да се чува.. Всъщност през голяма част от времето всеки инструмент звучеше сам за себе си – пълна какофония, донесла ми жестоко главоболие (и спасила ме от заспиване, за разлика от много други, които успяха да заспят). Светлинните ефекти също бяха кошмарни и допринесоха за неприятното впечатление не по-малко от звуковите.

Но да не прекалявам – нека се върна на Кандис. Ами да речем, че може да пее. Поне се е понаучила за толкова години. (Аз самата нямам никакви гласови данни, така че не си позволявам да критикувам тези, които имат повече.) Но все пак за тяхната си музика е достатъчно добра. Не си спомням реда, в който свириха песните, а и всъщност не съм добре запозната с последния им албум (The Village Lanterne), който всъщност представяха. Знам само, че откак започнаха, та до Under a Violet Moon беше пълна скука. Само на по-старите (и по-добри по мое мнение) песни залата се пооживяваше, но за кратко. Освен това всеки път, когато идваше ред на публиката да помага с пеенето, особено на по-новите песни, наставаше една много неприятна тишина. Кандис от своя страна достигна непоносими висоти в лигавенето на сцената – през голяма част от времето изобщо не разбирах какво говори (пък аз с английския си изкарвам хляба, не е като да ми е чужд), цялото хихикане, пляскане и подскачане по сцената също не разбрах за какво са. Ричи както обикновено си стоеше настрани, отдал цялото си внимание на китарата – нито веднъж не направи опит за контакт с публиката, освен накрая, но затова ще стане въпрос малко по-късно.

Приятната изненада беше бард Дейвид (на клавирите), който по средата на Home Again извиси глас в традиционна кръчмарска песен и взе акъла на всички присъстващи – трябваше да има по-голямо участие в концерта, изпълнението му беше просто невероятно и ми напълни душата. Другото, което всички ще запомнят, беше огромния заек, който ни в клин, ни в ръкав се появи на сцената, разходи се важно-важно и си излезе. Тъй като никой от групата не му обърна внимание, реших че появата му е обичайна – и правилно, оказва се, че това е стар приятел на Кандис (тя самата отрича появата на заек по време на концертите им) и всъщност единствения източник на това мое твърдение е една негова снимка в същия този заешки костюм, на която попадна майка ми (с нея бяхме заедно на концерта и – въпреки относително различните ни музикални вкусове – напълно сподели впечатленията ми.. или, ако трябва да съм по-точна, аз споделих нейните, защото тя първа ги изказа на глас, докато аз се срамувах от отношението си).

Последваха още крайно негативни впечатления, когато Кандис започна гаврата си с вечни класики като Soldier of Fortune, Child in Time и Smoke on the Water. Мотивите й – щях да кажа “в моите очи”, но достатъчно други мои познати споделят това мнение – са крайно ясни: голяма част от публиката на концертите им е там заради Ричи. Музиката на Blackmore’s Night далеч не е в състояние да изправи толкова хора на крака, да не говорим да ги накара да пеят с пълно гърло. Кандис, разбира се, е пределно наясно с този факт и се възползва от него максимално, при това доста успешно, ако се съди по реакцията на публиката. На мен обаче нейните интерпретации ми изцедиха и последните капчици удоволствие от концерта – както вече споменах, не мога да възприема изпълнението й като нещо друго, освен гавра. Макар никога да не съм била луда по музиката на Deep Purple като цяло, или пък на Ричи в частност, точно тези песни си имат специално място в сърцето ми и подобни заигравки с тях хич не ми понасят.

И тъй като мога да продължа в този дух поне още толкова, ще посъкратя нещата и ще премина към края на концерта (а и на този разказ), и по-точно към паузата преди бисовете. Публиката ме изненада изключително приятно – вместо да скандира името на групата, на Ричи или на Кандис, както е нормално на концерти, запя мотив от Black Night и не спря, докато музикантите не се върнаха на сцената, за да изпеят още две песни и отново да изчезнат зад завесите. Феновете отново подеха същия мотив за около минута-две, и тук идва моментът, създал ми най-приятно впечатление онази вечер – Ричи поде мелодията с китарата. Получи се много плавно, спираше, оставяше публиката отново да извиси глас, след което пак се включваше. И с това ще сложа край на разказа си. Без заключение, просто така, настръхнала при спомена за този невероятен финал на един иначе безкрайно скучен концерт.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6626






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 5140 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (7) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.