Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Последните хора (статия) - Творчество
Последните хора

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 07 май 2007.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Планетата беше изключително красива. Всъщност доста приличаше на Земята преди техническата революция - имаше много зеленина, вековни гори, чисти реки и впечатляващи планини. Слънцето й бе по-студено от земното, но планетата бе по-близо и получаваше необходимото количество слънчева радиация. Това я правеше още по-очарователна - червеният отенък на облаците бе почти хипнотичен. Изследователският екип използваше всяка свободна минута, за да се любува на красотата и чара на планетата, призвана да стане втори център на човешката раса. Не че Човекът не бе стъпил и на други планети, в други слънчеви системи, просто това бе първата, която щеше да приеме толкова много колонисти. Политиката на заселване беше от типа "по малко на навсякъде", причина за което беше ограниченият човешки ресурс, но Световният Съвет реши да направи изключение - Земята не можеше да продължава да бъде единствен административен център в галактиката. Работата беше станала непосилно много, информацията - твърде голяма по обем, а разстоянията - непреодолимо дълги. Това беше причината Съветът да разреши или по-скоро да разпореди подобна заселническа инициатива. Това бе причината Томас Щрунц - химик, Никълъс Хедман - биолог, Григорий Везенчук - геолог и Силвио Марчинали - инженер-пилот да бъдат тук.

Освен четиримата, които бяха стъпили на планетата, изследователският екип включваше още 36 учени и 6 пилота, които се намираха на кораба-майка в карантинна орбита. Четиримата, които слязоха първи, трябваше да съберат началната информация за планетата, а тя, от своя страна, щеше да бъде анализирана от екипа на кораба-майка, а после препратена на Земята.

И те събираха проби от въздуха и почвата, от реките и моретата - от всичко, което трябва да бъде изследвано. Вършеха си работата акуратно до онзи ден - денят, когато, според съобщението, земната цивилизация престана да съществува.

- За днес мисля да приключваме - каза Томас. - Нека спазваме графика.
- Защо? - отвърна му Силвио. - Да свършваме по-бързо, все пак резултатите се чакат от цялата Земя.
- Какво са ден повече или ден по-малко? - намеси се Хедман. - Ще извикам геолога, пак се е запилял някъде.
- Не съм се запилял, бях в банята, а както изглежда, вие пак плюете отсъстващия.
- Не съвсем - отвърна Томас. - Обсъждахме по-скоро, че графикът трябва да се спазва.
- Трябва, прав си - заяви Григорий.

И тогава получиха съобщението. На екрана на приемателя се появи образ, а индикаторите показаха честота, която от много години не се използваше за предаване на картина. Четиримата се обърнаха към него почти едновременно. Видяха някакъв командир на земен боен кораб, което ги учуди - наблизо не би трябвало да има боен флот. Учудването им се увеличи, когато го видяха и чуха да изрича: "До наземния екип, до наземния екип". Силвио, в качеството си на инженер-пилот, следователно, най-старши по звание му отговори, и тогава последва: "Неземен екип, земната цивилизация е мъртва, те атакуваха едновременно всичките ни планети и избиха цялото население. Преследват ни. Предупреждаваме ви да не се доверявате на никого - те завзеха наши кораби и ги изп...". Предаването внезапно прекъсна. Нулева реакция - те бяха в шок.

Когато излязоха от унеса, Силвио се опита да се свърже със звездолета. Нищо.

Звездолетът го нямаше.

***

- Командире, излизаме от сянката на планетата, след секунди ще можем да се свържем с екипа на Марчинали.
- Добре, тъкмо ще го зарадваме с новината, че има син - отвърна командира на кораба-майка.
- Мисля, че достатъчно седяха - каза научният ръководител на експедицията. - Получихме достатъчно данни за планетата. Заключението ни е, че е подходяща.
- Добре, ще им дам заповед да се връщат.
- Командире, имаме връзка, но екипът не отговаря.
- Какво?!? Опитайте пак!

Колкото и да опитваха, екипът не отговаряше.

***


Силвио седеше на един камък и хвърляше камъчета във вира на по-малко от 100 метра от лагера. Мислеше си за това, че моралът пада рязко. Само няколко часа бяха достатъчни, за да се стигне до първото самоубийство. Томас беше излязъл да се изкъпе, но се забави и отидоха да го търсят. Намериха го в банята, по скоро онова, което беше останало от него - труп без глава, стиснал в дясната си ръка бластер, настроен на максимален разряд. Изстрелът беше отнесъл цялата му глава, от която нямаше нищо, освен кървавата каша, стичаща се по стената. Гледката беше ужасна и Силвио нареди на всички да излязат. След като се увери, че е самоубийство, инженер-пилотът запечата първо банята, а после и оръжейния склад. Само още няколко такива кошмарни часа и всички щяха да рухнат. Радиото беше излязло от строя още в първите минути - след като осъзнаха новината, Григорий взе един камък и преди някой да се усети, го стовари върху апарата. Никой не го упрекна.

- Само още няколко часа и ще започнем да се избиваме един друг - каза тихо Силвио. - Трябва да вършим нещо, иначе ще полудеем.

Тръгна бавно към лагера. Когато стигна, събра подопечните си и започна да чете заповедта - след катастрофата той бе поел командването, тъй като бе единственият с военен чин.

- В този момент ние сме единствените представители на човешката раса. Хедман, вие сте биолог, измислете или поне се опитайте да измислите начин да получим човешки материал. Трябват ни хора, за да започнем. Везенчук вие...

Обърна се и не видя никакъв Везенчук.

- Къде отиде тоя човек?
- Не знам, командире.
- Да го потърсим преди да е извършил някоя глупост.

Търсиха го под дърво и камък. Прегледаха летищната площадка - не липсваха самолети, всички наземни транспортни средства бяха в гаража. Следователно беше наблизо. Претърсиха близката горичка, претърсиха и пещерата, на която се натъкнаха случайно, докато го търсеха. Нямаше и следа от него. Тръгнаха бавно към лагера. И на двамата им бе ясно, че трима все още имаха някакъв шанс да оцелеят, който сега ставаше много по-малък.

Когато се върнаха в лагера, се сетиха, че не са претърсили газовия склад. Втурнаха се натам, за да открият Григорий с кислородна маска на лицето, която беше свързана с бутилка силно отровен газ. Дори не погледнаха какъв, просто видяха черепа и кръстосаните кости.

Останали двама, те решиха да пристъпят към спасителните действия. Хедман започна да прави опити да клонира себе си и командира, но претърпяваше неуспех след неуспех.

- Проклета апаратура. Нямаме никаква база. Нямаме достатъчно апаратура, нито специалисти.
- Ще трябва да се справиш и така. Няма друг начин. Между другото, сега ми хрумна една мисъл. Дори и да успееш, каква ще е тази цивилизация само от мъже?
- Защо само от мъже?!?
- Нито един от двама ни не е жена, значи и клонингите...
- Нищо не разбирате от генно инженерство. Вашият клонинг, ако се получи, ще бъде женски.
- Защо моя?
- Защото... По дяволите, защото така съм решил.
- Добре, само не се горещете.

Инженер-пилотът започна да оглежда за подходящ терен за строеж на укрепена база. Когато го откри, започна да чертае планове на базата и прилежащите й територии - писти, ниви, мини - всичко необходимо за една колония. Мястото, което бе избрал, беше прекрасно. Намираше се в подножието на близката планина. Базата щеше да се опира с единия си край в огромна гранитна стена. Наблизо минаваше река, вдясно започваше гора, около базата щеше да има достатъчно обработваема земя, а в относителна близост имаше много полезни изкопаеми.

Марчинали приключи с чертежите и отиде в лабораторията.

- Отивам да огледам терена още веднъж. После започваме строежа. - каза инженер-пилотът. - Ти, какво, върви ли?
- Да, малко остава, но вече съм почти сигурен, че ще стане. Като се върнеш, може би ще можем да направим нов опит.
- Добре, тръгвам.

***


- Три дни, не са се обаждали от три дни. Трябва да изпратим експедиция да ги потърси.
- Прав си. Те бяха отлични специалисти и добри другари, дължим им го.

***

Когато се върна, Марчинали видя, че Хедман е неспокоен.

- Какво става? И този опит ли се провали?
- Не, не съм го и провеждал. Виж - каза биологът и посочи екрана на радара. - Те идват.
- Какво да правим?
- Прегледах съобщението, което получихме.
- И?
- Успях да възстановя още няколко секунди. Те ще ни унищожат, но преди това ще ни мъчат. Така са постъпили и на другите планети.
- Но това е наш кораб. Може да са оцелели.
- Забравяш какво каза капитанът на онзи боен кораб.
- Какво предлагаш?
- Отвори склада за оръжие.

***

- Обобщете, ако обичате, какво стана на планетата? - каза председателят на Съвета.
- Когато вторият кораб каца на повърхността, екипажът намира четирима мъртви - трима са се самоубили с бластер, а един - с отровен газ. Причините се неизвестни. Двама от групата са се самоубили малко след влизането на спасителната група в зоната на видимост на радара им. Радиото е намерено разбито.
- Тази лудост има ли нещо общо с планетата, да не е нещо във въздуха или водата?
- Вторият екип не установи нищо нередно, гибелта на първия екип остава загадка.

Никой не разбра, че първият екип загина заради филм, излъчен от една от многобройните земни телевизии преди 102 години. Емисията достигна отдалечената на 102 светлинни години от Земята планета с необичайна сила на сигнала точно в момента, когато екипът бе там.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6775






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3345 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (40) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.