Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Разпръсни ме - подреди ме (статия) - История, Колекционерство, Любопитно
Разпръсни ме - подреди ме

Автор: Ива Коевска, понеделник, 14 май 2007.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Не беше любов от пръв поглед, нито от втори или трети. В общуването ни нямаше удоволствие – само чист инат. Блъсках своето упорство в неговото, но напредвах стъпка по стъпка. Много бавно. Научих се да го обичам, да имам нужда от него и да му посвещавам безброй часове, изисквайки от него равностойно подчинение.

Първата ни среща завърши с разпра – захвърлих го да лежи сам върху килима, натрошен от собственото ми безразличие и огорчение пред мистериозността му. Разкъсан на около 120 парчета, дни наред той провокираше гнева ми и ми носеше единствено безкрайно разочарование. Седмица по-късно успях да го видя в неговата цялост и да осъзная собствената си глупост. Научих се да го преоткривам отново и отново само заради удоволствието да се взирам в прояснената му същност и да изпитвам онази гордост, която могат да ми донесат само собствените ми постижения.

Той търпеливо ме изчака да порасна, да превъзмогна капризите на детството и да открия всички пътища пред себе си. Зад него времето бе изплело смущаващо минало на възходи и падения, метаморфози и неизброими връзки.

Едва отхвърлила една от маските му, той ме постави пред друга. Мъчително бавно съумях да надникна зад нея и да се взра в очите му, за да обикна времето, прекарано с него. Инатът му ме дразнеше – отне ми месеци и зрънце огорчение от собствените ми разсеяност и непостоянство, за да се справя с упорството му. Така и не успях да сваля маската му изцяло – в десния й ъгъл се появи пукнатина, която все още тежи на съвестта ми и дразни сетивата ми, и вместо 500 в едно цяло, аз познавам едва 499 парчета от онази част от съществото му.

Отношенията ни постепенно ускориха хода си – трябваха ми ден-два, за да разгадавам поредната гатанка и да се насоча към следващата. Нужно ми бе единствено да открия пътя към сърцето му – от всички остри ръбове към натрошеното ядро. Късче по късче многоликият британец, който ме потискаше с всичките си тайни, се превърна в интересен приятел, който споделяше часовете ми. Бягах от самотата на псевдо-философското си юношество в неговия свят – безкраен, съдържащ цялото “отвъд” на всяка моя граница и всеки мой стремеж. Не беше нужно да говорим – всеки поглед беше въпрос, всяко докосване – отговор.

Толкова години по-късно все още лежа очарована, задъхана от него върху пода. Стопих гнева и разочарованието в желано подчинение. Оглеждам всяко ъгълче, което той оголва пред мен, и търся мястото си в цялата картина на душата му. Сплитам цветовете му, строя образите му и мечтая заедно с него. Късче по късче аз редя него и той нарежда мен – отхвърля страховете ми, разплита възлите на раздразнението. Разбира ме без думи. Приковава погледа ми, взема часовете ми, поглъща дъха ми. Ревнувам го – аз искам световете му само за себе си, искам удоволствието от сливането, миговете дива забрава и удовлетворението, че съм разгадала тайните му. Отново и отново.

А той откликва на желанието...

В далечната 1760 г. в Лондон картографът Джон Спилбъри изобретява картинния пъзел във вида, който познаваме днес. Върху дървена плоскост той прикрепва една от своите световни политически карти, която разрязва по границите на всички държави. Получената “разрязана” карта той лансира като учебно помагало по география. Едва половин век по-късно (около 1820г.) пъзелите излизат от сенчестата роля на учебни помагала и се превръщат в интересен и относително достъпен начин да прахосваш свободното си време.

Революция в историята на пъзелите е прилагането на картона в производството им и създаването на нова технология за изрязване (кр. 19 – нач. 20 в.) т.нар. jigsaw (вместо на ръка след внимателно отбелязване с молив на гърба пъзелите се разразяват машинно от лицевата страна по предварително зададен модел - процесът малко прилича на нарязване на домашни кори за лазаня с онова въртящо се кръгло вълнообразно острие).

Златната ера настъпва през 20-30те години на миналия век, когато различни компании започват да предлагат всякакви варианти на пъзелите – различни размери от дърво и картон. Започва серийното производство, включително и отпечатването в различни вестници и списания (голяма мания в САЩ и Западна Европа). Пъзелите се превръщат в основна част от разнообразни рекламни кампании и промоции.

Днес сред най-известните и обичани производители са Ravensburger, Clementoni, Educa… Размерите и броят парчета варират от под 100 до над 10 000, картинките са всякакви – всичко, за което бихте се сетили и което би задоволило въображението и капризите ви. Произвеждат се двустранни, триизмерни, светещи и какви ли още не варианти на познатия jigsaw.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=141393#141393






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 4410 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (13) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.