Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Десет причини Милан да спечели Шампионската лига (статия) - Футбол, Шампионска лига
Десет причини Милан да спечели Шампионската лига

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, сряда, 23 май 2007.

Публикувано в Статии :: Спорт; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

1. Карло Анчелоти е твърде непредсказуем във всичко, освен в едно нещо…
А то е, че обикновено печели. Напук на критиците си, а те не са малко, едричкият специалист е доказан треньор с доста спечелени отличия, включително и като футболист. Той твърде добре знае как се печелят финали и неведнъж го е доказвал. Освен това е сигурно единственият треньор, който може да губи дадена среща, да си извади нападателите за сметка на защитници и отборът му да спечели мача.

2. Милан и Шампионската лига.
Бидейки вторият тим след Реал Мадрид в този турнир, Милан биха приели сезона за провален ако не си вземат “домашния” трофей. А както много добре знаем, повечето титли на мадридчани са от едно друго, доста позабравено време. Бяха времена, когато хората се чудеха възможно ли е Милан изобщо да загуби в тогавашната КЕШ, и трябва да признаем, че в момента почват да се приближават към завръщане в същата форма. Е, вярно че отборът е доста застарял, но пък дори и резервите на италианците знаят как се печели финал.

3. Финалът от 2005.
Излишно е да казвам, че росонерите са твърдо решени да си отмъстят жестоко за подигравката в Истанбул. Да не говорим, че всеки непредубеден фен би признал несправедливостта на случилото се тогава. Не вярвам подобна драма да може да се повтори отново, а и италианците са си направили изводите, така че да не допускат отново същите грешки. Двата отбора не са много по-различни оттогава и това накланя везните в полза на Милан.

4. Старите пушки.
Имената на футболисти като Малдини, Кафу, Зеедорф и Индзаги всяват респект във всеки, който дори за момент си помисли, че е лесно да се победи Милан. Стари били, ще каже някой. Стари, но трябва да отбележим, че например чернокожият холандец не е тичал така дори в ранната си младост. Индзаги може да е симулант и гюме, но всъщност е по-скоро нападател с уникално пласиране и нюх към гола, който е и доста помъдрял. А във финалите нерядко опитът накланя везните фатално за противника.

5. Италиански отбор.
Какво повече има да се каже по въпроса. Типичният турнирен боец, отборът, който започва трагикомично, измъква се на косъм и накрая, отписан от всички, прегръща трофея. Спомнете си световната титла на Италия, спомнете си повечето купи на италиански отбори. Те не са в Атина случайно, и вероятно няма да спечелят с много, нито с красив футбол. Те просто ще спечелят и могат да бранят всеки един резултат, дори и 0:0. Въпреки, че в последните години Милан доста се разграничи от този тертип, те продължават да са италиански отбор.

6. Собственикът.
Ами, Силвио Берлускони е институция. Този човек навремето измъкна росонерите от калта и половин Милано го обожава. Но освен това той е и човек, който има амбиции да притежава най-добрия отбор на планетата и средствата да го постигне. Голяма част от вдъхновението и желанието в играта на италианците се дължи именно на стабилното ръководство, баща и майка на тези футболисти.

7. Най-добрата защита в света.
Милан има традиции в това отношение. През годините това си остана най-силното звено на отбора, симбиоза между опитни, легендарни защитници и млади таланти, възпитани в най-добрата дефанзивна школа. Да се вкара гол на Милан е изключение, да се вкарат два е повод за всенародни тържества. Неста, Одо, Каладзе и Малдини са непробиваема стена, активно подпомагани от почти целия отбор.

8. Обигран състав без слаби позиции.
Сигурно много хора биха се възпротивили срещу подобно твърдение, но то си е така. Момчетата на Анчелоти играят от години заедно, познават се в по-голямата си част и от националния отбор на Италия и неведнъж са триумфирали с крайната победа. Подобно на защитната формация, във всички линии наблюдаваме опитни бойци и по-неопитни таланти. Единствено Дида изглежда несигурен на моменти, но пък притежава невероятен рефлекс, а и рядко нещата опират до него. Липсата на изявени голмайстори след напускането на Шевченко е по-скоро част от тактиката, отколкото слабост.

9. Италиански дух.
Е те такова животно няма. Има просто десет хладнокръвни борци с огромно желание за победа, които дават всичко от себе си за отбора, както и един Гатузо, който май отговаря на абсурдната мисъл, че се раздава на 200%. И то във всеки мач, камо ли на финал. Дано не прегори разбира се, за да не остави отбора си с неравни сили, но сицилианецът всъщност не си изкарва чак толкова много картони, колкото хората се опитват да изкарат.

10. Рикардо Изексон дош Сантош Лейте.
Известен на футболната общественост просто като Кака, това е първият бразилец, за който с ръка на сърцето да заявя, че се чувства добре в Италия. Атлетичен, с прекрасна техника, бързина и не на последно място, убийствен удар от границите на наказателното поле, именно той е това, което Милан е повече от опонентите си. За разлика от повечето си сънародници той не блести чак толкова с магически изпълнения, но и не се проваля с гръм и трясък. Без него Милан е силен, с него е космичен.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6844






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 2958 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.