Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Назад! Науката е слънце! (статия) - Наука, Образование
Назад! Науката е слънце!

Автор: Асен Цветков, четвъртък, 24 май 2007.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Или За Некромантията в българската образователна система.

Знам, че на празник като 24 май, който по традиция свързваме с учители, цветя, усмивки, слънце, свирещи клаксони, викащи абитуриенти, голи девойки по улиците, е много трудно някой да се сети за нещо мрачно. Ама на. Твърдо съм решил да ви разваля празничното настроение.

По добрия стар почин на отегчаващите разказвачи на приказки започваме къде... в началото. Но преди това искам да кажа, че ще се постарая да не размахвам обвинително пръст към никого. Прекалено често, прекалено много хора го правят.

И така.... началото.

Всичко започва с птиците. Особено една такава с дълги крака и дъ-ъ-ъ-ълъг червен клюн. Или всъщност две. Носещи съответно синьо и розово вързопче. Хм, май се отплеснах прекалено много в началото. Ма-а-алко по-напред.

Двете вързопчета отдавна са пораснали и са решили да пуснат поръчка за свое.

Лошо няма. Те щъркелите и без това си нямат друга работа. Та малкото вързопче независимо от цвета си пораства и се появява сериозен проблем. Докато мама и тати са на работа, кой ще се грижи за него. Естествено тук една голяма част биха възкликнали: "Баба!". Нищо против жените в напреднала възраст, аз самият съм бил поверяван достатъчно често на грижите на моята, ама все пак говорим за Некромантия, а не за Вещерство, така че изключваме бабите.

Институцията наречена детска ясла. Мястото, където бъдещите жертви за първи път се сблъскват с Изкуството. Понеже обещах, че няма да говоря за слънчеви и приятни неща ще оставим прекрасните и слънчеви ясли настрана. Имаме си няколко страшни историйки от преди година-две, които определено са за предпочитане.

Поради достатъчно ниското заплащане много малко са жените ( Тук за първи път се сблъскваме с изненадващото откритие, че повечето некроманти са жени), на които им се занимава с количества чужди деца. И те го правят която както може. Да изтрайваш толкова пищящи и миришещи малки същества всеки ден не е лесно, затова се случва някои да се обърнат към Изкуството. И ако някой случайно успее да наруши Мълчанието във вестниците се появяват сериозни заглавия от типа на: "Не давайте децата си в ясли!"; "Дете посинено в ясла";"2 годишен малчуган разказва" и трудът на истинските Некроманти е изложен на опасност . Но тези случаи са редки. По-често се случва децата да преминат през тези заведения без външни признаци за това, че Покварата ги е докоснала.

Оцелелите през яслите продължават напред към следващия кръг обучение - детските градини. Тук те са вече достатъчно големи, за да бъдат научени какво е Страх. Започва се с едно невинно малко момиченце, също като повечето в групата, след това продължаваме напред към 7 малки козленца ( Take one plump kid... (това си е съвсем реална рецепта)) за да се стигне до великани и на всичките им се случва какво? Биват изядени. От зли животни. Били те вълци, котки, мечки, зайци или други деца на Дявола. Приказките, които всички сме чували в детската градина, имат за единствената цел да ни научат да се страхуваме, защото Страхът цел една единствена има, да. До гняв води той, а пък до омраза гневът ....(както повечето от вас са се сетили последните 15 думи не са съвсем мои). Страхът им дава желание за контрол и власт.

Тогава бива отворено съзнанието на малките към Мистичното и Истински Легендарното. Легенди като тази за Жоро Павето, Zer0Co0l, Teh_Fant0m, и други стряскащи образи от съвремието ни и близкото минало биват вдълбани в мислите. Но освен тези образи започва да се появяват и други. Бива показано колко е добре всъщност да си беден, но честен, гладен, но с изпълнен дълг и така нататък. Постепенно така Некромантите Чираци, които са заменили Послушниците от яслите, отсяват борбените натури от послушните и безропотните. Така се постига двойна цел, възпитават се бъдещите Господари и бъдещия електорат и това още от ранна детска възраст. Там се оформят натурите, които ще се борят за и срещу установения ред.

Напускаме детските градини заедно с оцелелите и се отправяме към централната образователна система. Естествено нека да започнем с Деня и Ритуала на посвещаването. Първият учебен ден. Тогава като знак за раздяла с невинността децата подаряват на Некромантите Адепти цветя. Усмивките на лицата на децата показват, че въобще и идея си нямат в какво се забъркват. Преди да се усетят биват вкарани в машината и изтезанията започват. Урок след урок, ден след ден. Година след година. Биват учени неща, които не винаги имат реално приложение понякога в условия, пред които спартанската "агоги" бледнее. Защото когато имаш свободата на открития терен можеш да се пренесеш на по-добро място, но когато си затворен в кабинет, чийто таван е слязъл наполовина над главата ти, работиш с материали, които баба ти е смятала за стари няма как да не проявиш интерес към Изкуството. Защото повечето училища, край които минавам, напомнят на гробници отпреди Пирамидите съдейки по нивото на разруха. С напредването на цикъла на Посвещаване по-обнадеждаващите започват да проявяват характерните за Некромантите навици, а именно; да седят до късно през нощта надвесили глава над печатни творения или впили очи в заместилия Кълбото за призовавания монитор; да прекарват дните си в полуосветени дупки изпълнени със странни миризми и пушеци. Тук се появява и субкултурата на Не-мъртвите - плод на усиления труд на Некромантите, макар тук да се извършват първите ритуали за същинската трансформация, чието място и време е още далеч.

Идва моментът в който училищният курс на обучение приключва. С дни и нощи на алкохолно и наркотично опиянение, със странна смесица от аромати, с оскъдно облекло за жените и наподобяващо униформа за мъжете. След ритуалния вой на клаксони и призоваването на висок глас и в хор на призраците на изминалите години идва и страшния момент на избора.

А сега накъде? Понеже все пак говорим за Некромантите поемаме по единствения възможен път - към университетите. Тук Майсторите Некроманти сътворяват своите адепти посредством мъчителни периоди на безсъние и бдение наричани сесии. Тук окончателно бива създадена културата на Не-мъртвите - същества завинаги предпочели нощта като предпочитано време за живот и работа. Избрали подземията с изкуствено осветление пред носещата гибел за тях светлина на слънчевия ден. От тук излизат и не много, но качествени Некроманти от всички рангове, за да бъдат пуснати отново в образователната система, където да поемат задълженията си в изграждане на идните поколения. За да бъдем съвсем точни трябва да споменем и върколаците – персони, за които слънцето и луната са еднакво приемливо осветление, смятащи, че сънят е нещо, което се случва на другите и по тази причина не особено необходим. Разчитащи, че работохолизмът е прекрасен начин да залъжеш жаждата си за живот и безкрайно разочаровани, че не е така. И накрая обикновените хора, които оцелели през всичките перипетии и запазили себе си продължават напред с идеята, че нещата, ако не станат много по-лоши ще се оправят.

Всъщност знам, че Некромантията понякога не е личен избор, но това не ме спира да се възхищавам на всички избрали трудния и гладен път на Просветлените. Не е лесно да правиш това, което другите не искат и да получаваш малко в замяна. Да трябва да поправяш грешките на другите и винаги да бъдеш оплюван, когато не успееш. Да се бориш да запазиш една култура, която като че ли не иска да бъде спасена. Но борбата не е безсмислена.

Поклон пред вас, скъпи Некроманти и Честит Празник. Нека никога не угасне Пламъкът в Нощта. Нека винаги има към кого будните младежи да се обърнат жадни за знания и пълни с желание за градеж. Благодаря за всичко, което сте направили за нас, правите за сегашната младеж и ще продължите да правите за тези след тях.

Нека Славянските Първоучители бъдат благословени за силата на Словото, което са ни дали и нека то пребъде!

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6851






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 3001 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (23) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.