Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Някои бележки относно престъпността в ролевите игри (статия) - Ролеви игри
Някои бележки относно престъпността в ролевите игри

Автори: Константин Делчев, Асен Георгиев, сряда, 30 май 2007.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ако човек трябва да намери нещо общо в 90% от всички играни кампании, това ще е наличието на престъпници, заемащи, ако не централно, то поне видно значение за сюжета. Ето защо в настоящата статив избрахме да се спрем върху няколко често срещани престъпни архетипа, заедно с идеи за тяхното включване в една ролева игра, като умишлено сме целяли да подбираме такива, каквито под една или друга форма са универсални и слабо зависят в същността си от сетинга.

1. Джебчии. Да, иде реч за онова племе, режещо кесии и чанти, пребъркващо джобове, свалящо часовници и тъй нататък. Не че някой не си е имал досег с тях, но ако трябва да споменем някое произведение, нека то е "Оливър Туист", вместо "Парижката света Богородица". Не само защото Бил Сайкс се произнася по-лесно от Трьойфу, просто и тук, както с по-голямата част от престъпността прагматизмът е по-близък до действителността от романтизма.

Що за човек е джебчията, това е странен въпрос. Най-общо казано, не краде, щото е богат и иска да стане още по-богат, свикнал е да яде от време на време пердах и разполага със самородни тактически способности, макар и в много дребен мащаб. Ако праща да крадат хлапета, сигурно ще има някой по-възрастен наблизо, който да поема 'намереното' и да се намеси, в случай че някой ловък и загрижен гражданин ги хване, шамароса и тръгне да ги води на полицията/социалните/стражата (каквото има в сетинга). Ако ходят на тайфа, ще си препредадат бързо парите, за всеки случай и ще гледат да направят скандал, в който онзи с кесията да изчезне бързо, а останалите могат да показват празни джобове до сутринта. Ако имат възможност да избират между сама мутра, подпряна на баварец и претъпкан трамвай с бабички, ще изберат второто, защото ако ти потрошат ръцете, ще трябва да смениш занаята на просия. Въобще - не са особено смели, рядко се осмеляват да посегнат на някой, който може да им направи голяма беля и дори повечето от градските легенди за тях са пълна измислица, макар историята да познава доволно изобретателни джебчии. Какво тогава им намира място в ролевите игри?

Ами като начало това е първата стъпка на доста крадци, а бившите и настоящи крадци сигурно заемат поне 20% от всички играни в ДнД и подобните нему игри персонажи. Да не говорим, че те, като дребни престъпници са на практика неизкоренимо явление и са едно от най-правдоподобните случайни явления, които може да създаде човек.

Трябва ви някакъв мижав информатор за нещо - ей ви на джебчията или дилъра в градинката. Е, едва ли ще са запознати с игрите между подземните групировки, но сигурно ще знаят някои неща за това какво става в квартала и могат сравнително лесно да бъдат мотивирани да го изпеят.

Трябва някой да бъде уличен - пликче наркотик и ловко момченце прекрасно се справят със задачата. Дори в много системи изрично е споменато, че джебчийството освен взимане включва и оставяне на разни неща. Също както и изсипването на малки шишенца в питието, да речем.

Трябва ви някое писмо да не стигне до получателя си - пак са виновни джебчиите, които са опоскали до шушка пияния пратеник в кръчмата. Даже може и по-завъртяно да се организират нещата - ами ако това писмо носи някаква важна информация? От онзи тип, заради която изчезват хора? Е, това е малко изтъркан, но пък сравнително лесен начин за вкарване на нови герои в играта, както и за въвеждане на нова страна в баланса на силите. А ако ви кажат, че е по-трудно да се оправите с някой, който иска да се бие с вас, от колкото някой, който бяга от вас, не му вярвайте. Вълците силно биха предпочели зайците да се биеха.

Въобще не е необходимо нещо да представлява заплаха за живота на персонажите, за да имат те проблеми с него и джебчиите са типичен пример за това - причиняват материални щети, в определени случаи са способни да направят голям золум по чисто случаен начин и са трудно намираеми, особено ако имат основание да се крият.

2. Биячи. Всъщност тук ще различаваме два отделни вида противници - типовете, които посещават нечии длъжници и такива, които киснат с явни намерения по разни градинки и барове. За целите на ролевите игри и двете рядко стават за основен противник в кампанията, основно, понеже са твърде маловажни дори за големите противници на епиката. Разбира се, и в това може да си има изключения, но на тях няма да се спираме.

'Любителите', онези, които изпитват силно желание да си чешат кокалчетата, са на практика приложими във всеки сетинг, където има пивници. Дали ще киснат в някоя кантина на Татуин, ще се наливат с бира в крайпътен мотел или ще лочат възкисело вино в някоя долнопробна Нексуска кръчма, особена разлика в манталитета им няма да има.

Основните проблеми, които могат да създадат на героите са в няколко насоки. Като начало, ако са тръгнали да търсят бой, да ги откаже човек от тази им идея ще бъде едно доста трудно начинание. Може и да се случат някакви по-джентълменски отрепки и само един да се метне на героя, докато останалите викат, но може и да настане съвсем масов въргал. Лошото на втория е, че местните бабаити сигурно ще имат числено преимущество, което принципно не е добре.

Втория проблем е свързан основно с това, че много играчи са склонни да се изхвърлят. Да, възможно е да съществуват и напълно откачени, които лесно преминават от спокойно пиене на бар в бой с бутилки, маси и столове, но при нормални ситуации, когато няма психопати и не са се случили особени социални сътресения, побойниците в кръчмата не се бият до смърт и рядко вадят брадва. Странно защо, обаче, много герои - да. А това само по себе си е проблем. Трупове в кръчмата не е нещо, което някой с ума си иска да види, нежели да остави. Убийството при пиянско сбиване може и да се окаже неизбежна отбрана, ако подобно нещо въобще е налично в света, но при всички положения създава доста проблеми и поне временно киснене по арести/други неприятни места. Да не говорим придобиването на печална известност и за бързото създаване на врагове (убития все ще има някой роднина). Ако пребиеш 'местния шампион' току виж някой ти свалил шапка, има и такива особи; ако го очистиш, обаче, веднага се превръщаш в лошия. Е, това е валидно само в добри времена и без ненормалници. Ако някое от тези условия не е изпълнено, или просто опонентите ви не са с ума си, като нищо може да ви научат на нови неща за използването на счупените бутилки, столовете и ножовете, особено ако губят. Само водещият ви ще е наясно какъв е случая, но ако извадите първи нож, опасността не ви оправдава за нападението срещу невъоръжен човек или разумна твар от сетинга. Количеството изпит алкохол в този случай няма значение.

"Професионалистите" може и да са от онзи тип, които са превърнали хобито си в работа, но по-често не са. Яки момчета - бивши спортисти, хора с краткотраен престой в някоя силова институция, особи, които са криминогенен контингент още от пубертетна възраст, въобще опциите за минало на една подобна мутра не са малко. Настояще - изкарват пари, за да пребиват този и онзи, респективно гледат да са добри с това. Доколко градивно за характера е професионалното утвърждаване, което се осъществява посредством нарастващо количество потрошени крайници, няма да коментираме, ще се задоволим да отбележим, че те силно предпочитат да причиняват, а не да търпят болка и респективно ще употребят всичко, което имат като възможност, за да не са те от губещата страна. Срещу някой с реноме биха се сдружили и/или снабдили с подходящо оръжие. Ако онзи стреля, може и въобще да не му излязат лице в лице, но да подпалят магазина му. Могат да ударят и да избягат, или да нападнат някой подчинен или член от семейството... Въобще - ще се постараят да предадат съобщение без да им се случи нещо, а това поне са способни да правят, някак си основно изискване на професията е. Този тип противници може и да не са достатъчно 'печени' за някоя бивша барета или майстор на боя, но това не ги прави по-малко неприятни за героите, защото са способни на тактическо мислене, а прекаляването с тях също не води до нищо добро. Освен, че отново оставянето на труп води до проблеми, ами и тук това върви със задължителния бонус "убиха човек на Еди-кой си". Еди-кой си вероятно ще бъде в много по-лошо настроение, ако някой от хората му е мъртъв, от колкото, ако само му дължиш пари. Изведнъж нещата от професионални стават и в известен смисъл лични, което води до проблеми на съвсем друго ниво и кампанията може да поеме по съвсем друга посока.

3. Горски разбойници, пирати и прочие. За ужас на специалистите по военна история в тази точка ще си позволим да отъждествим вилнеещите по Пътя на коприната главорези, китайските разбойнически армии, разните днешни паравоенни групички и пиратите, от Карибски до космически. В крайна сметка при всички тях виждаме в известен смисъл едно и също - голяма шайка народ, често не лошо въоръжена, която се грижи основно за собственото си благополучие и, особено важно, при нужда може да се убеди да мине на държавна служба. Това, дали обитават Външните кръгове на галактиката, бродят в Мианмар или идват от Клач, ще считаме за сетингови подробности.

За социалния им произход, както и в предната точка, можем да споменем, че е най-общо казано, разнообразен - станали ненужни бивши професионални войници, застрашени от затвор или бесилка престъпници, чуждоземни подстрекатели... По-хомогенни могат да бъдат основно групи, обединени от някакъв идеал, но пък и те често действат по различен принцип, поради което на тях няма да се спрем сега.

За разлика от описаните в предните точки, тук вече си говорим за опоненти, които лесно биха могли да служат за основния противник в една кампания, а типичен пример са уестърн-игрите. Какво по-изтъркано от шайка разбойници, тероризиращи мирното градче по границата?

Мнозина играещи ролеви игри са склонни да пренебрегват големите групи от сравнително слаби противници, като за тези предпочитания са създадени и цели системи, включая небезизвестната У-Шу, носеща името на едно бойно изкуство, с което са свързани огромни количества модерни легенди. Въпреки това, в една реалистична игра, подобни групировки могат да са изключително опасни по цял ред причини:

Може да нямат обучението, дисциплината (в случай че не са командвани от военен) и ресурсите на редовната армия, но съвсем не са въоръжени зле, със сигурност не ги ръководи идиот и каквото им липсва като подготовка се стараят да компенсират с подлост и жестокости.

Може да нямат разузнаване и връзки навсякъде, но пък ако искат да са живи добре познават терена, на който работят.

Може да не наброяват два легиона (въпреки че и това е възможно), но пък са достатъчно много, за да не може половин дузина народ да ги ликвидира самостоятелно.

Може за тях да не работи пропагандна машина, но са способни лесно да сплашват местното население, а настане ли държавна криза, много лесно могат да се превърнат в героите на народа и тогава тежко на онзи командир, който тръгне да ги издирва по гори и баири.

А ако ги командва професионалист и тези слабости също са покрити, просто горко ви.

Едва ли има такъв регион, който да прокопса, ако на негова територия съществуват подобни отряди. За да се появят, той по принцип си е бил зле, но появата им означава, че ако някой не вземе спешни мерки, в съвсем скоро време нещата ще стигнат до пълна трагедия. И тъй като сам човек с оръжие в ръка не може да се справи (освен, ако не е Конан), следва резонното изпращане на сили специално предназначени за борба с тях. Ако това е редовна войска или нещо подобно - добре, или поне сравнително добре. Лошо става, ако ситуацията се доведе до там, щото част от довчерашните бандити и разсипници изведнъж бъдат наети от държавата. Тогава отрепките на мига биват овластени, техния статут става официален и те вече започват да чувстват земите като свои. Да, общият брой на разбойниците ще намалее, защото конкуренция не трябва да има, но на местното население по-хубаво няма да му стане от това. Контрабанда, изнасилвания, масови безчинства, водещи до потресаващи гледки... Много малко неща могат да са 'твърде преувеличени' при такъв развой на събитията. Обстановка става толкова задълбочена, че по принцип, ако разказвач постави героите в нея и играчите са склонни да не се правят на Конан, той може с голяма доза вярност да очаква те да потърсят външни, при това основно политически начини да се справят с нея. Или пък просто да се пренесат някъде другаде, ако не се чувстват достатъчно героични или социално ангажирани.

Въобще вкарването на враг от този тип в кампанията може да означава основно три неща - че се очаква персонажите да имат солидна и не само морална подкрепа от населението и/или от официалните власти, че са подготвени да 'отсекат главата на змията' чрез няколко сполучливи нападения срещу главатарите или че те са част от по-обща картинка, например като служители в армията (бъдете сигурни, че играчите знаят какво е устав, защото смъртта постановена от Военен съд е много тъп начин за умиране на персонаж).

Обратно - вкарването на героите в подобна шайка може да е изключително забавно, ако и нетипично. Искат да подстрекават размирици в съседната държава? Обвинени са (евентуално несправедливо) в тежки престъпления и бягат от закона? Забогатява им се бързо? Чели са твърде много Шекспир и намират разбойническия живот за романтичен? Един такъв ход веднага решава техните проблеми (или поне те така си мислят). А пък и дори нищо подобно да не се е случило, всеки от време на време иска да си направи лош персонаж и да си поиграе на зъл, което за подобна кампания е добре дошло. Тук обаче трябва да се спомене, че бандитските съдебни решения се взимат по-бързо от военните и са доста по-летални. Така също е тъпо да умре персонаж.

4. Поръчкови убийци, 'килъри'. Мисля няма нужда да разясняваме за какво ще става дума тук. На кратко, ако имате изпратен някой по петите ви - загазили сте го. Първо защото може въобще да не подозирате, че са ви го изпратили, второ, защото вероятно въобще няма да знаете кой е и трето, защото от там от където идва този, има и още. Фидел Кастро може и да си преувеличава броя на заговорите срещу него, ама не са един и два.

Независимо от сетинга, в който се развива действието, ако някой си изкарва прехраната, като избива хора по поръчка, то той прави всичко възможно да е перфектно екипиран и не жали средствата. Дали ще е ездитно водно конче и лък на три хиляди години или бърз автомобил и нападателна граната, отровен чадър или домъкната от някоя друга равнина на съществуване гад, говорим си за търсене на оптималното за случая решение, което да позволи на убиеца да остане невредим и да ликвидира целта, при това обезателно в този ред, ако не си говорим за фанатизъм. Но ако си говорим и кола(н) с експлозив върши работа.

Казаното, естествено не означава, че някой ще си даде целия труд и средства за намиране на последен модел снайпер, за да очисти полузаспал старец, предполагаемо чул нещо при съседите. Ако някое покушение може да мине за нещастен случай или случайно престъпление, толкова по-добре. Добрият килър с радост би натопил някой друг за деянията си и с риск да хвърлим малко камъни в градината на един обичан сериал, ще кажем, че това не става, като правиш контролни изстрели в главата, докато инсценираш стрелба от 16 годишен хлапак. А, да, и после му се обаждаш на мобилния за да се похвалиш нагло. Макар да е очевидно, че в психиката на тези хора има нещо нездраво (какво точно е тема за много сериозни изследвания), те едва ли допускат подобни 'лирически отклонения', особено пък, когато очевидно биха застрашили успеха на мисията им. По-скоро биха изпаднали в обратното - способността им да действат, без да се влияят от ирационални идеи е важно качество за професията и тя може да достигне нечовешки граници.

От казаното до тук следва, че в ролевите игри поръчковите убийци имат няколко приложения. Те не могат да послужат като основния противник, просто защото винаги има някой зад тях, но винаги може да са ръката на противника. Героите са настъпили много сериозно интересите на някоя заможна и безскрупулна личност - ето ви прекрасен случай за даването на 'мокра поръчка'. При това от осуетяване на покушението до справяне с убиеца има доста голямо разстояние и в случай на невнимание персонажите може да трябва 3-4 пъти да се пазят от един и същи човек. Ето един случай, в който клишето на завръщащия се злодей е напълно на място, макар че шансовете за оцеляване след неподозирано покушение са доста малки и човек, ако е в ролята на разказвач, не е добре да ги засилва действително.

Вторият, в известен смисъл по-дяволски сценарий е убиецът да натопи персонажите за някое важно покушение. Това става особено лесно при онези персонажи, които се чувстват задължени да оставят подписа си, било чрез някакъв белег, било чрез натрапчивото използване на едно и също оръжие. Гарантирано, че след като веднъж едва отърват бесилката, за дето уж са убили генерал губернатора, ще се и отърват от вредните си навици.

Въобще, поръчковите убийци имат много силна възпитателна вътре и извънигрова функция в ролевите игри - лесно приучават играчите към внимание в детайлите и героите им към малко повече трезва и тактическа мисъл. Това ако не ги убият де, вижте забележката за шансовете им.

5. Организирана престъпност. Поради многото варианти, по които организираните престъпни структури могат да се ряазвият, ние тук ще се спрем само на най-основните и общи за тях черти - сдобиването с власт, големите способности да влияят на обстановката индиректно, без да изразходват ресурси и подредеността в действията им.

Напреко на някои нелепи клишета, подземните организации нямат особена причина да се събират в канализацията. Не само защото вътре сигурно вони до умопобъркване, а и защото самото действие подбужда достатъчни подозрения. Ако един престъпник се е издигнал до там да бъде глава на определена групировка, той много по-комфортно ще си живее с някаква легална фасада за пред обществото и ще върти основния си бизнес под прикритието на срещи по приеми и ловни експедиции, отколкото, ако непрекъснато се крие и се старае да бъде невидим за всички. А и в крайна сметка - за какво са му на човек богатства, ако не може поне една къща да си спретне, където да живее спокойно до старини.

Малко хора ще са достатъчно луди, за да рискуват всичко, вместо след като са си осигурили живота, че и този на децата, да започнат игра на сигурно.Респективно, все пак за това говорим и за 'организирана престъпност', много по-удачно е да започнеш да заобикаляш правилата, вместо да ги нарушаваш, а от едно време нататък - и сам да започнеш да ги пишеш. Така 'безумието на криминалното поведение', както гласи една клиширана фраза на полицейските документалистики в САЩ се превръща в едно съвсем разумно и премерено поведение, на което разни хора, тръгнали да разбиват статуквото и да си правят ново, дълбоко бъркат в интереса на силните на деня, които по принцип не го приемат с чувство за хумор.

Какво може да се случи, ако едно подобно 'вмешателство' в интересите на мафията е налице? Като за начало, винаги могат да се намерят хора с желание за физическа изява, на които да им бъде подшушнато, че Този и Онзи са неприятни типове. При това, съвсем не е задължително съответните типове да работят директно за мафията - достатъчно е те на свой ред просто да желаят да са в добри отношения с нея и да й се подмажат с такава дребна услуга.

Ако отърваването съвсем без усилия не стане, на второ място идват и разни по-сериозни и по-добре подготвени 'професионалисти', за които вече стана дума и които сами по себе си са голям проблем. Най-сетне, дори и те да не се оправят, а те обикновено го сторват, идват и официалните връзки. Несериозно е да се предполага че голяма престъпна структура може да си живурка без никаква интеракция с държавните органи. Корупцията не е някакво екзотично деяние, тя вероятно е едно от най-древните престъпления, а принципа 'Всеки си има цена' е в общия случай верен. Респективно против враговете може да се започне с доноси и компромати, с атаки срещу близките им, а при по-голямо срастване - и с директно изфабрикуване на обвинения, които или да изпратят проблемния човек в затвора, или да го убедят, че определени интереси не е добре да се засягат.

От казаното по-горе лесно можем да съобразим, че ролята на организираната престъпност в една кампания може да бъде крайно различна - от основния враг, за чието побеждаване героите ще трябва да впрегнат не само мускулите си, но и солидно количество съобразителност и социални умения, през третата страна във вече съществуващ конфликт, която стои в сянка от позицията на опортюнист, до съвсем не еретичната мисъл мафията да е на страната на персонажите. При това, въобще не иде реч за подчертано зли групи - при някои строеве е трудно да се каже, кое е по-лошо, картела или правителството, да не говорим за вече изтърканото противопоставяне на две конкурентни групировки със собствени територии. По принцип обаче, ако организираната престъпна група няма собствена територия, все пак това е по-лошият вариант, защото хората се пазят и от властта, и от тях. Разбира се, някои такива групировки са възникнали като групи за съпротива и да закрилят населението, стига то да не навлиза в тяхната сфера на влияние, поне за да се възползват от подкрепата му. Изяснете си какъв е случаят, преди да предриемате нещо, свързано с групировката! За хора, разполагащи с кредото 'Целта оправдава средствата', организираната престъпност наистина може да бъде изключително силен съюзник, макар и от онези, склонни да забиват ножове в гърба.

Изложеното по-горе е напълно възможно за някои читатели да не представлява особена новост. Това е, защото представените факти са изцяло в светлината на нуждите на ролевите игри, поради което умишлено са правени известни генерализации. Това обаче прави статията неподходяща за практическо приложение извън областта на ролевите игри, така че ако ви трябва съвет, потърсете консултация от специалист, в името на собственото си благополучие! В крайна сметка винаги съществуват определени граници, в които реализмът и вниманието към подробностите на болшинството игри се поместват, а за желаещите по-подробно запознанство с 'областта' има огромно количество материали, макар и не до там разтоварващи и приятни за четене.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6883






Допадна ли ви този материал? (1) (1) 3339 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.