Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Романтика ли?! (статия) - Романтика
Романтика ли?!

Автор: Ива Коевска, четвъртък, 06 септември 2007.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Клишетата са хубаво нещо – вечеря на свещи, разходка на лунна светлина, залез в тихо заливче... Колко малко му трябва на човек, за да се почувства специален.

Големият минус на романтиката е, че [клише] тя е поезия, която умира в сблъсъка си с прозата [/клише]. Не става въпрос за литература, разбира се, макар че и тя има пръст в красивите жестове. По-скоро е намесено онова ежедневие, които изцежда последните капки сила и въображение в името на едно нищо и никакво живуркане. Обратно при метафорите. Прозата изправя поезията до стената, разстрелва я без да й мигне окото и после пали цигара над трупа й. Като някой радетел на тоталитарен режим след секс.

В действителност лириката не е за всеки. И като романтика, и като писано слово. Е, стандартът става двоен, ако чалга текстовете и шопската салата се интерпретират като лирика. Защото селянинът с ланците и джапанките в голфа няма да разбере Бодлер, но ще се наслади на Боряна в компанията на една сливова (примерно). Нищо лично срещу Боряна или сливовата. Но пък в живота на гореспоменатия типаж едва ли розите и красивите жестове към любимия човек имат място. Тъжната истина е, че селянията и романтиката нямат допирни точки. Защото за поезията в отношенията е необходима известна култура на мислене, която риенето на конски фъшкии няма как да осигури. Това, разбира се, не осъжда по никакъв начин хорицата, които цял живот плевят домати, за да имат романтиците с какво да забъркат задължителните спагети за вечеря.

Виж прозата я разбира почти всеки (освен ако не е в някаква изчанчена форма, която основно служи за безобразно оригиналничене). Всеки знае колко струва сиренето, какво пише на сметката за парното/тока/водата и как не може да си позволи някои неща, съдейки по фиша от заплатата. В интерес на истината изборът на Темида е предопределен, когато на везните й мерят сили романтиката и хлябът. Каква дилема само – три месеца манджи и платени сметки срещу едноседмична почивка във Венеция. Все става въпрос за пари. Там е работата обаче, че прозата настоява финикийските знаци да се изливат в бездънната яма на ежедневните разходи, докато поезията копнее за шампанско и ягоди със сметана в първокласен хотел. Проблемът е, че без романтика интимността си бие шута в някаква посока и отказва да се върне. След известно количество жертви в името на сития стомах и топлата панелка муш-муш се превръща в синоним на секса, а миш-маш в друга дума за романтична вечеря. Близостта просто отстъпва в ужасяващия си сблъсък с вампиризма на зрялото ежедневие. Защото след онзи кошмарен 18-и рожден ден, нищо не остава същото. Наивните юношески представи, че разходката в парка и държането за ръце са достатъчни, за да съществува връзка, остават захвърлени в канавката. По техния път бодро започват да шестват мислите за жълтите стотинки, които дрънкат в джоба. Разбира се, там някъде се мотае и отчаянието, че разходките из Булонския лес и прегръдката в гондолата са просто мираж, че дори една нищо и никаква почивка на Слънчев бряг изглежда като мисия невъзможна. Да... Вместо цветя се започва голямата покупка на ядене, вместо уикенд на хубаво място за годишнината следва посещение в кварталната кръчма, където всеки си мисли колко малко му се иска да е с другия в точно този момент. Тук, разбира се, има пръст и рутината.

От друга страна съветите да се спестява в името на красивите жестове за любимия човек са пълно лицемерие. Защо? Защото егоизмът е черта, присъща и на обвързания. Да се принесат в жертва извоюваните с пот от месомелачката на баналните разходи левчета е доста трудна задача. В нея рядко има радост. Виж, горчиво съзерцание на изтичащите през пръстите банкноти... И в крайна сметка повечето хора предпочитат да си мълчат с любимия човек у дома, с една ракийка и една салатка и да се радват на романтиката на панелката. В която, въпреки платените сметки, е толкова студено...

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=187934#187934






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3360 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (25) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.