Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Ново начало

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, понеделник, 10 септември 2007.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Вонтус Марим, виден представител на кастата на търговците в Град на три острова допиваше с неудоволствие поредната чаша блудкаво водораслово вино в една от няколкото кръчми в търговските отделения на града. Подчертано нервен в ранния следобед на топлия летен ден, той с припряно движение повика прислужника, “пришълец”, както личеше по липсващите долни зъби, вероятно от южните земи на континента и му поръча още една чаша, същевременно кимайки въпросително към близкия пристан.
- Мисля, че вече го натовариха, Ваша милост. Би трябвало всеки момент търговците да се разпръснат из околността за кратка отмора преди отпътуването.
- Проклет да е! – промълви по-скоро на себе си Вонтус – Ще ми докара само главоболия.
Не след дълго високият мъж, богато облечен търгаш от източното крайбрежие прекрачи прага на кръчмата с шарещ поглед и без колебание се насочи директно към масата на Вонтус, настанявайки се безцеремонно на стола срещу него.
- Добра среща, “Рибни”. Надявам се, не си решил, че възнамерявам да те измамя.
След което с добре премерено, незабележимо движение, подаде кожена кесия под масата, която попадна в протегнатата вече ръка на местния. Вонтус с нетърпение навря лицето си вътре, въпреки предупредителното сумтене на партньора си, Кенс Тур, търговец с потекло и възможности, родом от Южното Кралство, но сега човек без твърдо жителство. Единствено прислужникът прояви някакъв интерес към странната двойка, но скоро го загуби и се върна към непосредствените си задължения.
- Парите са по-малко!
- Хайде Вонтус, не се прави на такъв скъперник. Дай да изпием няколко амфори от тази блудкава гадост, за моя сметка, и да се усамотим в някой публичен дом.
- Парите са по-малко! Всеки път стават все по-малко. Това, че съм роден тук и не съм напускал островите през целия си живот, не значи, че съм глупав. Кенс, не си играй с мен, или онова, което вадиш от търбусите на железните риби ще те изненада неприятно следващия път.
- Вонтус, вината не е моя. Пиратите ни одират при всяко преминаване с товар, независимо дали е осолена риба, дървен материал или жалките ти бисери. Откакто онзи демон, Дериан, зае мястото на върховен главнокомандващ и неприкосновен от Ортата, данъците им станаха в пъти по-големи. А ако се опъваме, преглеждат стоката, мидичка по мидичка, и ако ги лъжеш, прощаваш се с живота. Но бъди спокоен, взел съм мерки.
Вонтус погледна с недоверие съзаклятническата физиономия на търговеца и забързано се изправи, напускайки кръчмата без повече да продума. Южнякът го изгледа, донякъде притеснено, донякъде с презрение, и се съсредоточи върху питието си. Никой не обърна внимание на разпаленият им разговор, следователно можеше спокойно да си допие и да се отбие в някой вертеп за час-два, след което имаше да урежда далеч по-важна работа.
Извън вниманието му остана единствено прислужникът, пират-дезертьор, който преживяваше като член на кастата на пришълците в града и същевременно беше един от най-ценните информатори на Лудия Мерип, главатар с минало и както се надяваха доста хора, с бъдеще. Затова и пришълецът надраска набързо някаква бележка и я даде на едно от момчетата зад тезгяха, които се занимаваха с най-мръсната работа, откъдето малката хартийка започна дългият си път през верига от хлапета, проститутки и хамали, за да достигне до този, за когото беше предназначена и да промени не една и две съдби.

**

В една от залите на може би най-величествената цитадела в Континента на бурите започна да се случва нещо, което не беше виждано от стотици години. Движението в един огромен пашкул, увиснал като помпозен полилей в средата на кръглото пространство започна с няколко спорадични потрепвания, които постепенно станаха по-продължителни и по-уверени, докато в крайна сметка, почти едновременно, остри като бръснач нокти раздраха здравата обвивка и на пода се смъкна могъщото тяло на един от най-старите от расата на морхаисите. Дум Д'О беше водач на рода на Обречените на водата. Ролята му в борбата със заразата на Живите гори го бе издигнала на мястото на слабоволевия му предшественик. Над хиляда и петстотин години бяха изминали, откакто се бе появил на този свят и за цялото това време бе преживял над трийсет превръщания, с всяко, от които мощта и силата му растяха неимоверно.
За цялото това време Дум Д'О не веднъж бе изпадал в състояния на летаргия и не веднъж бе надделявал над сродните нему в борбата да запази рода и себе си. Бе виждал последиците от непреценено превръщане, гротескните форми на нежизнеспособни морхаиси. Вероятно той бе единственият останал на Континента на бурите, който би се осмелил да предприеме отново още една стъпка към усъвършенстване. И както подобаваше на положението му, сега бе време за него да се намеси отново в живота на хората, както бе правил преди много години.
Мозъкът му бавно излизаше от състоянието на дълбок сън и докато траеше възстановяването на сетивата, той с удоволствие раздвижи подобните на рибни перки, плавници, израснали странично на тялото му, с остри шипове, пълни с отрова. Отдавна тялото му по нищо не приличаше на човекоподобната фигура, с която се бе родил. В момента то бе съвкупност от пипала, плавници и остри нокти, покрито с груба, бронирана кожа с режещи люспи и глава, наподобяваща само смътно човешка. След толкова много превръщания разбира се едва ли имаше какво ново да добави. Придобивката от последните няколко седмици бе по-скоро каприз, какъвто можеше да си позволи.
Няколко зерули, издънка на горда номадска цивилизация, а сега просто дребни, космати слуги, се скупчиха около своят господар, почиствайки внимателно крайниците му от остатъци от пашкула. Постепенно възстановявайки силите си, Дум Д'О провери мислено къде се намират останалите от рода му, след което повика Нила. Имаше нужда от няколко последни удоволствия, преди да предприеме досадното пътуване.

**

Разбира се, същество със способностите на един висш морхаис рядко би се намесило в делата на човеците, а Дум Д'О бе не просто висш, той беше старейшината на рода си. Затова търговецът Кенс бе приложил всичките си интригантски умения, за да успее изобщо да се добере до Обреченият на водата. На континента повечето жители не подозираха за съществуването на подобни създания и изобщо на друга суша отвъд Безбрежния океан. Или по-скоро бяха забравили, защото искаха да забравят. Самият Кенс, главно благодарение на богатата си колекция от разнообразни пергаменти, имаше само откъслечни сведения, че техният континент не е единствен.
По някаква прищявка на съдбата обаче Дериан сам бе подписал присъдата си, когато непосилните данъци, налагани върху мореплаването от главорезите му принудиха предприемчивият южняк да навлезе твърде на изток в океана, за да избегне пиратските патрули.
Изваждането от водата на странното, космато създание, силно напомнящо гарк бе продиктувано главно от намерението на търговеца да го продаде за развлечение на някоя богата дама, но когато разбра, че е интелигентно, любопитството му надделя и постепенно зерулът научи достатъчно от източния език, че да може да разкаже на новия си господар за морхаисите, за цитаделите, за и за самия Дум Д'О.
Самото достигане на Континента си беше риск, но Кенс успя да склони няколко луди глави от Танотар, с които купи малка шхуна и по сложен, минаващ доста на север курс, навлезе смело в Безбрежния океан. Постепенно започна да губи вяра и бе на крачка да хвърли косматото копеленце, на каквито гадини се въдеха в тези води, но в крайна сметка търпението му се възнагради, когато на хоризонта се появи земя.
Единствено благодарение на царящата всеобща летаргия и липса на интерес изобщо у живота Кенс се добра до самия Дум Д'О, след което приложи цялата си убедителност и огромно количество доводи, с които да успее да придума морхаиса да се включи в малкия му заговор. Надяваше се, че поне за това същество би било възможно да убие недосегаем от Ортата, а след това щеше да настъпи огромен хаос и войни, които да открият и доста благоприятни перспективи пред по-безскрупулните търговци. Пък кой знае, можеше и да успее да намери начин да контролира или използва демона.
Затова Кенс Тур се беше отдал на доста приятни размишления, докато крачеше към пристана. Време беше да напусне скучните острови и да се насочи към по-плодородните откъм забавления крайбрежни градове на континента. Отгоре на всичкото щеше да се умирише и на риба, миризма, която му ставаше все по-омразна. Улисан в тези си мисли, търговецът нямаше как да забележи сенките, които го следваха, незабележими в сумрака на падащата нощ.

**

Дум Д'О попипа с нокти хрилете, разположени в стройни редици зад издължените му уши, след което се отпусна спокойно през двестате метра свободно падане до морската повърхност и се сгромоляса във водата сред издигащи се гейзери. Постепенно тялото му спря гмуркането си, след което той разпери множеството плавници и заемайки подходяща поза, постави началото на едно съдбоносно плаване.
Апетитът към разрушение и възбудата от малкото разнообразие замъглиха сетивата му и му попречиха да усети нещо далеч по-притеснително. Из целия Континент на бурите, във всяка една цитадела, един по един се събуждаха врагове и приятели, столетните създания от деветте главни рода и различни по-малки. Превръщането на Дум Д'О ги бе събудило и те се завръщаха към живот. Връщаха си и желанието за живот, докато неговото отсъствие им гарантираше невероятна възможност да вземат надмощие, да се изправят един срещу друг в честна битка и да излъчат новите господари, които да ги поведат към омразния човешки континент.

**

На борда на пиратската галера Лудия Мерип преценяваше с поглед теглото на сланината, заобиколила Дериан. Телохранителите на недосегаемия не бяха просто дебели. Те бяха тлъсти, мъже, голи до кръста с множество татуировки и сребърни халки, забити навсякъде по тялото. Огромните им кореми висяха над коланите, в които бяха завтъкнали закривени кинжали и бойни вериги. Въпреки изгледа им Мерип ни най-малко не си правеше илюзии, че да се справиш с тях е лесна задача. Това бяха едни от най-добрите бойци на целия континент.
Незаинтересовано, доколкото му бе възможно, пиратът се обърна към присъстващите по-нискостоящи пирати и поведе непринуден разговор за времето, докато вътре в него напрежението клокочеше. Ако информацията беше вярна съвсем скоро, в рамките на това плаване, Дериан щеше да загуби живота си и единствено Мерип имаше достатъчно власт и уважението на морските разбойници, за да се опита да ги обедини срещу заплахата и да заеме достойното си място в Ортата. В момента, в който забеляза в далечината оформилата се върху морската повърхност бразда, пиратът реши, че е дошъл моментът да започне офанзивата си. Трябваше да омае с думи останалите си събратя, да изтъкне себе си като логичен избор, докато демонът си свърши работата, след което да ги поведе срещу него.
- Знаеш ли Дериан, мисля, че е крайно време някой по-достоен от теб да заеме мястото на пиратите в съвета на Ортата.
Думите на Мерип, казани спокойно, някак между другото предизвикаха гробовна тишина върху палубата. Докато телохранителите му се бяха хванали за кинжалите и следяха движенията на Лудия, Дериан бавно го преценяваше, чудейки се как да реагира.
- И какво те кара да мислиш така? Може би говориш за себе си, братко.
- Ами виж, братството не е много доволно от начина, по който се разпределят териториите и плячката. Освен това смятаме, че е крайно време да се намесим по-сериозно в политиката на крайбрежните градове.
- Знаеш ли Мерип, колкото и луд да си, не съм предполагал, че ще имаш глупостта да ме предизвикаш публично. Сбогом, Глупави Мерип – с което Дериан приключи разговора и даде знак на телохранителите си.
Лудия внимателно наблюдаваше приближаването на вълната, която плуващото чудовище образуваше. Още малко и Дериан щеше да стане жертва на нещо достатъчно могъщо и достатъчно далечно от този свят, за да може някой да бъде обвинен. Недосегаемостта като основен принцип в Ортата щеше да се спази, поне частично, а той щеше да постигне отколешната си мечта.
Дум Д'О наближаваше кораба, когато усети отчаяният зов на Нила. Нещо се случваше и той трябваше да е върху земята, на която принадлежеше. Трябваше да побърза, защото невниманието му и собствените му стремежи бяха отприщили нова война, която можеше да продължи столетия и отново да изтощи родовете. А след това, след това, когато завоюва отново върховната власт, тогава щеше да се върне за жалкия живот на този и на стотици още човеци. Но сега трябваше да бърза обратно, при своя род и при своята Нила.
Мерип с дълбоко учудване следеше отдалечаващата се бразда в морето, докато огромните мъжаги връзваха ръцете му. Всеки, позволил си да предизвика член на Ортата умираше бавно и мъчително, понякога в продължение на дни, достатъчно дълго, за да може Лудия да размишлява върху неблагоразумието си. Жалко само за глупавия търговец, чието тяло се разлагаше някъде из пещерите на Град на три острова. Може би пък ако го беше оставил жив, следващия път щеше да успее да отнеме омразния живот на Дериан.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=188079#188079






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 2905 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.