Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Awakenings / Пробуждания (1990) (статия) - Драма, Робин Уилямс, Робърт де Ниро, Холивуд
Awakenings / Пробуждания (1990)

Автор: Александър Арсов, вторник, 18 септември 2007.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ако вземе човек да разгледа филмографията на Робърт де Ниро, няма как да не се впечатли от огромния брой негови роли, които днес са легендарни. Кой би могъл да забрави незабравимите му изпълнения като младия Вито Корлеоне (“Кръстникът, II част”, 1974) или краля на Чикаго по време на Сухия режим – Ал Капоне (“Недосегаемите”, 1987), както и ролите му в други класически мафиотски епоси като “Имало едно време в Америка” (1984), “Добри момчета” (1990) или “Казино” (1995). Блестящо се е справял като боксьор с крайно избухлив нрав (“Разяреният бик”, 1980), психопат-преследвач (“Нос Страх”, 1991), чудовище в най-прекия смисъл на думата (“Франкенщайн”, 1994) и като какъв ли още не. Когато си мисля за печен обирджия на едро или огорчен ветеран от войната, едни от първите образи, за които се сещам са съответно Нийл Маколи (“Жега”, 1995) и Травис Бикъл (“Шофьор на такси”, 1976). Списъкът е безкраен и дори от този съвсем бегъл поглед си личи творческата универсалност и актьорския гений на Робърт де Ниро. Искам да ви разкажа за един филм, който блестящо ги разкрива, но е останал някак в сянката на гореспоменатите. А не трябва...

Филмът е по-действителен случай и разказва за опитите на д-р Оливър Сакс с новото (тогава, през 1969 г.) лекарство L–DOPA, което той прилага върху пациенти с кататония. Неговата книга е използвана за написването на сценария, макар че във филма името му е променено на Малкълм Сейър. Ролята се изпълнява великолепно от Робин Уилямс и разкрива неговия изключителен талант на драматичен актьор. Заедно с образа му на маниакален убиец в "Безсъние" (с Ал Пачино), това са най-убедителните доказателства, че Робин Уилямс е много повече от талантлив комик, за какъвто мнозина го смятат. Истинският шедьовър обаче, който засенчва всички останали във филма, е изпълнението на Робърт де Ниро в ролята на Ленърд Лоу – пациентът, върху когото новият медикамент е използван за първи път.

Съвсем не съм гледал всички филми на Робърт де Ниро, но смея да твърдя, че ролята му в “Пробуждания” със сигурност е една от най-добрите в цялата му кариера. Нещо повече – това е едно от най-гениалните актьорски превъплъщения, които някога съм гледал. Далеч нямам предвид самото, твърде реалистично предаване на кататоничното състояние – от пълно вцепенение, траещо с години и ужасно наподобяващо жив труп до постоянно треперене на цялото тяло и неадекватни реакции... като кукла на конци в ръцете някой побъркан кукловод. Като оставим настрана физическото състояние, в образа на Ленърд Лоу е съсредоточена почти цялата философия на филма. И тя е предадена покъртително от Робърт де Ниро. Неподражаемата му усмивка с очи и думите му, изказани с особено простодушие са истинско откровение за ценителя на актьорското изкуство.

Само за момент си представете, че сте “проспали” десетилетия от живота си и изведнъж са ви “събудили” в едно друго време, в един друг свят, който няма абсолютно нищо общо с този, който вие познавате. Що за ужас би било това? Дори и зад каменното тяло се крие човешка личност – цяла вселена от чувства и мисли. Трябва ли човек да преживее едно толкова тежко заболяване и да загуби голяма част от живота си, за да оцени истинската му красота? Да разбере, че животът сам по себе си е едно чудо. Неповторимо и уникално. Това е най-големият проблем на нас, здравите, към които съдбата е била далеч по-благосклонна – не ценим малките неща в живота. Не си даваме сметка колко прекрасно нещо е една разходка. Една най-обикновена разходка сред зеленината на парка, под небесната синева и галещите лъчи на слънцето. Задължително ли е да изгубим нещо, за да го оценим? Може би. Но веднъж загубен, животът се връща много, много трудно. Ако въобще се върне...

Основната идея във филма него не е никак нова (спомнете си само "Полет над кукувиче гнездо"!) – от хора, които с жестока и брутална арогантност смятаме за луди или за ненужно разхищение на похабена плът, искаща неистови усилия да се поддържа жива... от тези хора понякога можем да научим повече за красотата и смисъла на живота, отколкото от всички останали около нас. “Пробуждания” е силен, тежък и красив филм. Без колебание мога да кажа - истински кино шедьовър. Определено не е за хора, които гледат филми само за развлечение, нито за такива с особено слаби нерви. Може би на това се дължи сравнително малката му популярност. Ако искате да тъпеете пред екрана, но на нещо с Робърт де Ниро – гледайте излезлия през същата 1990 г. мафиотски филм “Добри момчета”. Ако искате един наистина сериозен повод за размисъл върху фундаментални въпроси – гледайте “Пробуждания”. После отидете на разходка в парка и помислете над него. Поне се опитайте. Ленърд Лоу искаше едно единствено нещо... да отиде на разходка.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=188561#188561






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 5080 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (70) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.