Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Premiership: Арена на легионери (статия) - Спортен обзор, Футбол
Premiership: Арена на легионери

Автор: Ангел Генчев, сряда, 19 септември 2007.

Публикувано в Статии :: Спорт; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Покрай старото ново издание на "По-по-най", сиреч А ПФГ, и измежду осколките на словесната канонада около евробойкостта и новия стар селекционер на представителния ни тим, неусетно стартира и най-атрактивното, а и по всичко личи понастоящем най-силно и напрегнато първенство на Стария континент - английският Премиършип, което естествено залепи през уикенда и понеделниците голямата част от любителите на футболната игра у нас за екрана на Диема.

Първите пет кръга, както се и очакваше, не дадоха ни най-малък намек за предстоящото развитие на сезона. По една или друга причина, основните фаворити за най-престижната европейска титла, по местно мнение далеч по-престижна и от Шампионската лига, стартираха колебливо, поне още два тима нададоха глас за разпределение на евроместа, ако не и на медали, докато единствено се открои явният аутсайдер - новакът Дарби Каунти. По-натрапчиво за ухото, обаче, е все по-честото подчертаване на имена на футболисти не поданици на Кралицата в редиците на силните на деня, и като че ли времето, когато английският футбол беше именно английски, а единичните вносни диаманти от калибъра на Кантона и Бергкамп бяха именно единични, бавно се изплъзва към миналото. Разбира се, това е проблем основно на наставника на английския национален отбор, но все пак е и не несериозно явление. Но така или иначе, към претендентите.

1. Ливърпул - Испания на квадрат

Макар и да изпитвам сериозно пристрастие към червените от Ливърпул, не това е причината да ги поставя на първо място сред претендентите за трофея. Мърсисайдци не са помирисвали титла цели седемнадесет години - или реално осемнадесет до развръзката догодина - от безкрайно далечната 1990-та насам, и на практика цяло поколение фенове на легендарния Коп не е триумфирало заедно с любимците си. И скоро няма и да има този шанс, с преместването на нов стадион.

Ливърпул стартира силно сезона в Премиършип преди да бъде спънат от съмнително съдийско отсъждане срещу прекия конкурент Челси за 1:1 на свой терен, а в последния кръг направи и 0:0 като гост на Портсмут, но въпреки загубените точки са намира с три победи и два равни, на две точки зад Арсенал и допуснати едва два срещу вкарани единадесет гола.

Освен върху испанския мениджър Рафа Бенитес, от когото тази година се очаква така жадуваната титла, без значение спечелените купи и европейски успехи на клуба през изминалите години и факта, че закрепи съсипания от Жерар Улие отбор, погледите на почитателите на клуба са фокусирани и върху друг испанец - ударното попълнение Фернандо Торес. След цялата одисея около трансфера му, от Хлапето съвсем в реда на нещата се очаква да се превърне ако не в новия Йън Ръш, то поне в новия Господ Роби, който да изнесе на гърба си тазгодишната кампания, оставяйки на заден план дори и любимеца на Ливърпул Стиви Джи.

И в обобщение:

Три причини Ливърпул да тържествува с титлата в Премиършип:
- не е печелил титла от 1990 година и това е основен приоритет за клуба
- разполага с практичен и добре сработен отбор, и с добър тактически наставник, който знае кога да напада и кога да се защищава и да разчита на контраатаки, и умее да диктува темпото на игра
- не е продал ключов състезател

Три причини Ливърпъл да не спечели Премиършип:
- играе грозноват и пестелив футбол, за победа с гол разлика, което може да изиграе и лоша шега
- очакванията към Торес са твърде високи, и то за сметка на доказалия се, макар и неясно как по законите на физиката Крауч, докато Дирк Кайт не е особено постоянен в изявите си, но пък е постоянен титуляр
- има един единствен вратар - ако Рейна се контузи, стражарският пост на вратата на мърсисайдци остава неясен и вероятно в ръцете на някой юноша. Доколко преотстъпването на Скот Карсън бе правилен ход подлежи на съмнение.

2. Арсенал - корен квадратен от Франция

Французинът Арсен Венгер като че ли вече няма англичани в състава си, изключая изгряващата звезда и все още резерва Тио Уолкът. Но не това е основният проблем, поради който поставям водачите във временното класиране на второ място като претендент - в Арсенал осезаемо липсва френският магьосник Тиери Анри. Липсват и Патрик Виейра и Робер Пирес, или Сол Кемпбъл. И като че ли Венгер трябва да разчита на таланта на отделните си футболисти, но все още е малко трудно да говорим за отбор - по-скоро фланелките на Арсенал работят до известна степен за тях.

Въпреки всичко, Арсенал разполага с невероятни футболисти, които поне досега успяват индивидуално да спасят отбора от неприятности, и се очаква с течение на сезона да се сработят. Основният акцент като че ли пада върху Сеск Фабрегас и Роби ван Перси, както и опитните Галас, Росицки и Саша Хлеб. Но е факт, че и Арсенал още не е влизал в ключово дерби за сезона.

Три причини Арсенал да спечели Премиършип:
- разполага с изключително способни футболисти като индивидуални изпълнителни
- има да наваксва на Челси и Манчестер Юнайтед за последните години и да се реабилитира пред почитателите си
- Арсен Венгер трябва да докаже, че продажбата на Анри не е фатална за отбора и призракът му няма да витае с години наред над представянето му

Три причини Арсенал да загуби трофея тази година:
- Йенс Леман - германският страж претендира за титулярно място, макар и формата му да е под всякаква критика, а и годинките си натежават; от друга страна и испанецът Алмуния не показва особени прояви и вратарският пост може да се окаже адски горчив хап за Венгер и компания
- Тиери Анри - обратно на горенаписаното, липсата му все още е осезаема, и ако не бъде преодоляна максимално бързо, то после веряотно ще бъде твърде късно
- склонността на Венгер към привличане и налагане на световно-неизвестни и недоказани имена в състава отваря дупки във формацията му на терена за дълги периоди от време, докато се "отракат" - както беше дори и с Коло Туре; изглежда на френския наставник му липсва опцията постепенно налагане и обиграване, което може да бъде и фатално, особено в борба за титлата

3. Шотландско-португалското каре на Манчестър Юнайтед

Кой знае колко кашона бутонки са били нужни на ексцентричния шотландски сър с постоянна леко подпийнала физиономия след отвратителния старт на сезона за червените дяволи, та да вкара отбора в правилния коловоз - но след градската загуба от Сити Юнайтед започна да печели, макар и трудно.

Алекс Фергюсън също започна да губи доста ключови и опитни играчи през последните години - но не толкова от трансфери, колкото от натежаващото ЕГН. Нито Гигс, нито Скоулс, нито Гари Невил са това, което бяха, Кийн и Солскяр се отказаха. Сър Алекс не се поколеба да привлече футболни вундеркинди на тяхно място, без да се свени за дреболии като няколко милиона стерлинги, но пък изпитва видима притеснителност да ги използва и не бърза да ги налага - поради което и Нани, и Андерсон рядко подушват зелена трева за сметка на опитните, но изтощени "старци".

Затова и в предпазливо преформирания нов отбор на Юнайтед като че ли основно се залага на португалския плейбой Кристиано Роналдо, застъпил мястото на Бекъм и успял да израстне в школата на Манчестер. Но една птичка пролет не прави, и ако нещо може да донесе титла на Юнайтед, това е основно последният полет на старите гарги. Уейн Рууни от своя страна подлежи на доста критика, особено в развитието си повече като бабанка и също плейбой, отколкото като голмайстор и футболист въобще.

Три причини Юнайтед да спечели Премиършип:
- разполага с най-опитен тим сред претендентите за титлата и може да наложи рутината си
- защищава шампионската си титла от предишната година
- сър Алекс Фергюсън не веднъж е доказвал, че и от най-неподходящото дърво всъщност може да стане свирка - поради което е и сър - и е напълно непредсказуем

Три причини Юнайтед да не спечели:
- Ман Ю видимо изнемогва, дори и физически, и поведението му на терена е поовехтяло
- доколко новите "фронтлайнери" въобще могат да поведат не само тима, ми който и да е тим към нещо е съмнително
- сър Алекс е доказал също така, че е склонен към напълно спонтанни реакции, както и към инат - т.е. непредвидимостта му може да бъде и с отрицателен ефект

4. Челси - португалският интернационал

Откакто Жозе Мауриньо прегърна милионите на Абрамович, Челси спечели толкова симпатизанти, колкото и антифенове. Покрай цялата истерия със спирането на руското кранче, пък, лондонските сини привлякоха поредните си звезди - Флоран Малуда и Клаудио Писаро - и е редно да си припомним, че дори без трансферна сума, висококласните футболисти изискват огромна заплата.

Понякога се чудя на какво разчита този Челси. Ако сър Алекс е ексцентричен, то тогава Жозе може да бъде единствено побъркан - напук на доказаното с Порто и всякаква футболна логика, дори не се старае да изгражда отбор - просто купува на платинено кило в началото на сезона и сменя повечето основни фигури за идния. Вярно, на повечето от неговите футболисти може да им играе и само името на тениската, но фактът, че Челси остава постоянно с пръст в уста си е живо доказателство, че пред определени футболни институции и на дадено ниво това просто не важи.

Така или иначе, мегамилионната селекция на Челси е безспорен фаворит за титлата и този сезон - докъде ще стигне предстои да се види.

Три причини Челси да спечели Висшата лига:
- Футболисти, които могат да спечелят всеки мач, щом се сработят и заработят като отбор
- Петер Чех - чехът е абсолютен феномен в рамките на вратата
- Франк Лампард - едно от малкото споменати английски имена досега, но "Франки" е типичен играч-мотор, и ако има добър ден може да изнесе почти цял мач на гърба си

Три причини Челси да не спечели:
- Твърде много звезди на едно място - Челси реално няма гръбнак, има множество индивидуалности
- Постоянна ротация в съставва
- Изкуственото издигане на името на отбора предизвиква огромна спортна злоба в противника, независимо кой е той - среднякът Вила го доказа само преди кръг

И извън фаворитите, без повече причини, още два отбора подадоха глава от средната зона и дават сериозна заявка за развитие, а защо не и нещо повече.

Под ръководството на шведа Свен Йоран Ериксон, почти изцяло обновеният отбор на Манчестър Сити взе четири победи, в това число срещу градския съперник Юнайтед. И с огромно удоволствие мога да повторя мнението на английските медии, че основна движеща сила на отбора е българският национал Мартин Петров. От своя страна, в Тотнъм, родният магьосник Митко Бербатов направи уникален за Висшата Лига сезон миналата година, и макар и с отвратителен старт под командата на холандеца Мартин Йол, от лондончани се очаква блестящ сезон основно заради него - въпреки тежката загуба от съседите от Арсенал вчера.

И като цяло, изглежда, ни очаква твърде интересен и непредсказуем сезон, за огромно удоволствие на футболния фен.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=188676#188676






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3200 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (7) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.