Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Трите лами и златната ябълка (статия) - Творчество
Трите лами и златната ябълка

Автор: Т. Христов, сряда, 26 септември 2007.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Изви се край село хоро голямо, излезе и Радка – малка пиратка – да се похвали с новата си гиздава премяна. Най-личната мома в селото беше Радка, а и беше щерка на Пират Митьо – страшилище за всички околни рекички, езерца и поточета. Приближи се към Радка селският идиот и несретник Найден – така го бяха кръстили, защото овчари го бяха намерили край купа сено току до гората.
– М-м-м-много си х-х-х-хубава, ма, Радо! – заекна Найден, а момата закачливо го стрелна с очи и срамежливо заусуква един немирен кичур коса, който се виеше край белоснежното й лице.
– Много та любя, Радке, що не ми пристанеш? – продължи да настоява Найден, а в иначе плашливия му поглед се разгоря опасен пламък. Радка дяволито се усмихна, но изведнъж стреснато прикри устата си с ръка и се сви. Облак затули слънцето, земята потрепери, появи се Митьо – двеста оки грамада, с щръкнали мустаци и рошави вежди.
– Що щеш тука, бе, хаймана? – изгърмя гласът му, а тежкия му пестник се стовари върху Найденовото теме. Коленете на момъка омекнаха и той се стовари като чувал брашно на земята. Въпреки туй намери сили да се изправи и да погледне нагоре, към облаците, откъдето се носеше гръмотевечния глас на Митьо.
– Искам Рада за жена! – издудна Найден и приклекна за да понесе следващия тупаник.
– Хо-хо-хо! Хоооо-хооооо-хоооо! – старият пират се разтресе от смях, който накара майските овошки да цъфнат още през март. – Ще вземеш щерка ми за жена, когато ти цъфнат цървулите! Или пък – и той благосклонно се позасмя на кандидат-жениха, – ако ми донесеш Златната ябълка!

Околните селяни се омърлушиха: който бе тръгнал за Златната ябълка – не се бе върнал жив да разкаже. Найден бръкна в джоба на протрите си потури и извади една леко прогнила и червива ябълка.
– Ъъъ, тази не става ли? – но щом видя смръщените вежди на Митко, бързо се поправи. – Ще я взема за из път де, без храна за къде съм…

И така пое на път Найден, да дири Златната ябълка и собственото си щастие. Дълго вървя, през девет планини в десета, през девет реки в единасейта (защото се обърка и една река я пресече два пъти), докато стигна Старата гора, в която растеше дървото със Златната ябълка. Лута се ден и нощ, из шубраци, драки и къпини, без да види жива душа, без да зърне слъчев лик, без да чуе птича песен. Но накрая я намери – поляната, на поляната – дървото, а на дървото – ябълката златна. Посегна той да я откъсне, но небето в миг притъмня, изви се страшен вятър, зашумя гората, а внезапно пред Найден се появиха три лами-сестри, пазителки на дървото. Една му ръката прекърши, втора в корема го срита, а трета в торбата му затършува. Ядоса се нашият юнак, чак побесня, сграбчи дебелата си тояга и взе да ги налага. Мигом изчезнаха ламите, а после зад гърба му пак се появиха. Една му левия крак усука, втората тоягата му изгриза, а третата продължи шумно да мляска с туй, що в торбата имаше. Почервеня от яд Найден, удари калпак в земята със здравата си ръка и на куц крак се спусна връз сестрите-пазителки. Мигом изчезнаха ламите, а после от небето се изсипаха. Една му калпака открадна, втора торбата прибра, а третата направо целия го глътна.

Стягаше голяма сватба Митьо, едничкото си чедо женеше. Женихът беше заможен търговец, натрупал несметно имане с търговия на сливи за смет, ако и малко старичък, но богат и уважаван, пълната кесия винаги отваря всички порти и печели женските сърца. Не беше много щастлива Рада, но накитите и даровете я накараха бързо да забрави годинките на бъдещия й мъж. И точно когато тя – още по-прекрасна в булчинската си премяна – стигна пред църквата, заобиколена от роднини и съселяни, се появи Найден. Нищо не каза, само пред вратата застана, в торбата си бръкна и извади Златната ябълка. Ахнаха селяните, такова чудо никой не беше виждал, искреше като лятно слънце, сияеше като дъга, блестеше като пролетен дъжд. Протегна Найден ръка към Митьо и рече:
– Обещаното си е обещано.

***

И аз бях на тяхната сватба, три дена ядох, пих и се веселих. И нямаше втора такава сватба, защото най-чудния дар на света току пред младоженците стоеше. Радостен беше Митьо, щастлива беше хубава Рада. А Найден? Найден се цани за овчар при Радиния мъж, честно припечелваше парици, а вечер добросъвестно ги изпиваше в селската кръчма. Уважаваха го съселяните и го тачеха заради трудолюбието и добротата му, но продължаваха да го смятат за глупак. Защото само човек не съвсем с всичкия си ще пребори ламите и ще открадне Златната ябълка, за да я даде на Пират Митьо с надеждата да се ожени за щерка му. Обещанието не е като завещанието, знаеха мъдрите хора, а и трайна е женската вярност като лански сняг под юлско слънце…

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=189402#189402






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 4246 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (9) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.