Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Кокошки, перални и други животни (статия) - Български футбол, Медии
Кокошки, перални и други животни

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 04 октомври 2007.

Публикувано в Статии :: Спорт; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Стана тя, каквато стана - на късното Лято на Големите усти му дойде края още през ранната Есен. Онази, на нашето недоволство. И на класическия оксиморон "български клубен футбол" му лъсна целият синьо-червен задник - настоящите шампиони ги тамперираха, а бъдещите, пак шампиони, ги гримира Тулуз Лотрек. И в крайна сметка подвиха опашки и се прибраха безславно в съответните отделения на "А" ТКЗС.

Черта - права и постоянна като кардиограма на мъртвец, при това със съответстващия звук; а кратката ретроспекция на последните два евромесеца за този сезон ни плъзва по равните писти на далечна Финландия покрай измъченото 3:2 срещу могъщия кипърски футболен колос, до 0:0 и 1:1 с "аматьорите". Да ви звучи бетер като "скиорите"?

Сигурно ви прави впечатление, че изрично не обръщам внимание на ловчанлии и софийските железничари? Не го отдавайте на пренебрежение - напротив, пълното ми уважение към добрия опит да излязат на европейска сцена. Донесоха и повечето точки към скромната ни сметка този сезон. Но причината да изпитвам значително по-голям респект към тях, е че не чух нито "Литекс на полуфинал на УЕФА", нито "Локо - шампион '08"; нямаше перли, бижута, пелета, гръмки трансфери, скандали, побои, погроми, сафарита и други медийни каскади - само два стабилни, доколкото им позволяват силите, отбора. И макар и да съм потомствен левскар, не съм сигурен дали в момента не изпитвам повече уважение към тези два тима, отколкото към заемателите на тревното покритие на Герена.

Но футбола настрана - него не го умеем. Видя се на двата мача Левски - Тампере, видя се и на онези ЦСКА - Тулуза. Първите абсолютно никакви, вторите - махленски (сиреч пак никакви, ама с повече чистене; или не... пардон... у махалата не чистим, там изнасяме топката). Аз затова и гледам Премиършип, гледам Примера Дивисион, или дори Бундеслигата - задоволява ми футболните щения. Но на мен лично, обаче, ми омръзна от специалисти, анализатори, коментатори и журналисти.

Аз самият не съм спортен журналист, даже въобще не съм журналист. Обикновен футболен запалянко съм и ми е болно да ни тупат като маче у дирек - просто имам възможност да си го кажа. Щото, ако Левски беше влязъл в ШЛ в този си вид не 1-17, ами двойно щеше да отнесе; но абсолютно същото важи и за ЦСКА в групите на УЕФА, с тази игра и съперници класи над Омония или Тулуза. Но още по-болно ми е да чета за почти-успехите на така наречените ни евробойци - кой го измисли тоя глупав термин - които видиш ли на липса на късмет и невероятна случайност, съдийска и божия воля не са вдигнали вече едновременно по два евротрофея на сезон. Не мога да си представя, че у нас няма хора, които да гледат футбол - ако имаше, нямаше как да не могат да направят елементарен паралел между видяното на два различни терена. Лошото, обаче, е че това цялото насажда едно неподковано чувство за величие у играчи, у фенове, и нещата от сезон на сезон всъщност очаквано се влошават.

Още повече ме забавлява друг аспект от войната извън зеления терен - миналите три години, господата клубни анализатори не спряха да страстно припомнят кой чии всъщност резерви бил - то не бяха на Марсилия, то не бяха на Ливърпул - и още по-смешно, да ни възстановяват паметта все пак колко по-велик е единият от другия отбор поради проявите си през седемдесет и девета, например, когато бил стигнал до ехе-аха-финал. Уважаеми, аз през онази ми ти година не съм бил и любовна искра в очите на родителите си, и много малко ме... грее, макар и друга да е думата. Хич не ме интересува и колко пъти е станал единият шампион през четиредесетте или другият - през петдесетте, а дори и САЩ'94 беше преди 13, ще станат 14 години. Осъзнайте се. Това не е атестат. Днес и сега футболът в България не чини. Оставете малкото хора у нас, които все още обичат играта футбол, да си отворят спокойно очите. Току виж повлияло и някъде другаде, по-нависоко - щото рибата, тя все си мирише откъм главата.

--
За коментари: http://sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=190232#190232






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3320 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.