Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Die Fetten Jahre Sind Vorbei - Годините на изобилие свършиха (статия) - Драма, Европейско кино, Криминален, Немско кино, Романтика
Die Fetten Jahre Sind Vorbei - Годините на изобилие свършиха

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, събота, 13 октомври 2007.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Като ми тръгне веднъж на немско кино няма отърване, но за този филм няма как да не пиша. Поради няколко причини - първо не е филм, който бихте намерили случайно. Не знам дали въобще е пускан в България, но който търси намира, а който не намери може да ми пише, обещавам безплатен диск на първите десет включили се. Второ кара те наистина да се замислиш, а не да поглъщаш плявата от стандартните комедии/екшъни и т.н... И трето, препоръча ми го един добър приятел, та той на мен, а аз на вас.

Но да си дойдем на думата - дори и в така прехваленият западен свят системата сякаш куца. Средната класа бавно и сигурно се стопява, като по-голямата част от хората преминават в по-ниска категория. Да, все още не работят само за хляба, в добавка към него имат една 42'' плазма, която заглажда мозъчните гънки, останали след работния ден. Междувременно богатите стават все по-богати. Неформални младежки движения срещу системата е имало, има и ще има, но докато преди само едно поколение всичко е било сравнително мирно, днес се наблюдават доста по-радикални протести, а полицейските контрамерки стават все по-брутални.

Този, който на младини не е бил комунист няма сърце,
този който и след това продължава да е комунист няма акъл.


Филмът показва историята на трима младежи борещи се по свой начин срещу установените порядки и опитващи се да променят света към по-добро и един преуспял човек на средна възраст. Животът преплита съдбите им по странен начин. Виждаме стокхолмския синдром в действие, свидетели сме на един любовен триъгълник и започваме да се съмняваме дали пък наистина промяната в хората след създаването на семейство не е задължителна? Така де, едно е да живееш диво и свободно като вятъра, докато си сам, но когато се появи Човекът, в комплект со сите дребни дечица нещата определено се изменят. Не че промяната настъпва внезапно, напротив всичко става толкова бавно, че ти дори не го усещаш. Първо сменяш старата кола с нова, след това жилището ти отеснява и започваш да изплащаш ипотеката за новата къща (с басейн по възможност), децата тръгват на училище... И докато се усетиш започваш да гласуваш за консерваторите. А тримата младежи са наистина симпатични. Идеалисти, вярващи мечтатели и вероятно бъдещи преуспели хора. Такива, каквито сега ненавиждат...

Хубавото е, че филма предлага много гледни точки, така че ние решаваме кои ще подкрепим, кои ще отхвърлим и кои ще оставим да отлежават в съзнанието ни за по-късна преценка. В демокрация ли живеем или робуваме на капитализма? Работейки по 12+ часа на ден можем да си купим кола, къща, яхта... но кога ще им се радваме и дали не бихме получавали само по долар за същия (като време) работен ден ако живеем в третия свят? Зависи ли световната икономика от евтината работна ръка (говорим за 12 годишни деца, работещи буквално за шепа ориз) и какво би се случило ако развитите страни дарят малък процент от брутния си втърешен продукт на развиващите се? А кражба ли е да вземеш нещо от голяма верига супермаркети? Къде започва и къде свършва морала и колко е нужно, за да започне една революция? И защо всъщност тъкмо в най-напредналите държави има толкова недоволни? Е от една страна е трудно да си анархист в Китай (и за по-малко от това разстрелват), но от друга явно и тук не всичко е толкова наред...

Сред подобни въпроси, погледнати от различни ъгли неусетно са изминали два много добре прекарани часа. И малко преди финала някак ненатрапчиво си идва последният въпрос - радикалното хипи пред 30 години същото ли е като 50 годишния бизнесмен с годишен доход, колкото външния дълг на Конго. Или някои хора не се променят? Приятно гледане!

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=10126






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3514 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.