Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Из пиратските хроники: VII. Лорънс Корнелис Будевин де Грааф (статия) - Биография, История, Мореплаване, Пирати
Из пиратските хроники: VII. Лорънс Корнелис Будевин де Грааф

Поредици: Из пиратските хроники

Автор: Александър Арсов, понеделник, 22 октомври 2007.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Зад това заплетено и трудно за произнасяне име се крие най-известният холандски буканиер на XVII в. След като ви разказах накратко за най-големите английски и френски главорези, реших да завърша поредицата буканиерски портрети с де Грааф – един славен, макар и малко позабравен пиратски капитан. Понякога, не особено правилно, го смятат за французин, тъй като дълги години е служил по един или друг начин на френската колония Сен Доминг, но той всъщност е холандец.

Вляво: Карта на Карибския басейн, натисни за по-голям размер

За ранните години на де Грааф се знае по-малко, отколкото за съществуването на Атлантида, а за произхода и външния му вид има повече слухове, отколкото хипотези за легендарната страна. Роден е около 1651 г., най-вероятно някъде из Ниската земя. Особено интересна (а и достоверна!) подробност от младежките му години е, че служил три години като моряк в испанския флот, преди да дезертира в посока Западните Индии. Някъде в началото на 70-те години се присъединил към буканиерите на Хиспаньола, а пиратската му (и не само) кариера започнала официално през 1676 г. и продължила до 1695 г. – цели 19 години. Подобен “срок на годност” наистина е изключение в пиратските хроники. Де Грааф също така е бил един много малкото буканиери, които са имали възможност да “излязат в пенсия” тъй да се каже... но да не избързвам.

В ранните си години де Грааф карал на чисто пиратски начала, като бързо станал лидер на буканиерите от залива Самана в Североизточната част на Хиспаньола. От този залив до тъй наречените Подветрени острови (Leeward Islands на картата) водите се владеели от дивите типове на де Грааф и де що минел испански кораб – бивал стремително атакуван и най-често се разделял с всичко ценно, което носел. Самият де Грааф използвал испанската флота и като безплатна корабостроителница, за да си набавя все по-добри плавателни съдове. В края на 1679 г. вече командвал въоръжения с 28 оръдия кораб “Тигър”, с който понякога се изявявал и като капер.

През юли 1682 г. де Грааф ударил джакпота от Карибската лотария. В буквалния смисъл на думата. В пролива между Хиспаньола и Пуерто Рико успял да плени испанския военен кораб “Франческа”, който носел на борда си годишните заплати на гарнизона в Хавана. Само този удар донесъл на де Грааф плячка от 120 000 песос, които трябвало да раздели между екипаж от има-няма 100 човека. Ако мислите, че 1200 песос на човек са малко, припомнете си, че по онова време един испански морски капитан получавал 24 песос на месец... Името на де Грааф се разнесло моментално из целия Карибски басейн. Той се прочул буквално за един ден. Веднага заваляли изгодни оферти да се присъедини към обещаващи богата плячка набези. Така през май 1683 г. де Грааф участвал, заедно със сънародника си ван Хоорн и французина Грамон, в нападението над Вера Крус – една от най-мащабните експедиции в историята на буканиерството. По време на тази операция двамата холандци се скарали и ван Хоорн намерил смъртта си в дуел. Славата на де Грааф растяла главоломно, а слуховете за неговата дързост явно съвсем не били неоснователни. През декември 1683 г., докато се мотаел край Картагена, той бил нападнат от три испански кораба. След като ги пленил всичките, де Грааф изпратил бележка до губернатора, в която му благодарял за Коледния подарък. Така се сдобил и с нов флагман – носещия 40 топа “Сан Франциско”, който преименувал на “Форчън”, а по-късно – на “Нептун”.

Луда глава бил де Грааф и не седял мирно. През януари 1684 г. вече бил в Пети Гоав, където френският губернатор веднага му дал каперско писмо, тъй като по това време Франция и Испания били във война. След като зимата преминала, де Грааф се отправил към Колумбийското крайбрежие, където се събирали мощни буканиерски сили. Ала буканиерите били толкова неорганизирани, че така и не успели да стигнат до единодушно решение какво точно да нападнат. На Летящият холандец (де Грааф, де) накрая му писнало и си чукнал една среща със стария си приятел Грамон край Куба през април 1685 г., откъдето двамата се отправили към Кампече. Този път обаче, за разлика от Вера Крус преди две години, испанците били предупредени за опасността – парен каша духа и разузнаването работело. На 6 юли Кампече бил завладян след тежка битка, заради която на де Грааф му се наложило да сваля оръдия на сушата и да обстрелва под обсада градските укрепления и дори катедралата. Кампанията била разочарование, защото населението било предупредено и имало време да офейка, барабар с почти всичките си скъпоценности. На всичкото отгоре губернаторът отказал да плати откуп на буканиерите, макар че те вилнели три месеца из Кампече. В крайна сметка изравнили града със земята преди да си заминат, ала това било слаба утеха. На връщане пък буканиерската флота се разделила и корабът на де Грааф попаднал на испанска ескадра (не му вървяло този път и това било!). Цял ден “Нептун” си разменял оръдейни залпове с два испански кораба, докато накрая едва успял да се измъкне под прикритието на нощта. След ремонт на едно затънтено място по южното крайбрежие на Куба, де Грааф се върнал в Сен Доминг.

През следващата 1685 г. бил последният голям поход на де Грааф, в който той повел 500 души към полуостров Юкатан, плячкосал град Тихосуко и изкарал на акъла на местната столица Валядолид, след което се оттеглил. Френската корона сменила политиката и вече не давала каперски писма, а по онова време да бъдеш пират на свободна практика, т. е. без покровителството на някоя от Европейските сили, било практически невъзможно из Карибите. Следващото десетилетие де Грааф прекарал на служба при френския губернатор на Сен Доминг, но не като капер, а като военен командир. Бил сред участниците в злополучната битка по северното крайбрежие на Хиспаньола на 21 януари 1691 г. – един абсолютно неуспешен опит на френските буканиери да спрат испанската инвазия в Сен Доминг. През 1694 г. участвал в защитата на френската колония срещу нападенията на английските буканиери, а година по-късно се бил срещу (забележете!) Англо-Испанската инвазия. След това човекът се оттеглил от активна служба – след 19 години пиратстване, каперстване и военно дело. Последно за него се знае, че участвал в една експедиция за основаването на френска колония в Луизиана през 1699 г. Починал през 1702 г. – не се знае къде.

В края на XVII в., по много и най-различни причини, приключила ерата на буканиерите. Испания си била научила урока (но вече била и порядъчно разорена) – нейните крепости и армии вече не били толкова уязвими. Буканиерите вече не се сплотявали от омразата към всичко испанско, все по-често англичани, французи и холандци се биели помежду си и морските разбойници се сражавали под знамето на своята страна срещу всички останали. Някои от тях преминали към чисто пиратство, но без подкрепата на големите колониални пристанища то било обречено. Каперството продължило да съществува, разбира се, но големите буканиерски кампании станали невъзможни поради сложната политическа игра на Европейската сцена, която давала своето отражение в Карибския басейн, като подкрепяла “всеки срещу всеки”. Последната грандиозна атака на буканиерите била през 1697 г. срещу Картагена. Същата година бил подписан мирът от Рисвик, с който Френското правителство сложило окончателния край на подобни начинания. Със забележителната история на Лорънс Корнелис Будевин де Грааф, един славен морски вълк и жив свидетел на края на буканиерската ера, завършва и моят разказ за този уникален исторически феномен – буканиерите.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=191485#191485






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 4381 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (64) 



Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
Transporter 3 (2008)
Кърт Вонегът: "Кланица 5"
Agora (2009)
Таласъмия 2005
Watchmen (2009)
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.