Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Дърти Ян и трите прасета: Мисия Коза (статия) - Конкурс за хумористичен разказ с фантастични елементи, Октомври 2007 г., Конкурси на Сивостен
Дърти Ян и трите прасета: Мисия Коза

Автор: Ивайло Николов, петък, 16 ноември 2007.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Това се случи в годината, когато Овцата-стръвница изяде любимите вълци-кучедави на Кардинала, факт, който не само предизвика лека меланхолия у главата на Вярната църква, но и стана повод за 100-месечната война, която генерал Швахкрийгер спечели за шест дни и половина. Събитията, за които става дума, обаче се развиваха на петия ден, когато не само войната, но и нито една битка не беше още спечелена, най-вече поради подлостта на врага, посмял да разположи малка, но изключително непревзимаема крепост на пътя на гениалните военни планове на Швахкрийгер. И ето че генералът ядно сучеше мустаци и час по час пийваше шнапс, услужливо доливан от неговия адютант полковник Линкерханд, който беше нещо като дясна ръка, а и дясно - всъщност единствено - мозъчно полукълбо на генерала.
- Хм, хм... - сумтеше замислено Швахкрийгер над картите, а прусашкият му акцент бе по-отчетлив отвсякога.
- А дали, с оглед на ситуацията, не би било съвсем уместно и твърде положително, да бихме приложили с известен финес и нужната предпазливост една специална команда, подготвена за секретни операции, от типа на СпецПрас? - Линкерханд беше истински магьосник по витиевати изказвания, зад които успешно маскираше всяка проява на мисъл.
- Мдааа - проточи генералът. - Хрумна ми идея. При мен да се явят СпецПрас!
Бойната история на секретната команда беше повече от внушителна: бяха измъкнали Алиса от Страната на чудесата и бяха успели да откраднат и разшифроват вълшебната лампа "Енигма", притежавана от самия Аладин. Полковникът разлистваше досиетата и четеше гласно имената: фон Атосхоф, Портосчин, Арамистук, Дърти Ян...
- Последният защо още е на служба и не е пенсиониран? - поинтересува се Швахкрийгер.
- Смисълът на названието, използвано като прякор, а в някои случаи и като прикритие, не бива да се свързва с биологичните години, нито с физиологични особености, а е заемка от англо-саксонската езикова група, обозначаваща както липсата на определени морални качества, така и известна забележка към личната хигиена на изследвания субект...
- Да се приведе в приличен вид преди да ми се представи! Мърлячи в армията си не търпя!
- Тъй вярно, хер генерал! - съгласи се благо полковникът, опитвайки се без особен успех да изстърже едно мазно петно от маншета си. В този момент в стаята влязоха трите прасета, следвани от Ян.
- Това ли е СпецПрас? - попита въздуха край себе си Швахкрийгер.
- Явол*! - изпъна се като струна фон Атосхоф.
- Вол? Волф**? - недоумяваше генералът. - Това прасе да не се е смахнало?
- Разрешете да доложа - намеси се Портосчин и заглади ситуацията като валяк къртичина...

Два часа по-късно четиримата от СпецПрас стояха пред крепостта. Че беше малка - беше, че беше непревзимаема - и това беше. Нахвърляните скелети в подножието й никак не допринасяха за доброто настроение на случайния посетител. Арамистук огледа ситуацията през походния си бинокъл и въздъхна. Портосчин изтръпна, не го беше чувал да въздъхва така откакто взривиха край един тихоокеански атол крайцера Аврора пълен с природозащитници.
- Колко са там? - поинтересува се Дърти Ян.
- Седем мънички козлета и една коза...
- Коза?! - оживи се фон Атосхоф. - Ще взема да се пробвам като доброволец...
Арамистук укоризнено го стрелна с поглед и фон Атосхоф виновно се сви. Портосчин промърмори "Службата на границата на никого не прощава".
- Какво толкова, седем козлета - лесна работа! - опита се да вдъхне оптимизъм Ян.
- Да, бе - изплю се на земята недоволно Портосчин. - Нали си чувал за яре от стара коза? А тия са седем такива.
Дърти Ян потрепери, знаеше за секретните лагери на Овцата-стръвница, дълбоко в пустинята, където се обучаваха най-елитните й бойци, във всекидневните битки с червеи и глисти оцеляваха само най-коравите и най-опитните воини.
Арамистук свали бинокъла и ядно изсумтя.
- Още по-зле, това там е Седморката на Блеекота.
Този път потръпнаха и четиримата. Седморката на Блеекота, наричана още Великолепната седморка, се беше прочула с извършените жестокости за радикалното крило на Коза Ностра, управлявано от известния Нострадамус, преди да премине на служба при Овцата-стръвница. СпецПрас се бяха сблъсквали само веднъж със Седморката или по-скоро със следите им, споменът за видяното беше изключително лепкав и пурпурночервен.
- Хайде, било е и по-зле... - пусна измъчена усмивка Ян.
- Кога?! - попитаха в хор трите прасета. Дърти увеси нос, те бяха прави, за пръв път се сблъскваха с толкова опасен противник.
- Някакви идеи? - поинтересува се фон Атосхоф.
- С хитрост и взлом ще вляза аз! - закани се Портосчин.
- Не става - пресече го Ян. - Без подлости. Нобъл ъблайдж***.
- Мда, ако беше тука Нобел щяхме да се облажим. Умееше той да решава проблеми... - размечта се Арамистук.
- Отивам - съобщи кратко Дърти Ян и тръгна напред. Портосчин тайничко се прекръсти и избърса една сълза.
Вратата на крепостта се открехна и насреща му излезе Козата. Отгоре козлетата подигравателно припяваха известен концлагеристки шлагер "Прасета, прасета, всичките прасета на мезета...".
- Какво си се запънала като магаре на мост? - озъби се Дърти Ян.
- Аз не съм магаре и това не е мост - засегна се Козата.
- Но се запъваш.
- Така е, запъвам се - съгласи се тя. - И ще продължа да се запъвам. - допълни вироглаво и разтърси рога.
- Нямате шанс срещу нас! - заплаши я Дърти Ян.
- Нимаааа? - изблея иронично Козата. Ян знаеше, че тя е права. Козата усети, че Ян знае, че тя е права. Ян отгатна, че Козата е усетила, че той знае, че тя е права. Козата предположи, че Ян е отгатнал, че тя е усетила, че той знае, че тя е права. Ян повярва, че Козата е предположила, че той е отгатнал, че тя е усетила, че той знае, че тя е права. Козата почувства, че Ян е повярвал, че тя е предположила, че той е отгатнал, че тя е усетила, че той знае, че тя е права. Ян се увери, че Козата е почуствала, че той е повярвал, че тя е предположила, че той е отгатнал, че тя е усетила, че той знае, че тя е права. Козата... Козата... Волята на Козата внезано се пречупи и тя се хвърли напред бясно размахвайки рога. Третата ръка на Ян изскочи от корема му и плавно прониза Козата с кокалено острие, неуловимо за какъвто и да е метален детектор. Козата се строполи и зарита с копита. Струйка кръв потече по бялата й козя брада и тя изхъхри:
- Вишневият цвят.. е толкова съвършен... и прекрасен...
Дърти поназнайваше малко източна философия и затова дълбокомислено заключи:
- Едно нещо е съвършено, не когато няма какво да добавиш, а когато няма какво да махнеш - и с един замах й отсече главата. Козлетата по бойниците изврещяха яростно и скочиха на земята, а Ян благоразумно си плю на петите. Трите прасета бързо се шмугнаха в опразнената крепост, залостиха вратата, напълниха казаните с врящо олио, провериха хранителните запасите, изкопаха допълнителен кладенец, дремнаха няколко часа, а после се качиха на крепостната стена да видят какво става с Ян. Козлетата тичаха тревожно близо до Дърти, Портосчин притеснено извика:
- Внимавай, Ян, те те настигат!
- Няма страшно! - ухили се Дърти. - Водя ги с три обиколки! - после махна весело за сбогом, завъртя се на пета и отпраши към хоризонта.
- Мда - почеса се замислено Арамистук. - Сега разбирам защо Малкият Мук ни гонеше толкова настървено, когато си тръгнахме от двореца на халифа...
Козлетата се върнаха след час, увесили нос и изплезили езици.
- Какво ще правим? - попита едно от тях.
- Крепостта е непревзимаема. Знаем това. Ама сега сме отвън. - обобщи ситуацията най-голямото.
- Да я съборим с духане? - предложи един мъник.
- Това да не са ти сламените колиби на Сандокан - сряза го друго.
- Или пък дъсчените коптори на Ерик Червенокосия - допълни трето.
- Загубени сме - промълви четвърто, което стоеше с гръб към тях. Останалите се обърнаха и видяха армията на Швахкрийгер, чийто стрели вече затулваха слънцето.

До полунощ всички козлета бяха изловени, осъдени на смърт и обесени. Измъкна се само най-малкото, което се остави да бъде изядено от случаен ловец и после прекара в стомаха му 40 дни и 40 нощи, докато се добере до сигурно убежище. Трите прасета бяха наградени с медал за заслуги, а Дърти Ян така и не бе открит. Някои твърдяха, че е стигнал до края на света и е паднал от него, други вярваха, че е зациклил някъде да обикаля в кръг, но прасетата знаеха, че рано или късно той ще се завърне. По-скоро късно.

--
* jawohl (нем.) - тъй вярно
** Wolf (nem.) - вълк
*** Noble oblige (англ.) - благородството задължава.

---
Разказът е носител на Втора награда от Конкурса на Сивостен за хумористичен разказ с фантастични елементи, м. Октомври 2007 г.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=193292#p193292






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3163 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.