Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Френсис Дрейк - най-известният пират в служба на Елизабет Първа (статия) - Биография, Британски флот, История, Мореплаване, Пирати
Френсис Дрейк - най-известният пират в служба на Елизабет Първа

Автор: Александър Арсов, събота, 15 ноември 2003.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Няма никакво съмнение, че Френсис Дрейк, както и мнозина други британски мореплаватели , посветени в дворянски сан, честно са си заслужили прозвището морски разбойници, понеже грабели кораби, плячкосвали градове, изтезавали, убивали и насилвали както по време на война, така и в най-дълбок мир. Тези деяния, които могат да се характеризират като “престъпления срещу човечеството” вместо да изправят извършителите им на съд, им донесли рицарски сан! Защо? Ами много просто бре хора J. Защото наред с всички отвратителни неща, тези смели и дръзки мъже търсели нови морски пътища, откривали нови земи, създавали картографски материал и съзнателно или не са допринесли за изграждането на Британската колониална империя (не знам за другите цели, но колониалните със сигурност оправдават всички средства :)).

Френсис Дрейк е един от най-дръзките и откачени типове, които някога са кръстосвали моретата. Той учил пиратския занаят при своя 8 години по-възрастен чичо Хоукинс – един от първите роботърговци, който карал негри от Западноафриканския бряг, за да ги продава в Западна Индия. Дрейк явно бил схватливо момче, защото много грижливо подготвял първото си самостоятелно плаване през 1572 г. (лелеее повече от 400 години преди Моя Милост да дойде на белия свят). Тук, още от ранните години Дрейк, проявил характер – вместо да си губи времето с лов на негри, той се насочил право в бърлогата на лъва – испанците в Америка. В 1572 г. Дрейк отплавал с корабите “Паша” и “Лебед” за Панамския провлак. Изгорил и плячкосал града Портобело, след което навлязъл във вътрешността на страната където нападнал един испански керван, носещ златни монети и разни други чудесии от Перу. След това Дрейк продължил на север и нападнал Вера Крус, но с незначителен успех. Върнал се отново на юг и в дръзка схватка абордирал няколко испански кораба. С богата плячка и половината екипаж Дрейк се завърнал в Англия и привлякъл вниманието на кралски двор.

На един прием у кралицата Дрейк и направил (не че искам да се правя на “Кръстникът”) предложение на което тя не можела да откаже: южно от Америка да търси т. нар. Южен континент (Terra Australis), за който тогава само се предполагало и след това да нападне испанците от западната страна на Америка – нещо, което ниокй преди него не бил правил. Елизабет Първа била схватлива девойка и не само одобрилла идеята на Дрейк, но и с мнозина висши благородници се заела да я финансира. Разбира се подробностите около експедицията се държали в строга тайна. На 13 декември 1577 г. Френсис Дрейк потеглил на едно от най-знаменитите плавания в човешката история, за което сега ще ви разкажа по-подробно. И така, ако не обичате романтични пиратски историйки от XVI в., моля преминете на следващата статия.

Дрейк разполагал с пет кораба – “Пеликан”, “Елизабет”, “Мериголд”, “Лебед” и “Кристофър” и с 164 души екипаж, когато напуснал Плимът. Флагманския кораб “Пеликан” всъщност бил корабче – бил дълъг едва 26 метра и широк 7. На път към Магелановия проток Дрейк изоставил “Лебед” и “Кристофър” (които играели ролята на снабдителни кораби), наредил да ремонтират из основи “Пеликан” и го прекръстил на “Златната кошута”. С три кораба той преминал протока и на 6 септември 1578 г. навлязъл в Тихия океан. Там обаче малката флота била връхлетяна от силен щорм – “Мериголд” бил загубен, “Елизабет” бил отнесен толкова далеч, че капитанът му на своя глава потеглил обратно за Англия. “Златната кошута”, “последния мохикан” от Дрейковата флотилия, била подмятана от бурята на юг още цял месец, където обаче Дрейк направил важното географско откритие, че южно от Магелановия проток се намира само един тесен нос, който очевидно е част от американския континент. От Terra Australis нямало и следа.

Дрейк се насочил към втората част от плана си. Той се насочил със “Златната кошута” на север към Валпарайсо, влязъл в пристанището и плячкосал града. Ремонтирали кораба, напълнили го с провизии и продължили на север край брега, като разграбвали всички срещнати по пътя населени места. На 13 февруари 1579 г. “Златната кошута” навлязла в пристанището на Лима. Намиращите се там 12 испански кораба били свалили такелажа си на сушата и въобще не били готови за бой. По западния бряг на Америка испанците се чувствали абсолютно сигурни. Натрупаните в Лима богатства станали лесна плячка за Дрейк.

В Лима англичаните дочули за испанския галеон “Нуестра Сеньора де ла Консепсион”, който носел прозвището “кораб на съкровищата” (или “рай за пиратите” според моята терминология) и в момента се намирал на път за Панама. Всяка година този кораб минавал покрай брега на север и вземал на борда си от всички пристанища огромни богатства – добив от сребърни мини и заграбените от испанците златни съкровища, които откарвал до Панамския провлак. Дрейк веднага вдигнал всички ветрила и се спуснал след “кораба на съкровищата”. На 1 март, на косъм северно от екватора, испанския галеон бил застигнат, абордиран и завзет. Плячката възлизала на 26 тона сребро, 26 фунта злато и 13 сандъка пълни с пари, украшения и най-различни други скъпоценности н обща стойност 200 000 английски лири.

Дрейк продължил на север, където имал късмета да спипа, на един от абордираните от него ветроходи, двма пилоти с морските им карти и навигационни бележки за прекосяването на Тихия океан. На 15 април 1579 г. “Златната кошута” навлязла в Гуаталко, последното испанско пристанище на западния бряг на Америка. Познайте какво се случило с това пристанище. Разбира се, то било разграбено и опожарено. По това време “Златната кошута” била толкова претъпкана със съкровища, че екипажът грабел само злато и бисери, а среброто захвърлял.

След това Френсис Дрейк за пореден път се проявил като адски смел и дързък мореплавател. Той имал намерение да плава на север и да се завърне в родината си през т. нар. Северозападен проток, за който се предполагало, че свързва Пасифика с Атлантика. Векове наред след Дрейк този проток бил търсен неуспешно от доста изследователи, много от които са си оставили костите по северните брегове на днешна Канада, но това вече е друга история.

Все пак и дързостта на Дрейк си имала граници, ако не по отношение на човешкия, материалния или моралния фактор, то по отношение на природата. На 48° с.ш., близо до днешен Ванкувър, почти постоянно вилнеещите свирепи бури го принудили да се върне на яг и да поеме по пътя на Магелан – през Тихия океан. Три месеца по-късно Дрейк бил вече на Молукските острови, оставяйки зад гърба си повече от 10 000 км от необятните простори на Тихия океан. В пристанището на Тернате натоварили скъпи подправки, заобиколил нос Добра Надежда и на 26 септември 1580 г. Дрейк навлязъл в пристанището на Плимът, там откъдето бил потеглил преди близо три години.

Доста интересна ситуация се получила – в Испания крещяли Дрейк да бъде наказан като пират, а в Англия го приветствали като морски герой. Елизабет Първа навярно била притискана от непрекъснатите жалби, които валяли от страна на испанския посланник и затова заповядала да откарат “Златната кошута” под стража в Дептфорд. Няколко месеца по-късно обаче, когато страстите се поуспокоили, кралицата тръгнала с гребна лодка по Темза, качила се на борда на “Златната кошута” и посветила Френсис Дрейк в рицарско звание. Имало и бонус – Дрейк бил назначен за вицеадмирал на кралската флота. Кралицата получила като благодарност половината от плячката, която се оценявала на 2 250 000 златни лири стерлинги. Останалите акционери пък гушнали 4700% печалба от своя дял в начинанието.

Френсис Дрейк е останал в историята, като една от ярките страници в британската история – пират издигнал се до вицеадмирал и национален герой; втория човек след експедицията на Магелан, който обиколил света; доста луд човек, който обичал риска и никога не се уморил да го предизвиква.

Все пак да кажа и няколко думи за останалата част от живота на Дрейк, за да не си помислите, че си е лежал на лаврите и е мързелувал. Съвсем не е така.

През 1585 г. Дрейк застанал начело на ескадра от 25 кораба и 2300 души и по запове на Елизабет разрушил Сантяго и още няколко испански селища. Сред плячката имало и една диадема в комплект със скъпоеценен кръст за шия, окито кралицата носела на новогодишното тържество пре целия свят.

В 1587 г. Дрейк с поверената му флота нахлул в Кадис и потопил 33 испански кораба, абордирал и ограбил един португалски кораб с товар на стойност 100 000 лири стерлинги, идващи от азиатските колонии. Дрейк дори се похвалил, че “опърлил брадата на католическия крал”.

По стъпките на Дрейк тръгнали и други, вдъхновени от неговия успех – най-известния от тях бил Томас Кавендиш. Той избрал същия маршрут и места за почивка и ремонт и, тъй като испанците били достатъчно глупави, за да не си вземат поука от Дрейк, Кавендиш донесъл в Плимът не по-малка плячка от именития си предшественик.

Накрая чашата на испанското търпение преляла и била обявена официално война. През 1588 г. Дрейк взе дейно участие в разгромяването на испанската (“Непобедима”?!?!?) армада.

През 1595 г. Дрейк (вече 55-годишен) потеглил на последното си пътешествие, което обаче не било толкова успешно. Испанците били станали много по-предпазливи. Заедно със своя стар приятел Хоукинс, 6 кралски и 21 други кораба + 2500 души те възнамерявали да нападнат и разграбят Пуерто Рико. Преди още да го достигнат обаче Хоукинс умрял, а в пристанището, което трябвало да стане следващата плячка, ги чакала мощна блокада от испански кораби. Дрейк подпалил 5 от тях, но не успял да я разкъса.

След този неуспех Дрейк потеглил към Рио де ла Хача, Сан Марта и Номбре де Диос – три испански пристанища, които опожарил и плячкосал. После изпратил команда от 750 души по суша към Панама, за да пресрещнат идващото от Перу сребро. Испанците обаче и тук си били извадили поука и планът на Дрейк не успял. Един хронист от онова време отбелязва: “Тъгата, която се надигаше в душата на Дрейк, на 28 януяри лето 1596-о му донесе неизбежния край...”

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=845






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 8165 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.