Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Ричард Бротиган - три в едно (статия) - Американска литература, Магически реализъм, Пародия, Ричард Бротиган, Хумор
Ричард Бротиган - три в едно

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, понеделник, 26 ноември 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

За Ричард Бротиган може да се каже твърде малко, защото той е влязъл в ролята на загадъчния мъж с впечатляващата шапка. Роден е на 30-ти януари 1935-та, умира на 14-ти септември 1984-та, а междувременно пише. От началото на 60-те до началото на 80-те под перото му излизат 15-тина романа и още толкова сборника с поезия. Както може да се очаква за един човек от бийт поколението (и добър приятел на Керуак) настроенията в книгата му са пацифистични, донякъде бунтарски, доста забавни и в някаква степен абсурдни. Всъщност не мога да говоря с такава сигурност за това, защото за съжаление на български са излизали само две книжки - "Едно сомбреро падна от небето" и "Чудовището Хоклайн" в една книжка и "Частен детектив във Вавилон".

Не е задължително да си луд, за да си добър писател, но определено помага.

"Едно сомбреро падна от небето" преплита в себе си две истории. На великолепен хуморист без грам чувство за хумор, който преживява тежко загубата на своята японска любима. Неговото вдъхновение последните две години го напуска, а накъсаният на малки парченца лист хартия с неуспешното начало на новия му роман заживява собствен живот в кошчето за боклук. Докато писателят се лута в мислите с кого споделя леглото сега неговата японска лейди (фактът, че само котаракът и прави компания, най-добре би засилил неговите терзания), в едно малко градче, в един топъл предесенен ден, пада леденостудено сомбреро. Връзката между двете събития просто липсва, на пръв поглед (добре де, и до края на новелата), те просто следват своите истории паралелно. Докато писателят прекарва часове в разговори с жени, които съществуват само в съзнанието му, в градчето пламва истинска битка. Никой не разбира откъде идва всичката тази агресия и дали сомбрерото е катализаторът, или всичко щеше да се случи и без него, но твърде скоро се заформя истинско меле всеки срещу всеки. В боя влизат всякакви позволени и непозволени средства - токче между краката, торта в кюлотите, но истински страшното става, когато се появяват полицаите с извадени пистолети. Междувременно в паралелната реалност коремът напомня на нашия хуморист, че не е хапвал нищо от векове. Сандвичите с риба тон съдържат живак и могат да направят книгите му съвсем странни, или кюфтета (защо изядох две кюфтета снощи? ако не бях ги изял сега как щеше да ми се услади едно кюфте...). Или, колко затормозяващо е да държиш цяла дузина яйца в хладилника, а ако вземеш само половината - сякаш някой е срязал не картонена кутия, а жив човек. Но така или иначе не след дълго, той ще забрави за глада си, защото един дълъг, черен, японски косъм ще го върне в света на мъката и разбитите сърца. А в това време тълпата, вече въоръжена - и много опасна - ще се противопостави на целия свят, опитал се да ги омиротвори, започвайки с убийството на тяхната библиотекарка. Така или иначе цялата агресия и ярост вече се насочва към националната гвардия и армията. А лошо става, когато хората от градчето откриват, че на тяхната гара стои влак, натоварен с най-новите образци на военната индустрия. Три дена продължава битката им срещу външния свят и дори Норман Мейлър (който и да е той) не успява да успокои разбунтувалото се градче. И когато най-сетне нещата си идват на мястото, самият президент произнася своята най-велика реч, застъпена в бъдещите учебници по история, веднага след Гетигсбъргската на Линкълн. „А писателя”, ще попитате вие? Никой не знае какво е станало с него, след като написа текста на онази популярна кънтри песен с японски мотиви. Така е то.

Представям ви основните действащи лица в "Чудовището Хоклайн" - Гриър и Камерън са наемни убийци без особени белези (всъщност Камерън обича да брои Неща). Мис Хоклайн и Вълшебното Момиче - сестри близначки, деца на професор Хоклайн. И накрая (но в никакъв случай по важност) - Химикалите! Химикалите са последният проект на професора. Нещо, което ще промени света и ще го направи едно по-добро място. Място с повече любов и вечен мир. Освен ако нещо не се обърка, разбира се. А според законите на Мърфи (примерно) когато нещо може да се обърка - то се обърква. Грешката става, когато професорът пуска ток през експеримента си и той (експериментът) започва да се държи странно, а самият професор изчезва. Едно от по-невинните му забавления е това, че внушава на мис Хоклайн (няма значение коя от двете, все пак са близначки), че е индианка и така Вълшебното Момиче се оказва на път да търси двама наемни убийци да се справят с чудовището в мазето им. Гриър и Камерън, от своя страна, приемат работата, и така се озовават в странното имение Хоклайн. Там двамата, парченце по парченце, сглобяват пъзела, разбират кой всъщност е чудовището и успяват да го преборят. Междувременно Химикалите правят последните си изстъпления, превръщайки иконома-великан в джудже (което пък прави погребението му значително по-лесно), но така или иначе и те биват неутрализирани от нашите герои. Книгата завършва с нещо, което при добро желание може да се нарече хепиенд, а малко преди това ще бъдем изненадани да разберем къде се е губил Професорът през цялото това време.

А "Частен детектив във Вавилон" ни среща с най-смотания детектив на повечето времена. Си Кард (или Смит Смит, приятно ми е) всъщност може и да има качествата да стане добър полицай, но честите моменти, прекарани в съзерцание и мечти за Вавилон му играят лоша шега. От безобидното зарейване и изпускане на 2-3 спирки в автобуса, до изпускане от очи на заподозрения. След съвсем кратка кариера в полицията го уволняват и той отваря свое собствено детективско бюро. Разбира се, прекарва почти целия си ден в очакване на Клиента, който ще го спаси от мизерията и ще го направи богат. И колкото и странно да е, този клиент наистина се появява в лицето на прекрасна блондинка, надарена с умението да изпие повече бира от водач на рокерска банда. Разбира се, историята замесва и нейния "бодигард", стари колеги на Смит, както и един-два трупа за цвят. Книгата е шантава не по-малко от другите две излизали на български, че дори и малко повече, а великолепният превод на Комата прави четенето и цяло приключение.

Странен е първото нещо, което бих отговорил, ако някой ме пита как намирам Ричард Бротиган. Неговите книги преливат от нестандартен хумор, голяма доза хуманизъм (каквото и да означава това), ироничен поглед върху съвременното общество, или пък интересен поглед към редица проблеми. А ако не откриете това, така или иначе страниците минават бързо, леко и неусетно. При това с усмивка.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=193797#193797






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 5405 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.