Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Из пиратските хроники: XI. Чарлс Вейн (статия) - Биография, История, Мореплаване, Пирати
Из пиратските хроники: XI. Чарлс Вейн

Поредици: Из пиратските хроники

Автор: Александър Арсов, понеделник, 17 декември 2007.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Това е още един пират от най-големия разгар на Златната епоха, който е останал в историята най-вече благодарение на колоритното описание в „Историята” на Джонсън, което обаче по всяка вероятност има толкова общо с действителността, колкото и Хари Потър. Вейн не е бил съвсем карък, но не и гепил нито една особено богата плячка през всичките 16 месеца на своето пиратстване (не особено дълга кариера за бранша впрочем). Най-големите му постижения всъщност са безобидната подигравка с един губернатор и един легендарен пиратски запой, които с времето са придобили такива мащаби, едва ли не на света никога не е съществувал по-дързък в своите постъпки и по-обичан от съдбата пират. Истината е къде-къде по-прозаична...

По ирония точно на съдбата Чарлс Вейн започнал своята пиратска кариера (1716 г.) като член на екипажа на един човек, който в крайна сметка се оказал доста по-успешен морски разбойник от него – Хенри Дженингс. През 1715 г. една не особено бедна испанска флота се разбила край бреговете на Флорида и на следващата година въпросният Дженингс бил на мястото на събитието, за да напада лагерите на корабокрушенците по брега – изгодна далавера, която му донесла големи количества сребро. Понеже това си било чисто пиратство, нямащо нищо общо с каквито и да е легални формалности, Дженингс изведнъж се оказал persona non grata в Порт Роял на Ямайка, където по принцип се подвизавал. Затова бързо изчезнал от там и станал един от първите пирати – вероятно още в края на 1716 г., – които направили Ню Провидънс на Бахамските острови своя база. Това екзотично място било райско кътче за пиратството няма и две години, но за сметка това пък концентрацията на пирати там (в главорези на декар) била най-високата в света по онова време, ако не е и в цялата история на пиратството. Всичко хубаво казват е до време и краят на този пиратски dolce vita настъпил с пристигането на новия губернатор – пиратския изтребител Уудс Роджърс – през юли 1718 г., който прогонил де що се виждал пиратски флаг около Бахамите. Хенри Дженингс бил един от доста умните пирати, които проявили забележителна мъдрост и приели прошката на губернатора. Той се установил на острова и благодарение на плячката си заживял дълго и щастливо. Понеже историята взе да придобива много приказен характер, нека да се върнем към основната тема на тази статия.

Чарлс Вейн вероятно направил първото си самостоятелно плаване (като капитан, де) малко преди идването на Роджърс, което всяло паника сред пиратската навалица в Ню Провидънс и повечето главорези офейкали. Вейн имал късмета още при сефтето си като пиратски капитан да плени един френски търговски кораб, плячката от който едва ли е била кой знае колко голяма, но все пак – по-добре от нищо. На него му било пределно ясно, че при настъпилите трудни времена за пиратството в Бахамски води, със сигурност щял да се раздели с плячката си, ако го хванат, а нищо чудно и на бесилката да увиснел. При това положение Чарли взел далновидното решение да духне като останалите си колеги, но преди това рекъл малко да си поиграе с огъня. Изпразнил пленения френски кораб от всичко, което имало някаква стойност, подпалил го едно хубаво и го насочил право срещу флагмана на току-що пристигналия Роджърс. В суматохата Вейн не само успял да се измъкне с мизерната си баркентина (барабар с плячката, разбира се!), но и се позабавлявал с невинно-подигравателен артилерийски обстрел срещу фрегата на Кралския флот, на която новоназначеният губернатор беснеел от наранената си британска гордост. Естествено, след Вейн били изпратена доста голяма хайка кораби и макар че те хванали доста пирати, Чарли се измъкнал невредим. Именно това дръзко предизвикателство (но само толкова!) към губернатора Роджърс в пристанището на Ню Провидънс през 1718 г. направило Чарлс Вейн прочут в онези години. Интересното е, че на това доста скромно постижение, ако въобще може да се нарече така, почти изключително се дължи популярността му и до днес.

Вейн явно се надул от собствената си популярност и майсторското си бягство, защото решил да разшири обсега си на действие и макар че редовно удрял по нещо в Бахамски води (напук на Роджърс), доста често се мотаел и пу на север – край Източния бряг на Северна Америка, където тогава се намирали двете Каролини (Северна, Южна) и Вирджиния. Из тези води Вейн ограбил бая кораби, кой каквото носел – добре било дошло, даже по едно време сменил собственото си корито с един слуп (едномачтово корабче – плячкосано от някой нещастник, разбира се). Неговият екипаж обаче много скоропостижно дезертирал, което е явно доказателство, че между Вейн и хората му отношенията не били розови – запомнете този факт, защото ще го срещнем отново по-нататък. Въпреки всичко, за известно време Вейн късал нервите на американските колонисти по Източния бряг. Особено активен бил губернаторът на Вирджиния, който през август/септември 1718 г. изпратил срещу пирата цяла флотилия да му види сметката, но той някакси отново успял да се измъкне. Любопитна подробност е, че колониалният шеф все пак не останал съвсем разочарован, защото корабите му успели да хванат Стид Бонит – друг доста известен пират, който се подвизавал в същите води, но това е друга история, която ще ви разкажа друг път. Стават грешки, какво да се прави.

Докато опъвал безцелно ветрилата край Северна Каролина, Чарлс Вейн случайно се срещнал с един от най-легендарните си колеги в бранша – Едуард Тийч (Черната брада) – и така се случило второто голямо събитие в неговия живот, за което щяло да се говори векове наред. Двамата прочути пирати решили да отпразнуват щастливата среща както подобава. Събрали се на остров Окракоук (където била базата на Тийч), барабар с екипажите си, от близкото селище, Бат Таун, дошъл сума ти народ – множество търговци и жени, надушили купона – и всички го ударили на едноседмичен запой, останал легендарен в пиратските летописи. То не било пиене, не било чудо – чак през октомври Вейн успял да изтрезнее и отново надул ветрилата на черупката си. До края на година плячкосвал всичко, каквото му паднело край Лонг Айлънд, но така и никога не му паднала истинска плячка от сорта на скъпоценности, злато, сребро и пр. благини – само стоки; къде повече, къде по-малко, къде скъпи, къде боклуци, но все пак – стоки. Но и те носели пари след подходящото пласиране на сушата, където черният пазар за всякакви пиратски придобити нещица работел, та пушек се вдигало.

Дали му станало хладно на Вейн, дали паднали акциите на водите около Каролините и Вирджниния, дали просто за разнообразие, но в началото на 1719 г. той се завърнал в Карибския басейн, като този път разполагал с могъща флота от два кораба, с която оперирал фино около островите Куба и Хиспаньола. Всичко изглеждало много хубаво под Карибското слънце, което огрявало нежно поклащаните от лекия бриз палми, златистожълтия пясък и леките бели зайчета по вълните, които елегантно се разбивали в бордовете на потенциалните пиратски инвестиции... когато за Чарлс Вейн нещата тръгнали зле! През март 1719 г. сред екипажа му избухнала жестока разправия, в която неговите поддръжници се оказали малцинство и много скоро Вейн бил свален от капитанския пост, на който екипажът издигнал Джак Ракъм. Детайлите на метежа са неясни, но из хрониките витаят слухове, че причината била обвинение в страхливост срещу капитана. Колко е вярно не знам. Много културни хора били тия пирати, тъй като дали на Вейн и неговите лоялни дружки (да, имало и такива) един малък слуп и ги пратили да си търсят късмета из Карибско море.

Чарлс Вейн явно не е бил съвсем без никакви качества, тъй като бързо успял да плени една поредица малки кораби. Тъкмо когато човекът започвал да си стъпва на краката след тежката депресия, която го налегнала след като бил изгонен от екипажа си... взел че го връхлетял страховит ураган край Хондурас. Корабът му бил разнебитен до последния гвоздей и заседнал на брега, а от целия екипаж (надали е бил много голям, но все пак) се спасили само Вейн и още един човек. На всичкото отгоре двамата се оказали в безизходица, тъй като се намирали на малък остров, на който живот под формата на двукраки същества нямало. Няколко месеца прекарали на него двамата корабокрушенци – какво са правили не знам – преди да ги спаси един минаващ кораб. За какво ги спасил – да я питаш Съдбата. Един от спасителите познал Вейн и двамата пирати моментално се озовали под ключ в трюма. Откарали ги в Ямайка, където скоростно ги съдили и осъдили. През ноември 1719 г. двамата били обесени в Кингстън. Според Джонсън и неговото талантливо перо Вейн не «показал ни най-малко разкаяние за престъпленията на изминалия си живот».

Така завършил земния си път Чарлс Вейн – един от най-прочутите пиратски капитани от Златната епоха на морското разбойничество. Един Господ знае с какво е заслужил славата си, можете сами да решите от тези няколко реда за неговите пиратски дела. Аз трябва да си призная, че може би бях малко несправедлив към него в началото. Чарлс Вейн по всяка вероятност далеч не е бил особено интелигентен или проницателен, но сигурно е притежавал дързък характер и силех дух, защото не малко кораби е плячкосал, а веднъж му се е налагало и отново да тръгва от нулата – нещо, което не е лесно за никого, дори за един пират; показателно е също така, че е имал хора на своя страна дори и в онзи момент. Що се отнася до липсата на крупни съкровища след плячкосаните от него стоки, това не е било никак необичайно за онова време и ако някой пират е попаднел на много богата плячка от скъпоценности, то тя винаги е била резултат на чиста случайност, а не на някакъв брилянтно замислен и изпълнен план. Слухът за обвинението в страхливост срещу него най-вероятно е измислица, както и преданията за жестокост от негова страна, макар че едва ли е бил светец, но... кой знае що за човек е бил в действителност. Сигурно никога няма да узнаем. Можем само да гадаем, като си служим с малкото сигурни факти от живота му, който понякога много прилича на приключенски роман, не мислите ли?

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194811#194811






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 6734 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (72) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.