|
Сивостен :: "Орфеус слиза в ада" - с какво е постлан пътя му? (статия) - Българска литература, Българска фантастика, Георги Малинов
 | |
 България на три океана? Човече, иди се прегледай... Боя се, че читателите могат да останат с погрешни впечатления за книгата на Георги Малинов, да се подведат по някакви въображаеми шовинистични бълнувания. "Орфеус слиза в ада" е много, много различна от това, което човек би си помислил на пръв поглед. Има го Великото българско царство - да, България владее цяла Европа и праща морски експедиции към Америките - и това го има. Обаче като цяло царството е събирателен образ на всяка една империя - има ги препратките и към действителната римска и към китайските династични традиции ("Скрития град" Плиска, да добавям ли повече?). Плюс това Велика България е сякаш шарж на съвременната ни действителност - подкупните чиновници, несправедливи съдии, далавери с данъци, укриване на мита, своеволия на местни управители... или пък всъщност това си е чисто човешка черта, която няма как да не се прояви в една огромна държава. Дори се забавлявам да си мисля, че Георги Малинов взима на подбив всички тези поиздъхнали националистически идеи ("България на три морета" и т.н.), съгласете се, че примерно "боляринът Ванко, управител на Барселона" звучи - хич да не е ама - смешно. И най-важното, дори ако се махне целият този великобългарски фон, повествованието няма да загуби и грам от очарованието си.
Самата история е увлекателна с тръпката на криминален роман, късчета на пъзела се подават отвсякъде и направо съпреживяваш с героите безплодното търсене, блъскаш си главата заедно с тях в опит да отгатнеш до какво водят всички тези разпокъсани нишки информация. Мистичният елемент допълнително нагнетява напрежението, чудиш се дали да се придържаш към рационалното обяснение на факти и събития или да се отдадеш на предчувствието и да се потопиш в неизвестното и непознаваемото. Самите герои са толкова различни и пълнокръвни, че неминуемо харесваш всеки от тях, поглеждаш на света през погледа им, заемаш страната на някой, а после се разколебаваш, защото позицията на друг ти се струва по-разумна или правилна. Всезнащият бърборко, философ и циник Хито, мълчаливият, честен и разсъдлив боец Смилец и накрая самият Орфеус - колобърът в досег с неведоми сили, специалният пратеник на княза, комуто е поверено разследването на загадъчните убийства в далечна родопска крепост. Разговорите помежду им, дискусиите, прерастващи понякога в ожесточен спор, допълнително разбулват света или пък хвърлят мистичен воал върху всеизвестни факти и събития.
Самият край на книгата не престава да ме озадачава. Чудя се, наистина ли Орфеус слиза в Ада? Или пък попада в Чистилището, в което всеки е обречен да изкупва своите грехове и да плаща с болка всеки миг. И не само отделният човек, а цял народ, цяла религия, цяла държава. Мисля си и че Орфеус може би губи Рая, подлъган също като първия човек да вкуси от забранения плод на познанието. Губи ангелската си същност и вижда голата си съвест, вижда кривия и грозен действителен свят.
Въпроси, въпроси... Въпросите са много и не престават дори когато човек затвори последната страница от книгата, облегне се замислен на стола и се запита за нещата, които го вълнуват или тревожат... Но от този момент ви делят всичките страници на "Орфеус слиза в ада", така че просто я прочетете.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=197598#197598 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
