|
Сивостен :: Творчество
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 0.1
Обляга се назад, притиска очи с два пръста, докато хидравличния стол поема тялото й, после пак се заглежда в своя широкоформатен плазмен монитор, който се свързва безжично с малко поостарял Hextium II. Усеща леко главоболие и слаби болки в стомаха, които от време на време се усилват, писнало й е от работата, офиса, бюрото, електрическото кошче за боклук, е-хартиените листи формат А4, колегите, компютъра, и шефа – ненавижда цялото еднообразие. Видеофонът до нея изписуква. Отклонява поглед от ефектно уголемяващ се триизмерен файл на екрана и с досада прочита, дигитално изписания личен код на шефа. Натиска копчето. Състарената, поизсъхнала и впита физиономия на изпълнителния директор, изплува на тъмното екранче, веднага след синия екран с фирменото лого. Приветствена музика с
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Имало едно време едно малко момиченце, някъде около 11ти клас, което се казвало Алисия. Всичките й съученици й викали Червената Шапчица, защото в някакъв момент от познанството им прическата й била тип Зара от Биг Брадър, само че с червен цвят на косата. В момента разбира се косата й била съвсем друг цвят, а дори и тя не си спомняла, какъв бил естественият, но това за шапката си останало.
Та нашата мома не се славела като примерна ученичка. Рано-рано била открила сладостта на удоволствията, които предлагал животът, а и заработвала джобни като сервитьорка в МакДоналдс, та затова си позволявала някои волности. Баща й, който бил бизнесмен изобщо не се интересувал от нея, понеже бил зает да пере пари по цял ден, а пък майка й била избягала още преди години с някакъв кубински танцьор, та
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Вечен миг
Вълни от страст разбиват се в брега
Телата ни треперят от любовна сласт
Душите ни се сливат две в една
Когато любовта добива пълна власт
Експлозия на чувства, вечен миг
Последен дъх на радостна възбуда
Целувката - един финален щрих
Превръща ларвата във пеперуда
Образ на дете
Стоя замислен, загледан в звездите,
и мисля за хората, които познавам,
мислите си претеглям пак на везните
и започвам отново, безкрайно да страдам.
Безкрайна, очевидно е хорската злоба,
доброта по-рядко започвам да срещам
дали, когато спокойно легна във гроба
за света съжаление все пак ще усещам?
Спасителна мисъл промъква се бавно,
поглеждам прекрасното звездно небе
и слаба надежда в душата ми пламва -
със звезди нарисувано е малко дете
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 На Рижо,
за палавите години и дребните пакости,
с много обич!
(24.02.1992 - 01.04.2007)
Слънцето мързеливо изгря над ниските хълмове, кътащи миниатюрната долчинка. Трябва да беше пролет. Първите лъчи разбудиха работливия кошер, кошерът забръмча, зажужа, и цяла армада в жълто и черно се втурна настървено към девствените полски цветове. Някъде се обади кълвач, а почвата се размърда и, затоплени, дребните гадинки изпълзяха и се пръснаха по своя си работа.
Стана обед и вече прежуряше, когато Котката се събуди. Протегна първо предните си лапи, една по една, после задните, после предните наведнъж, а най-после и четирите – след което се изправи и се опъна доволно. Замисли се за момент дали да не подгони пеперудата, но все пак предпочете да подремне.
По пладне се надигна и,
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
