Ако някой знае или е чел как да си направи бонзай, да пише тук. Още от 10 годишен искам да си направя, но никъде не мога да намеря как става.

Ами не можеш да намериш, защото не е бонзай, а бонсай Пробвай в гуугъл.

Мерси много !

Ако някой друг иска да узнае как да си направи бонсай - ТУК

Аз знам и най-старият ми е тъкмо на 10 години.

На въпроса: "Как да си направим бонсай?", отговорът е: "С много търпение." То не е едно нещо, което трябва да сториш и дръвчето е готово. Изискват се години редовно подрязване и непрекъснати грижи.

Ти ли си си го правил или е купен?

Всичките сам съм ги правил. Сред тези, които се продават рядко се намират що-годе добре направени дръвчета и те са твърде скъпи.
Работата е там, че за "състаряването" използват твърде варварски техники, резултатите от които не могат да се оправят с години. Е, за какво ми е да купувам, като за толкова години, за колкото мога да приведа дръвчето в смислен вид, за същото време ще си направя друго по свой вкус?

Сигурно е така, не съм много запознат с методите. Ще ми кажеш ли как да го направя, знам, че е мног дълъг и сложен процес, но поне на етапи? Кога да започна (сезон, знам че е от значение), с какво дърво, от къде и пр., като за начало. Винаги съм искал да си имам собствен бонсай, но не купен или подарен, а отгледан от мен - това ще ми бъде много красив спомен до края на живота (ако успея да го направя)! Така, че те моля да ми помогнеш.

Сега е добро време за начало, макар че годината доста подрани... Проблем е, че нямам никакво време тези дни. На следващото време, ще пусна нещо по темата.

Мерси много! Когато имаш повече време почвай с инструкциите.

Дойде ред и на моето включване за бонсаите...

Има много неща из нета и книжките, които са добри и полезни за всеки, който би искал да си отгледа бонсай, така че аз няма да се спирам конкретно на техниките. За тях нямам време, няма място, а и както вече казах, описани са достатъчно подробно другаде. Предпочитам да се спра на някои моменти, които заслужават по-съществено внимание.

Преди всичко, с бонсаите, както и с всяко друго нещо, човек в практиката придобива нещо като стил, който го ръководи и дава рамка на произведението. Няма такова нещо като “великото бонсайно познание”. Всичко си зависи от нагласата на човека. Това, което аз казвам по-долу, то е всъщност моят “стил”.

Първото нещо, което трябва да се избира, като се захване човек с отглеждане на бонсай, това е вида дръвче. Дори аз бих разширил това на “вида растение”, защото от много храсти и дори лиани стават прекрасни бонсаи.
Особено за начинаещия, следните качества ще са особено желани:
Да има дребни листа. Това е много важно за съразмерността на бонсая. Действително, листата подлежат на смаляване, но в някакви граници. Японският орех може да е прекрасно дърво, но перестите му листа достигат до метър дължина. Колкото и да ги смаляваме, трудно можем да ги докараме до приемлив размер като за саксийно дръвче. Същото важи за конския кестен, ясена, каталпата, албицията, смокинята, чинара, авокадото и други подобни. Добри в това отношение са брястът, чимширът, глогът, японският клен, джанката, трънката, габерът, повечето хвойни и др.
Да издържа на подрязване. На това условие отговарят повечето достъпни дървета и храсти, може би с изключение на някои иглолистни.
Да има дребни цветове и плодове. И това е като листата. По тази причина, магнолията не става за бонсай. А от ябълките и крушите, само дребноплодните разновидности (декоративни ябълки и диви круши) са подходящи и то за по-големшки бонсаи. По този показател са подходящи всички розоцветни дървета и храсти.
Бързият растеж не е чак толкова задължителен, но е хубаво и желателно качество.

Друго нещо, на което няма да се спирам, защото са ми необходими илюстрации, пък е и добре описано навсякъде, това е стилът бонсай. Това е грубо казано, “жанра”, в който се вписва дръвчето. Има множество видове и класификации, лично аз предпочитам максимално естествено изглеждащите.

Трето нещо е размерът. На практика, един бонсай спокойно може да бъде висок и колкото мене. Никак не е задължително да бъде 5 сантиметрова миниятюра. Дори аз повече харесвам по-големите дръвчета, защото при тях съразмерността се постига доста по-убедително.

Що се отнася до техниките, препоръчвам класическото кастрене и оформяне. Изпълненията с тел, дето ги описват по всички ръководства не ги харесвам и никога не съм ги прилагал. Вместо това, използвам връвчица, с която притеглям клоните в желаната посока и летвички, когато трябва да раздалеча някой клон от друг. Това са класически японски техники, които са се използвали много преди да открият армироването с тел. Основен съвет е, че за да изглежда едно дърво старо, главните му клони трябва да вървят в хоризонтална посока. Има правило, че от където и да се погледне бонсаят, короната му трябва да образува триъгълник, но това по-скоро следва да се възприема като общо напътствие.

Важен проблем е снабдяването с дърво и саксия. Що се отнася до дървото, оптималните варианти са дръвче от природата или от разсадника. Сред местностите, подходящи за намиране на готов бонсай са скалите, местата с постоянен силен вятър, пасищата (на мен те са ми много любими; овцете могат да ти спестят години работа). Най-подходящото време за взимане на такова дръвче е ранната пролет, точно преди разлистването, но може и наесен, скоро след листопада. Като се взима, по-добре да не се човърка много около фините разклонения на централния корен и дори когато се наложи той да се среже високо, около по-горните му разклонения трябва да има много пръст, която при никой случай да не се изронва, а да се запази в колкото се може по-пълен обем. Хубаво е да се събере и една торба пръст от мястото, в която дръвчето после да се посади.
Предимствата на разсадниковите дръвчета са, че могат да се вземат по всяко време на годината, има богат асортимент на видове, включително интересни и екзотични и с прихващането рядко има проблем.
Що се отнасдя до саксията, това у нас е истинско бедствие. В България почти не се произвеждат характерните плитки и разляти саксии за бонсай. Има една фирма, дето като дойде изложбата на цветя в НДК, от техния щанд си купувам, но по цветарските магазини е по-скоро изключение да се намери саксия за бонсай.

Ами, като че ли е това... Ако съм пропуснал нещо съществено, ще допълвам.

А как точно става това "смаляване" ?

Ако трябва да го побера в една дума, тя ще е "подрязване". В крайна сметка, всичко се свежда до това: подрязват се клони, листа, корени. Като за всяко нещо си има правила.

Клоните се подрязват в зависимост от вида на растението, най-често през ранна пролет. Срязват се с кос разрез над пъпка, като се гледа посоката на пъпката (все пак, натам ще тръгне бъдещият филиз). За предпочитане е пъпката да е под клона, а когато е отстрани се преценява според случая.

Корените се подрязват при пресаждане. Отрязват се дългите и усукани корени, също и централния корен (постепенно с всяко пресаждане) така, че да останат хубави, здрави и добре разклонени скелетни корени. Когато бонсаят натрупа години, все по-малко се налага да се подрязват корените му.

Листа се подрязват по две причини. Преди всичко, отрязват се листа, които са в дисхармония с дръвчето. Най-често това са листа, израстващи от централното стъбло.
Другата причина е с цел смаляване. Принципно, при постигане на достатъчно гъста корона, листата сами си се смаляват. Ако по някаква причина това не е в задоволителна степен, могат да се подрежат - всяко листо се отрязва наполовина. Дръвчето се слага на прохладно и сенчесто място, често се пръска с вода. Скоро подрязаните листа опадат сами, а на тяхно място се появяват нови, които са значително по-малки. Аз това не съм го правил, защото моите дръвчета си имат достатъчно добри листа. Доста изтощителна процедура е.

Друго нещо е състаряването. То се постига чрез оформяне на клоните и стъблото. Лично аз предпочитам това да става чрез теглене с връвчица, раздалечаване с летвички и пр. В повечето книги се описва т.нар. армироване с тел. Не го харесвам, не съм го и правил. Около клончето се увива тел, с която му се придава желаната посока и така стои няколко месеца.
Основен принцип е клоните да имат хоризонтален ход. Това е, което прави дръвчето да изглежда старо.
Хубаво е и да се вижда по някой друг надземен корен. Съществува специален стил бонсай, при който ефектът от уплетените въздушни корени е основен и търсен.