|
Дойде ред и на моето включване за бонсаите...
Има много неща из нета и книжките, които са добри и полезни за всеки, който би искал да си отгледа бонсай, така че аз няма да се спирам конкретно на техниките. За тях нямам време, няма място, а и както вече казах, описани са достатъчно подробно другаде. Предпочитам да се спра на някои моменти, които заслужават по-съществено внимание.
Преди всичко, с бонсаите, както и с всяко друго нещо, човек в практиката придобива нещо като стил, който го ръководи и дава рамка на произведението. Няма такова нещо като “великото бонсайно познание”. Всичко си зависи от нагласата на човека. Това, което аз казвам по-долу, то е всъщност моят “стил”.
Първото нещо, което трябва да се избира, като се захване човек с отглеждане на бонсай, това е вида дръвче. Дори аз бих разширил това на “вида растение”, защото от много храсти и дори лиани стават прекрасни бонсаи.
Особено за начинаещия, следните качества ще са особено желани:
Да има дребни листа. Това е много важно за съразмерността на бонсая. Действително, листата подлежат на смаляване, но в някакви граници. Японският орех може да е прекрасно дърво, но перестите му листа достигат до метър дължина. Колкото и да ги смаляваме, трудно можем да ги докараме до приемлив размер като за саксийно дръвче. Същото важи за конския кестен, ясена, каталпата, албицията, смокинята, чинара, авокадото и други подобни. Добри в това отношение са брястът, чимширът, глогът, японският клен, джанката, трънката, габерът, повечето хвойни и др.
Да издържа на подрязване. На това условие отговарят повечето достъпни дървета и храсти, може би с изключение на някои иглолистни.
Да има дребни цветове и плодове. И това е като листата. По тази причина, магнолията не става за бонсай. А от ябълките и крушите, само дребноплодните разновидности (декоративни ябълки и диви круши) са подходящи и то за по-големшки бонсаи. По този показател са подходящи всички розоцветни дървета и храсти.
Бързият растеж не е чак толкова задължителен, но е хубаво и желателно качество.
Друго нещо, на което няма да се спирам, защото са ми необходими илюстрации, пък е и добре описано навсякъде, това е стилът бонсай. Това е грубо казано, “жанра”, в който се вписва дръвчето. Има множество видове и класификации, лично аз предпочитам максимално естествено изглеждащите.
Трето нещо е размерът. На практика, един бонсай спокойно може да бъде висок и колкото мене. Никак не е задължително да бъде 5 сантиметрова миниятюра. Дори аз повече харесвам по-големите дръвчета, защото при тях съразмерността се постига доста по-убедително.
Що се отнася до техниките, препоръчвам класическото кастрене и оформяне. Изпълненията с тел, дето ги описват по всички ръководства не ги харесвам и никога не съм ги прилагал. Вместо това, използвам връвчица, с която притеглям клоните в желаната посока и летвички, когато трябва да раздалеча някой клон от друг. Това са класически японски техники, които са се използвали много преди да открият армироването с тел. Основен съвет е, че за да изглежда едно дърво старо, главните му клони трябва да вървят в хоризонтална посока. Има правило, че от където и да се погледне бонсаят, короната му трябва да образува триъгълник, но това по-скоро следва да се възприема като общо напътствие.
Важен проблем е снабдяването с дърво и саксия. Що се отнася до дървото, оптималните варианти са дръвче от природата или от разсадника. Сред местностите, подходящи за намиране на готов бонсай са скалите, местата с постоянен силен вятър, пасищата (на мен те са ми много любими; овцете могат да ти спестят години работа). Най-подходящото време за взимане на такова дръвче е ранната пролет, точно преди разлистването, но може и наесен, скоро след листопада. Като се взима, по-добре да не се човърка много около фините разклонения на централния корен и дори когато се наложи той да се среже високо, около по-горните му разклонения трябва да има много пръст, която при никой случай да не се изронва, а да се запази в колкото се може по-пълен обем. Хубаво е да се събере и една торба пръст от мястото, в която дръвчето после да се посади.
Предимствата на разсадниковите дръвчета са, че могат да се вземат по всяко време на годината, има богат асортимент на видове, включително интересни и екзотични и с прихващането рядко има проблем.
Що се отнасдя до саксията, това у нас е истинско бедствие. В България почти не се произвеждат характерните плитки и разляти саксии за бонсай. Има една фирма, дето като дойде изложбата на цветя в НДК, от техния щанд си купувам, но по цветарските магазини е по-скоро изключение да се намери саксия за бонсай.
Ами, като че ли е това... Ако съм пропуснал нещо съществено, ще допълвам.
_________________ 変わらずですねぇぇぇ・・・
|